Чӑваш чӗлхи корпусӗ

Шырав

Шырав ĕçĕ:

хама (тĕпĕ: хам) сăмах форми çинчен тĕплĕнрех пăхма пултаратăр.
Ҫӗнӗрен карикатура ӳкерсе ярӗҫ те, кайран хама отставкӑна тухма хушнипе вӗҫленӗ ку ӗҫ.

Нарисуют новую карикатуру, и кончится все это тем, что прикажут подать в отставку…

Хупӑлчари этем // Иван Мучи. Антон Чехов. Калавсем. Чӑвашгосиздат, 1940. — 100–125 стр.

Ун пек мӑшкӑлама нихӑҫан та май кӳмен эпӗ, — ялан ӗретлӗ ҫын пек тытнӑ хама хам.

Я не подавал никакого повода к такой насмешке, — напротив же, все время вел себя как вполне порядочный человек.

Хупӑлчари этем // Иван Мучи. Антон Чехов. Калавсем. Чӑвашгосиздат, 1940. — 100–125 стр.

— Ӑҫтан юрать ӗнтӗ? — эпӗ хама хам канлӗ тытнинчен тӗлӗннипе кӑшкӑрса ячӗ вӑл.

— Да как же можно? — крикнул он, изумляясь моему спокойствию.

Хупӑлчари этем // Иван Мучи. Антон Чехов. Калавсем. Чӑвашгосиздат, 1940. — 100–125 стр.

Ун пек пурнӑҫ ӑна йӑлӑхтарса ҫитернӗ пулас, хама валли хамӑн кӗтес пултӑр, терӗ пулӗ, ҫулӗсем те сахалах маррине унпа пӗрлех аса илмелле; ун пек чух кирек те кама та, грек чӗлхине вӗрентсе пурӑнакана та качча пырса тухӑн, суйласа тӑма ерҫӳ пулмӗ.

Такая жизнь, вероятно, наскучила, хотелось своего угла, да и возраст принять во внимание: тут уж перебирать некогда, выйдешь за кого угодно, даже за учителя греческого языка.

Хупӑлчари этем // Иван Мучи. Антон Чехов. Калавсем. Чӑвашгосиздат, 1940. — 100–125 стр.

Мӗн те пулин сиксе тухмасан юрӗччӗ, хама Афанасий пусса пӑрахминччӗ, вӑрӑ таврашсем кӗрсе кайминччӗҫ, тесе шикленсе выртатчӗ, кайран чунне сиктерекен тӗлӗксемпе ҫӗрӗпе аппаланатчӗ, ирхине хӑйпе иксӗмӗр гимназие кайнӑ чухне вара салхуллӑ кӑвак сӑнлӑ пулать вал, хӑй кайма тухнӑ йышлӑ ҫынлӑ гимнази сехрине хӑпартни, ӑна вӑл пӗтӗм чунӗ-чӗринчен юратманни тата пӗччен пурӑнма ӑна йывӑрри курӑнать.

Он боялся, как бы чего не вышло, как бы его не зарезал Афанасий, как бы не забрались воры, и потом всю ночь видел тревожные сны, а утром, когда мы вместе шли в гимназию, был скучен, бледен, и было видно, что многолюдная гимназия, в которую он шел, была страшна, противна всему существу его и что идти рядом со мной ему, человеку по натуре одинокому, было тяжко.

Хупӑлчари этем // Иван Мучи. Антон Чехов. Калавсем. Чӑвашгосиздат, 1940. — 100–125 стр.

Хама майлӑскер.

— Так себе.

Инкер-синкер // Александр Артемьев. Максим Горький. Сочиненисем. Чӑваш АССР государство издательстви, 1953. — 191–208 стр.

Эпӗ хама хам пуҫлӑх…

Я сама себе начальница…

Инкер-синкер // Александр Артемьев. Максим Горький. Сочиненисем. Чӑваш АССР государство издательстви, 1953. — 191–208 стр.

Итлӗр-ха, синьора, эпӗ хама хам питӗ лайӑх тыткаларӑм: малтан вӗсем тӑрӑхланишӗн эпӗ хӑнк та тумарӑм, — ан тив, терӗм, вӗсем мана ашакпа танлаштарччӑр, ҫапах та сире, синьорӑна, сума-сунӑ пирки, эпӗ тем те тӳсме пултарӑп, терӗм.

Вы послушайте, как хорошо я вел себя: сначала я вовсе не обращал внимания на их насмешки, — пусть, думаю, они сравнивают меня с ослом, я всё стерплю из уважения к синьоре, — к вам, синьора.

Итали ҫинчен хунӑ юмахсем // Александр Алга. Максим Горький. Сочиненисем. Чӑваш АССР государство издательстви, 1953. — 166–190 стр.

— Анне, — тенӗ вӑл, — эсӗ мана ҫын умне курӑнма чаратӑн, эпӗ пӗчӗккӗ мар-ҫке ӗнтӗ, манӑн пурнӑҫран хама тивӗҫлине пӗтӗмпех илес килет!

— Мама, ты слишком заслоняешь меня от людей, а ведь я уже не маленькая и хочу взять от жизни свое!

Итали ҫинчен хунӑ юмахсем // Александр Алга. Максим Горький. Сочиненисем. Чӑваш АССР государство издательстви, 1953. — 166–190 стр.

Вара хаман хӗрӗме Хӗр ҫуратмашкӑн хушӑттӑм, Хама аса илме…

Я тогда Заставила бы дочь мою Родить земле красавицу, Как я в ее года…

Итали ҫинчен хунӑ юмахсем // Александр Алга. Максим Горький. Сочиненисем. Чӑваш АССР государство издательстви, 1953. — 166–190 стр.

Ҫапла, мана та аванах нӳтӗркенӗччӗ, хама ҫырана илсе тухнине астумастӑп, тӑна ҫухатнӑ пулнӑ.

Да, я тоже был порядочно измят, на берег меня втащили без памяти.

Итали ҫинчен хунӑ юмахсем // Александр Алга. Максим Горький. Сочиненисем. Чӑваш АССР государство издательстви, 1953. — 166–190 стр.

Ҫапла, эпӗ ун йӗпенсе пӗтнӗ, кӑмӑллӑ питне, пысӑк куҫне астӑватӑп: вӑл ман ҫине, халь ӗнтӗ мана хисепе хурса, ӑшӑ куҫпа пӑхрӗ — эпӗ вара хама паянхи кун вилӗм пӳрменнине туйса илтӗм.

— Да, так вот — помню я его милое мне мокрое лицо и огромные глаза — смотрели они на меня серьезно, с любовью, и так, что я знал тогда — мне суждено погибнуть не в этот день.

Итали ҫинчен хунӑ юмахсем // Александр Алга. Максим Горький. Сочиненисем. Чӑваш АССР государство издательстви, 1953. — 166–190 стр.

— Эпӗ — ун амӑшӗ, эпӗ ӑна юрататӑп, ҫавӑнпа та вӑл ҫапла пулса тӑнӑшӑн хама хам айӑплӑ тесе шутлатӑп!

— Я — мать, я его люблю и считаю себя виновной в том, что он таков, каким стал.

Итали ҫинчен хунӑ юмахсем // Александр Алга. Максим Горький. Сочиненисем. Чӑваш АССР государство издательстви, 1953. — 166–190 стр.

Ачана хама пар-ха!

Дай-ко мне ребенка!

Этем ҫурални // Александр Артемьев. Максим Горький. Сочиненисем. Чӑваш АССР государство издательстви, 1953. — 156–165 стр.

— Кӳр хама, эпӗ алтса пытарӑп…

— Дай мне, я зарою…

Этем ҫурални // Александр Артемьев. Максим Горький. Сочиненисем. Чӑваш АССР государство издательстви, 1953. — 156–165 стр.

— Пар… пар ӑна хама

— Дай… дай его…

Этем ҫурални // Александр Артемьев. Максим Горький. Сочиненисем. Чӑваш АССР государство издательстви, 1953. — 156–165 стр.

Ҫапах нумай ҫынсемпе ӗҫ тума тиврӗ хама

А тоже, со многими людьми имел дело…

Коновалов // Александр Алга. Максим Горький. Сочиненисем. Чӑваш АССР государство издательстви, 1953. — 70–118 стр.

Эпӗ, ун сарлака кӑкӑрӗ пӗр анса, пӗр хӑпартланса сывланине пӑхса, мӗнле-ха ӑна хӑвӑртрах хама май ҫавӑрмалли меслетсем ҫинчен шухӑшларӑм, анчах ним те шутласа кӑлараймарӑм та ҫывӑрса кайрӑм.

Я смотрел, как вздымалась его широкая грудь, и обдумывал разные способы наискорейшего обращения его в мою веру, но ничего не выдумал и заснул.

Коновалов // Александр Алга. Максим Горький. Сочиненисем. Чӑваш АССР государство издательстви, 1953. — 70–118 стр.

Пӗр-пӗр ҫыракан ҫын мана асӑрхасан, — ман пурнӑҫа хама ӑнлантарса пама пултарӗ-ши, тесе шухӑшлатӑп.

Но думаю так, что ежели бы какой-нибудь сочинитель присмотрелся ко мне, — мог бы он объяснить мне мою жизнь, а?

Коновалов // Александр Алга. Максим Горький. Сочиненисем. Чӑваш АССР государство издательстви, 1953. — 70–118 стр.

Пурӑнатӑп ҫав япалана шыраса, тунсӑхлатӑп ун пирки, вӑл мӗнле япала иккенӗ хама та паллӑ мар…

Вот я живу и эту штуку ищу и тоскую по ней, а что она такое есть — это мне неизвестно…

Коновалов // Александр Алга. Максим Горький. Сочиненисем. Чӑваш АССР государство издательстви, 1953. — 70–118 стр.

Страницăсем:

Меню

 

Статистика

...тĕплӗнрех