Чӑваш чӗлхи корпусӗ

Шырав

Шырав ĕçĕ:

хӗрӗм (тĕпĕ: хӗр) сăмах форми çинчен тĕплĕнрех пăхма пултаратăр.
Пыр, ҫӑвӑн, хӗрӗм.

Ты иди умойся, доченька…

7 сыпӑк // Митта Ваҫлейӗ. Лев Кассиль. Аслӑ хирӗҫтӑру. Митта Ваҫлейӗ куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1950

Пире кунта сансӑр пуҫне кансӗр, хӗрӗм

А нам тут без тебя до того худо, доченька, было…

7 сыпӑк // Митта Ваҫлейӗ. Лев Кассиль. Аслӑ хирӗҫтӑру. Митта Ваҫлейӗ куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1950

Эпӗ хам та нумайӑшне ӑнлансах каймастӑп, кашни ик-виҫӗ кун хушшинче хамӑн ватӑ професоорша патне чупрӑм, вӑл мана «пӗчӗк хӗрӗм» тет, эпӗ пӗтсе кайнӑ тесе кулянать.

Сама я тоже многого не могла понять и каждые два — три дня бегала к моей старенькой профессорше, которая называла меня «деточкой» и всё беспокоилась, что я похудела.

Тӑваттӑмӗш сыпӑк // Валентин Урташ, Илпек Микулайӗ. Вениамин Каверин. Икӗ капитан. Валентин Урташпа Николай Илпек куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1951

Хӗрӗм, пепкемӗм, — ответлет атте, — Александр Дмитриевич патӗнче пулнине калас теменччӗ эпӗ сана.

— Доченька, милая, — говорит отец, — не хотел я говорить тебе, что заходил к Александру Дмитриевичу.

17 сыпӑк // Митта Ваҫлейӗ. Лев Кассиль. Аслӑ хирӗҫтӑру. Митта Ваҫлейӗ куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1950

— Эсир, хӗрӗм, хӑвӑр ӗҫӗр ҫинчен ҫырупа пӗлтерӗр, аванрах пулӗ.

— Вы, девочка, напишите лучше письмо, изложите там ваше дело…

14 сыпӑк // Митта Ваҫлейӗ. Лев Кассиль. Аслӑ хирӗҫтӑру. Митта Ваҫлейӗ куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1950

— Эй, хӗрӗм, мӗн кӗтетӗр ?

— Эй, девочка, вы чего это тут все ждете?

14 сыпӑк // Митта Ваҫлейӗ. Лев Кассиль. Аслӑ хирӗҫтӑру. Митта Ваҫлейӗ куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1950

Хӗрӗм, — каларӗ секретарша, — Бодров юлташ паян час килеймест.

— Девочка, — сказала секретарша, — товарищ Бодров приедет сегодня поздно.

14 сыпӑк // Митта Ваҫлейӗ. Лев Кассиль. Аслӑ хирӗҫтӑру. Митта Ваҫлейӗ куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1950

Хӗрӗм, мӗн тӑватӑн эс кунта ?

— Девочка, что ты здесь делаешь?

14 сыпӑк // Митта Ваҫлейӗ. Лев Кассиль. Аслӑ хирӗҫтӑру. Митта Ваҫлейӗ куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1950

— Выртах хӗрӗм, выртах, ан йӑшӑлтат, — терӗ мана тахши.

— Лежи, лежи, не шебаршись, — говорит кто-то.

10 сыпӑк // Митта Ваҫлейӗ. Лев Кассиль. Аслӑ хирӗҫтӑру. Митта Ваҫлейӗ куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1950

— Яту мӗнлеччӗ-ха, хӗрӗм?

— Как тебя, кстати, звать, девочка?..

8 сыпӑк // Митта Ваҫлейӗ. Лев Кассиль. Аслӑ хирӗҫтӑру. Митта Ваҫлейӗ куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1950

Хӗрӗм, героиня пулас килет-и сан? — ыйтрӗ тепри, хунар ҫуттипе асамлӑн ялтӑраса тӑракан пысӑк куҫӗсене вылятса.

— Девочка, героиней хочешь стать? — спросил тот, вращая глазищами, которые таинственно сверкали, отражая фонари.

2 сыпӑк // Митта Ваҫлейӗ. Лев Кассиль. Аслӑ хирӗҫтӑру. Митта Ваҫлейӗ куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1950

Хӗрӗм, чипер пулса калӑр-ха, ӑҫтан Зацепӑна иртме пулать.

— Девочка, будь любезна, как бы нам тут на Зацепу проехать?

2 сыпӑк // Митта Ваҫлейӗ. Лев Кассиль. Аслӑ хирӗҫтӑру. Митта Ваҫлейӗ куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1950

— Юрӗ-ҫке, хӗрӗм, кас, ан хӗрхен, — йӑпатать вӑл мана.

— Ничего, ничего, дочка, режь, действуй, — успокаивал он меня.

1 сыпӑк // Митта Ваҫлейӗ. Лев Кассиль. Аслӑ хирӗҫтӑру. Митта Ваҫлейӗ куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1950

Килех, хӗрӗм, ан итле вӗсене.

Поди сюда, дочка, не слушай их.

1 сыпӑк // Митта Ваҫлейӗ. Лев Кассиль. Аслӑ хирӗҫтӑру. Митта Ваҫлейӗ куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1950

Ҫавна вӑл амӑшне кӑтартасшӑнччӗ, амӑшӗ хӑй пӳлӗмӗнчен: «Варахпа, хӗрӗм», терӗ те алӑкне уҫмарӗ.

и хотела ей показать, но она сказала из-за двери: «Потом, доченька», и не открыла.

Тӑххӑрмӗш сыпӑк // Валентин Урташ, Илпек Микулайӗ. Вениамин Каверин. Икӗ капитан. Валентин Урташпа Николай Илпек куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1951

Тутлӑ, тутлӑ паллашма, Сарӑ хӗрӗм, санпала; Анчах хурлӑх уйрӑлма, Юлап, тейӗн, чунсӑрах.

Сладко было спознаваться Мне, прекрасная, с тобой; Грустно, грустно расставаться, Грустно, будто бы с душой.

Тӑххӑрмӗш сыпӑк. Уйӑрӑлни // Михаил Сироткин, Никифор Ваҫанкка. Александр Пушкин. Капитан хӗрӗ. Вырӑсларан Н.Т. Ваҫанккапа М.Я. Сироткин куҫарнӑ. Чӑваш АССР государство издательстви, 1940

Чирлӗ хӗрӗм ҫинчен каласан, вӑл ман ҫине ҫӗҫӗпе чикнӗ пек пӑхса илчӗ, анчах, уншӑн та тавтапуҫ ӑна, нимӗн те шарламарӗ.

А как сказала я про больную племянницу, так он, веришь ли, так взглянул на меня, как бы ножом насквозь; однако не выдал, спасибо ему и за то.

Саккӑрмӗш сыпӑк. Чӗнмен хӑна // Михаил Сироткин, Никифор Ваҫанкка. Александр Пушкин. Капитан хӗрӗ. Вырӑсларан Н.Т. Ваҫанккапа М.Я. Сироткин куҫарнӑ. Чӑваш АССР государство издательстви, 1940

Пӗр-икӗ ҫул каярах-ха вӑл, манӑн менелник кунӗ ячӗпе Иван Кузмич хамӑр тупӑран пеме шухӑш тытнӑччӗ те, мӗскӗн хӗрӗм, хӑранипе, кӑшт ҫеҫ леш тӗнчене каймарӗ.

А как тому два года Иван Кузмич выдумал в мои именины палить из нашей пушки, так она, моя голубушка, чуть со страха на тот свет не отправилась.

Виҫҫӗмӗш сыпӑк. Крепость // Михаил Сироткин, Никифор Ваҫанкка. Александр Пушкин. Капитан хӗрӗ. Вырӑсларан Н.Т. Ваҫанккапа М.Я. Сироткин куҫарнӑ. Чӑваш АССР государство издательстви, 1940

«А-ха! — тесе шутларӑм эпӗ, — ҫилленмеллипех ҫиллентӗн иккен эсӗ, савнӑ хӗрӗм; тӑхтӑр-ха, вӑл кӑна пулӗ-и ӳлӗмрен!»

«А-га! — подумал я, — вы не на шутку сердитесь, милая княжна; погодите, то ли еще будет!»

Майӑн 13-мӗшӗ // Николай Пиктемир, Нестор Янкас. Михаил Лермонтов. Пирӗн вӑхӑтри герой. Н. Пиктемирпа Н. Янкас куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑвашкӗнекеиздат, 1964

— Ан ӗненӗр вӗсене, хӗрӗм, шуйттан святой таврашӗнчен тарнӑ пекех хӑрӑр!

 — Не верьте, девушка, бойтесь их, как черт святых мощей.

4 сыпӑк // Леонид Агаков, Александр Артемьев. Борис Полевой. Чӑн-чӑн этем ҫинчен ҫырнӑ повесть. Леонид Агаковпа Александр Артемьев куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1950

Страницăсем:

Меню

 

Статистика

...тĕплӗнрех