Чӑваш чӗлхи корпусӗ

Шырав

Шырав ĕçĕ:

терӗм (тĕпĕ: те) сăмах форми çинчен тĕплĕнрех пăхма пултаратăр.
— Ҫапла ҫав, тӑванӑм, пӗр турӑ кӑна пӗлет эпир кунтан хӑҫан тухса каяссине! — терӗм элӗ.

— Да, брат, Бог знает когда мы отсюда уедем!

Тамань // Николай Пиктемир, Нестор Янкас. Михаил Лермонтов. Пирӗн вӑхӑтри герой. Н. Пиктемирпа Н. Янкас куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑвашкӗнекеиздат, 1964

— Кам мана алӑк уҫса кӗртӗ? — терӗм эпӗ, алӑкне урапа тапса.

— Кто же мне отопрет дверь? — сказал я, ударив в нее ногою.

Тамань // Николай Пиктемир, Нестор Янкас. Михаил Лермонтов. Пирӗн вӑхӑтри герой. Н. Пиктемирпа Н. Янкас куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑвашкӗнекеиздат, 1964

— Питӗ те шел, — терӗм эпӗ ӑна, — питӗ те шел, Максим Максимыч, пирӗн акӑ вӑхӑт ҫитмесӗрех уйрӑлмалла пулать.

— Очень жаль, — сказал я ему, — очень жаль, Максим Максимыч, что нам до срока надо расстаться.

Максим Максимыч // Николай Пиктемир, Нестор Янкас. Михаил Лермонтов. Пирӗн вӑхӑтри герой. Н. Пиктемирпа Н. Янкас куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑвашкӗнекеиздат, 1964

— Максим Максимыч, — терӗм эпӗ ун патне пырса, — мӗнле хутсем парса хӑварчӗ сире Печорин?

— Максим Максимыч, — сказал я, подошедши к нему, — а что это за бумаги вам оставил Печорин?

Максим Максимыч // Николай Пиктемир, Нестор Янкас. Михаил Лермонтов. Пирӗн вӑхӑтри герой. Н. Пиктемирпа Н. Янкас куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑвашкӗнекеиздат, 1964

Эпӗ ун патне пырса тӑтӑм: «Сирӗн кӑшт тӑхтама кӑмӑлӑр пур пулсан, эсир ӗлӗкхи тусӑра курнӑ пулӑттӑрччӗ», — терӗм ӑна эпӗ.

Я подошел к нему: — Если вы захотите еще немного подождать, — сказал я, — то будете иметь удовольствие увидаться с старым приятелем…

Максим Максимыч // Николай Пиктемир, Нестор Янкас. Михаил Лермонтов. Пирӗн вӑхӑтри герой. Н. Пиктемирпа Н. Янкас куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑвашкӗнекеиздат, 1964

— Эппин, хӑвӑр кӑмӑлӑр! — терӗм те пӗчченех чей ӗҫме тытӑнтӑм эпӗ; пӗр вунӑ минут иртсен, хайхи манӑн старик те кӗчӗ: — «Чӑнах та тӗрӗс калатӑр эсир, — терӗ вӑл, — тем тесен те, чей ӗҫсен лайӑхрах пулӗ, — эпӗ ӑна вӗтеттӗм те…

— Ну, как угодно! — Я стал пить чай один; минут через десять входит мой старик: — А ведь вы правы: все лучше выпить чайку, — да я все ждал…

Максим Максимыч // Николай Пиктемир, Нестор Янкас. Михаил Лермонтов. Пирӗн вӑхӑтри герой. Н. Пиктемирпа Н. Янкас куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑвашкӗнекеиздат, 1964

«Кала-ха, ыр ҫыннӑм, — тесе кӑшкӑртӑм эпӗ ӑна чӳречерен, — окази илчӗ-и вара?» — терӗм.

— Скажи, любезный, — закричал я ему в окно, — что это — оказия пришла, что ли?

Максим Максимыч // Николай Пиктемир, Нестор Янкас. Михаил Лермонтов. Пирӗн вӑхӑтри герой. Н. Пиктемирпа Н. Янкас куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑвашкӗнекеиздат, 1964

Анчах сыпӑка вуласа пӗтерчӗҫ, автор ятне каларӗҫ те, эпӗ сире шыраса тупас, терӗм

Но зачитали отрывок, назвали автора, и вот решил я вас разыскать…

Юлашкинчен калани // Леонид Агаков, Александр Артемьев. Борис Полевой. Чӑн-чӑн этем ҫинчен ҫырнӑ повесть. Леонид Агаковпа Александр Артемьев куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1950

«Чимӗр-ха! — терӗм эпӗ лекаре, — эсир хӑвӑрах каларӑр-ҫке вӑл пур пӗрех вилет, тесе, мӗне кирлӗ пулччӑр ӗнтӗ сирӗн им-ҫамӑрсем?» — терӗм.

«Помилуйте, — говорил я ему, — ведь вы сами сказали, что она умрет непременно, так зачем тут все ваши препараты?» —

Бэла // Николай Пиктемир, Нестор Янкас. Михаил Лермонтов. Пирӗн вӑхӑтри герой. Н. Пиктемирпа Н. Янкас куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑвашкӗнекеиздат, 1964

— «Чӑнах та!» — терӗм те эпӗ, вара лашасене эпир мӗн пур вӑйпа чуптартӑмӑр.

— «Правда!» — сказал я, и мы пустили лошадей во весь дух.

Бэла // Николай Пиктемир, Нестор Янкас. Михаил Лермонтов. Пирӗн вӑхӑтри герой. Н. Пиктемирпа Н. Янкас куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑвашкӗнекеиздат, 1964

Кунӗ ҫавӑн пек телейсӗр пулчӗ!» — терӗм.

Уж, видно, такой задался несчастный день!»

Бэла // Николай Пиктемир, Нестор Янкас. Михаил Лермонтов. Пирӗн вӑхӑтри герой. Н. Пиктемирпа Н. Янкас куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑвашкӗнекеиздат, 1964

«Килелле таврӑнар мар-и? — терӗм эпӗ. «Мӗн кутӑнлашмалли пур?

«Эй, не воротиться ли? — говорил я, — к чему упрямиться?

Бэла // Николай Пиктемир, Нестор Янкас. Михаил Лермонтов. Пирӗн вӑхӑтри герой. Н. Пиктемирпа Н. Янкас куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑвашкӗнекеиздат, 1964

Ҫавӑн пек калакан ҫынсем нумай, вӗсен хушшинче чӑнласах калаканнисем те пур пулӗ; йӑлӑхса ҫитесси вӑл, хай, модӑ пекех, обществӑн ҫӳлти сийӗнчен пуҫланса, аялти сийне анать те, ӑна вара ҫӗтӗлсе пӗтичченех сӗтӗреҫҫӗ; ҫавӑнпа хальхи вӑхӑтра чӗререн салхуланнисем ҫав инкеке, шӑпа вырӑнне хурса, пытарма тӑрӑшаҫҫӗ, — терӗм эпӗ.

Я отвечал, что много есть людей, говорящих то же самое; что есть, вероятно, и такие, которые говорят правду; что, впрочем, разочарование, как все моды, начав с высших слоев общества, спустилось к низшим, которые его донашивают, и что нынче те, которые больше всех и в самом деле скучают, стараются скрыть это несчастье, как порок.

Бэла // Николай Пиктемир, Нестор Янкас. Михаил Лермонтов. Пирӗн вӑхӑтри герой. Н. Пиктемирпа Н. Янкас куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑвашкӗнекеиздат, 1964

Эпӗ вулама та, вӗренме те тытӑнтӑм, вӗренесси те йӑлӑхтарса ҫитерчӗ; ӗнтӗ чап та, телей те вӗсенчен килмест иккен, терӗм эпӗ, мӗншӗн тесен чи телейлӗ ҫынсемех тӑмсай ҫынсем пек курӑнчӗҫ, чаплӑ пулас-ха тени вара — ӑнсӑртран ӑнӑҫни кӑна, ӑна тупас тесен, вичкӗн ҫеҫ пулмалла.

Я стал читать, учиться — науки также надоели; я видел, что ни слава, ни счастье от них не зависят нисколько, потому что самые счастливые люди — невежды, а слава — удача, и чтоб добиться ее, надо только быть ловким.

Бэла // Николай Пиктемир, Нестор Янкас. Михаил Лермонтов. Пирӗн вӑхӑтри герой. Н. Пиктемирпа Н. Янкас куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑвашкӗнекеиздат, 1964

«Итлӗр-ха, — терӗм эпӗ ӑна: — шыв леш енче халь кӑна кунта Казбич ҫӳретчӗ, эпир ӑна пӑшалпа петӗмӗр, ун тӗлнех пулатӑрччӗ вӗт эсир?

— Помилуйте, — говорил я, — ведь вот сейчас тут был за речкою Казбич, и мы по нем стреляли; ну, долго ли вам на него наткнуться?

Бэла // Николай Пиктемир, Нестор Янкас. Михаил Лермонтов. Пирӗн вӑхӑтри герой. Н. Пиктемирпа Н. Янкас куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑвашкӗнекеиздат, 1964

— Епле намӑс мар сана! — терӗм эпӗ часовоя.

— Как тебе не стыдно! — сказал я часовому.

Бэла // Николай Пиктемир, Нестор Янкас. Михаил Лермонтов. Пирӗн вӑхӑтри герой. Н. Пиктемирпа Н. Янкас куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑвашкӗнекеиздат, 1964

— Итлетӗп, ваше высокоблагородие; анчах вӑл пӗр вырӑнта тӑмасть-ҫке… — Эсӗ тӑма хуш ӑна! — терӗм эпӗ кулса.

— Слушаю, ваше высокоблагородие; только он не стоит на месте… — Прикажи! — сказал я, смеясь…

Бэла // Николай Пиктемир, Нестор Янкас. Михаил Лермонтов. Пирӗн вӑхӑтри герой. Н. Пиктемирпа Н. Янкас куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑвашкӗнекеиздат, 1964

— Кил-ха, кунта, — терӗм эпӗ хуралта тӑракан салтака, — тӗрӗсле те пӑшална, ҫав йӗкӗте ут ҫинчен антарса пар-ха мана, — пӗр тенкӗ кӗмӗл илӗн.

— Подойди-ка сюда, — сказал я часовому, — осмотри ружье да ссади мне этого молодца, — получишь рубль серебром.

Бэла // Николай Пиктемир, Нестор Янкас. Михаил Лермонтов. Пирӗн вӑхӑтри герой. Н. Пиктемирпа Н. Янкас куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑвашкӗнекеиздат, 1964

— Бэла, пӑх-ха, — терӗм эпӗ, — санӑн куҫу лайӑх курать, мӗнле джигит ҫав, кама тӗлӗнтерме килнӗ вӑл кунта?..

— Посмотри-ка, Бэла, — сказал я, — у тебя глаза молодые, что это за джигит: кого это он приехал тешить?..

Бэла // Николай Пиктемир, Нестор Янкас. Михаил Лермонтов. Пирӗн вӑхӑтри герой. Н. Пиктемирпа Н. Янкас куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑвашкӗнекеиздат, 1964

Ҫанталӑк лайӑх! — терӗм эпӗ ӑка юлашкинчен.

погода славная!» — Наконец я ей сказал.

Бэла // Николай Пиктемир, Нестор Янкас. Михаил Лермонтов. Пирӗн вӑхӑтри герой. Н. Пиктемирпа Н. Янкас куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑвашкӗнекеиздат, 1964

Страницăсем:

Меню

 

Статистика

...тĕплӗнрех