Чӑваш чӗлхи корпусӗ

Шырав

Шырав ĕçĕ:

кӑшкӑртӑм (тĕпĕ: кӑшкӑр) сăмах форми çинчен тĕплĕнрех пăхма пултаратăр.
— Нимӗн те калаймастӑп! — хирӗҫ кӑшкӑртӑм эпӗ те, унӑн ыйтуне ӑнлансах пӗтереймесӗр.

— Ничего не могу сказать, — кричу я, не понимая ее вопроса.

21 сыпӑк // Митта Ваҫлейӗ. Лев Кассиль. Аслӑ хирӗҫтӑру. Митта Ваҫлейӗ куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1950

Пулӑпӑр! — кӑшкӑртӑм эп.

Будем! — закричала я.

19 сыпӑк // Митта Ваҫлейӗ. Лев Кассиль. Аслӑ хирӗҫтӑру. Митта Ваҫлейӗ куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1950

— Мучи-и-и! — мӗнпур вӑйпа кӑшкӑртӑм.

— Дедушка! — закричала я что есть силы.

5 сыпӑк // Митта Ваҫлейӗ. Лев Кассиль. Аслӑ хирӗҫтӑру. Митта Ваҫлейӗ куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1950

— Асатте! — кӑшкӑртӑм эп, алӑри хута вӑркӑштарса.

— Дедушка! — закричала я, размахивая тетрадкой.

5 сыпӑк // Митта Ваҫлейӗ. Лев Кассиль. Аслӑ хирӗҫтӑру. Митта Ваҫлейӗ куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1950

— Ан ҫиленӗр тетӗп, асатте! — кӑшкӑртӑм эп ӑна хӑлхаран.

— Я говорю — не серчайте очень на нас, дедушка! — закричала я ему в самое ухо.

5 сыпӑк // Митта Ваҫлейӗ. Лев Кассиль. Аслӑ хирӗҫтӑру. Митта Ваҫлейӗ куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1950

— Андрюшка, уҫ! — тесе кӑшкӑртӑм эпӗ.

— Андрюшка, — закричал я, — отопри!

Романа кӗртмен сыпӑк // Михаил Сироткин, Никифор Ваҫанкка. Александр Пушкин. Капитан хӗрӗ. Вырӑсларан Н.Т. Ваҫанккапа М.Я. Сироткин куҫарнӑ. Чӑваш АССР государство издательстви, 1940

Чӗнӗр ӑна ман патӑма! — тесе кӑшкӑртӑм эпӗ ӑна.

Кликнуть его ко мне! — закричал я ему.

Романа кӗртмен сыпӑк // Михаил Сироткин, Никифор Ваҫанкка. Александр Пушкин. Капитан хӗрӗ. Вырӑсларан Н.Т. Ваҫанккапа М.Я. Сироткин куҫарнӑ. Чӑваш АССР государство издательстви, 1940

Эпӗ, чӑтаймасӑр, кӑшкӑртӑм пулас, хӑлхамсем ҫинче наушниксем пуррипе эпӗ хамӑн сасса илтме пултарайман, анчах ыйӑхласа пыракан хӗр шарт! сиксе вӑраннӑран, артиллерист ман ҫине чарр! пӑхса илнӗрен тата железнодорожник пӑхӑр куҫлӑхне сасартӑк ярса тытнӑран хам мӗнле сас тунине эпӗ хам чухларӑм.

Кажется, я не выдержала и закричала, уши мои были зажаты чашечками наушников, я не слышала своего крика, я видела только, как встрепенулась сонная девушка, как удивленно взглянул на меня артиллерист и железнодорожник схватился обеими руками за очки.

17 сыпӑк // Митта Ваҫлейӗ. Лев Кассиль. Аслӑ хирӗҫтӑру. Митта Ваҫлейӗ куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1950

— Александр Дмитриевич, — кӑшкӑртӑм эп, — килӗр кунта!

— Александр Дмитриевич, — кричу я, — идите сюда!

11 сыпӑк // Митта Ваҫлейӗ. Лев Кассиль. Аслӑ хирӗҫтӑру. Митта Ваҫлейӗ куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1950

— Эпӗ тивертсе ҫӳремен! — кӑшкӑртӑм эп.

— Я совсем не поджигала! — кричу я.

9 сыпӑк // Митта Ваҫлейӗ. Лев Кассиль. Аслӑ хирӗҫтӑру. Митта Ваҫлейӗ куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1950

— Сыхланӑр! — кӑшкӑртӑм эпӗ ӑна: — халех ан ӳкӗр-ха, вӑл ырра пӗлтермест.

— Берегитесь! — закричал я ему, — не падайте заранее; это дурная примета.

Июнӗн 16-мӗшӗ // Николай Пиктемир, Нестор Янкас. Михаил Лермонтов. Пирӗн вӑхӑтри герой. Н. Пиктемирпа Н. Янкас куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑвашкӗнекеиздат, 1964

— «Максим Максимыч, чей ӗҫес килмест-и?» — тесе кӑшкӑртӑм эпӗ чӳречерен.

— Максим Максимыч, не хотите ли чаю? — закричал я ему в окно.

Максим Максимыч // Николай Пиктемир, Нестор Янкас. Михаил Лермонтов. Пирӗн вӑхӑтри герой. Н. Пиктемирпа Н. Янкас куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑвашкӗнекеиздат, 1964

«Кала-ха, ыр ҫыннӑм, — тесе кӑшкӑртӑм эпӗ ӑна чӳречерен, — окази илчӗ-и вара?» — терӗм.

— Скажи, любезный, — закричал я ему в окно, — что это — оказия пришла, что ли?

Максим Максимыч // Николай Пиктемир, Нестор Янкас. Михаил Лермонтов. Пирӗн вӑхӑтри герой. Н. Пиктемирпа Н. Янкас куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑвашкӗнекеиздат, 1964

Печорина хуса ҫитрӗм те: «Казбич ку!..» — тесе кӑшкӑртӑм.

Я тогда поравнялся с Печориным и кричу ему: «Это Казбич!

Бэла // Николай Пиктемир, Нестор Янкас. Михаил Лермонтов. Пирӗн вӑхӑтри герой. Н. Пиктемирпа Н. Янкас куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑвашкӗнекеиздат, 1964

Эпӗ ҫаврӑнтӑм та, пӗр чӑрмавсӑрах чиркӳрен тухса кӳммене кӗрсе лартӑм, ямшӑка: «Яра пар!» — тесе кӑшкӑртӑм.

Я повернулся, вышел из церкви безо всякого препятствия, бросился в кибитку и закричал: «Пошел!»

Ҫил-тӑман // Ҫт. Ухантей. Александр Пушкин. Иван Петрович Белкин ҫырса хӑварнӑ повеҫсем. Ст. Угандей куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш государство издательстви, 1936

«Тӑр, Маша, намӑс! — тесе кӑшкӑртӑм эпӗ урнӑ пек ҫилленсе. «А, эсӗр, сударь, мӗскӗн хӗрарӑмран кулма чарӑнатӑр-и?

«Встань, Маша, стыдно! — закричал я в бешенстве, — а вы, сударь, перестанете ли издеваться над бедной женщиной?

II // Ҫт. Ухантей. Александр Пушкин. Иван Петрович Белкин ҫырса хӑварнӑ повеҫсем. Ст. Угандей куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш государство издательстви, 1936

— Эпӗ сас пӗтиччен кӑшкӑртӑм сире, йыхӑртӑм!..

- Я же шумел, вас звал!..

Ярмул пичче // Хветӗр Агивер. Василий Шукшин. Пахчапа мунча хуҫи. Вырӑсларан Хв. Акивер куҫарнӑ. КПСС Чӑваш обкомӗн издательстви, 1989. — 47–51 стр.

«Ахаль ҫес кӑшкӑртӑм», — тенӗ вӑл ӑна.

Сказал ей, что крикнул «на всякий случай».

31-мӗш сыпӑк. Тупӑннӑ та каллех ҫухалнӑ // Феодосия Ишетер. М. Твен. Том Сойер темтепӗр курса ҫӳрени. Шупашкар, Чӑваш кӗнеке издательстви, 1979. — 232 с.

Ҫак самантра эпӗ пулӑшу ыйтса кӑшкӑртӑм та — ман ума эсӗ килсе тухрӑн.

В это время я стал кричать и просить о помощи – передо мной появилась ты.

"Анне вилсен атте мӑнастире кайрӗ" // Ирина ПУШКИНА. «Хыпар», 2016.07.08, 106-107№

Страницăсем:

Меню

 

Статистика

...тĕплӗнрех