Чӑваш чӗлхи корпусӗ

Шырав

Шырав ĕçĕ:

джим сăмах пирĕн базăра пур.
джим (тĕпĕ: Джим) сăмах форми çинчен тĕплĕнрех пăхма пултаратăр.
Вара ыттисен те чунӗсем ҫемҫелчӗҫ, Джима ҫапла хута кӗнӗшӗн эпӗ тухтӑра чӗререн тав турӑм; вӑл та Джим пирки ман пекех шухӑшланӑшӑн ҫав тери савӑнтӑм; эпӗ Джимпа паллашсанах унӑн чунӗ ыррине, вӑл лайӑх ҫын иккенне туйса илнӗччӗ.

Тогда и другие тоже смягчились, а я был очень благодарен доктору за то, что он оказал Джиму такую услугу; я очень обрадовался, что и доктор о нем думает по-моему; я, как только с Джимом познакомился, сразу увидел, что сердце у него доброе и что человек он хороший.

Хӗрӗх иккӗмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Джима вӗсем хытӑ вӑрҫрӗҫ, пӗр-икӗ хут питӗнчен ҫупкӑ та пачӗҫ, Джим пӗр сӑмах та каламарӗ, хӑй мана пӗлнине пач та палӑртмарӗ; вара ӑна хӑй ларнӑ хӳшше каллех кайса хупрӗҫ, кивӗ тумнех тӑхӑнтартса, каллех сӑнчӑрларӗҫ, анчах халӗ кравать уринчен мар, стенан аялти пӗрени ҫине ҫапса лартнӑ тимӗр ункӑран кӑкарчӗҫ, унӑн хуҫи киличчен шывпа ҫӑкӑр кӑна ҫитерме хушрӗҫ, хуҫи килмесен, аукционтан сутса яричченех ӑна ҫапла усрамалла терӗҫ; эпир чавнӑ ҫула питӗрсе хучӗҫ, ҫӗрле икӗ фермера пӑшалпа хурал тӑратма, кӑнтӑрла алӑк умне бульдог кӑкарма йышӑнчӗҫ; пӗтӗм ӗҫсем пирки калаҫса татӑлнӑ хыҫҫӑн вӗсем Джима татах тепӗр кана ахалех, ӗҫсӗр аптранипе, вӑрҫма тытӑнчӗҫ, вара ватӑ тухтӑр кӑштах итлекелесе тӑчӗ те ҫапла каларӗ:

Они долго ругали Джима и раза два-три угостили его хорошей затрещиной, а Джим все молчал и даже виду не подал, что он меня знает; а они отвели его в тот же сарай, переодели в старую одежду и опять приковали на цепь, только уже не к кровати, а к кольцу, которое ввинтили в нижнее бревно в стене, а по рукам тоже сковали, и на обе ноги тоже надели цепи, и велели посадить его на хлеб и на воду, пока не приедет его хозяин, а если не приедет, то до тех пор, пока его не продадут с аукциона, и завалили землей наш подкоп, и велели двум фермерам с ружьями стеречь сарай по ночам, а днем привязывать около двери бульдога; потом, когда они уже покончили со всеми делами, стали ругать Джима просто так, от нечего делать; а тут подошел старичок доктор, послушал и говорит:

Хӗрӗх иккӗмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Джима Лир король тумне тӑхӑнтартрӗ: кантӑк карри тумалли ҫитсӑран ҫӗленӗ вӑрӑм халат, кӑвакарнӑ ҫӳҫ тӗслӗ парик, лаша хӗлӗхӗнчен тунӑ сухал тупрӗ, унтан хӑйӗн театрӗнчи сӑрсене илчӗ те Джим мӑйне, питне, аллисене, хӑлхисене сӑрларӗ — йӑлтах тӗттӗм кӑвак сӑрпа сӑрларӗ, Джим вара шыва путса вилнӗ, шыв тӗпӗнче эрне выртнӑ ҫын тӗслӗ пулса тӑчӗ.

Он одел Джима в костюм короля Лира — длинный халат из занавесочного ситца, седой парик и борода из конского волоса, потом взял свои театральные краски и вымазал Джиму шею, лицо, руки и уши — все сплошь густой синей краской такого тусклого и неживого оттенка, что он стал похож на утопленника, пролежавшего в воде целую неделю.

Ҫирӗм тӑваттӑмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

— Ах, Джим, Джим, эпӗ пӗтӗмпех ишӗлсе антӑм-ҫке.

Ах, Джим, Джим, я совсем развалился!

XXVI сыпӑк // Никита Волков. Стиветсон, Р.Л. Мул утравӗ: роман / вырӑсларан Н.Волков куҫарнӑ. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1940. — 168 с.

Джим, Джим, — тет вӑл тепӗр хут, кӑмӑлтан тулса.

— Джим, Джим… — повторял он с наслаждением.

XV сыпӑк // Никита Волков. Стиветсон, Р.Л. Мул утравӗ: роман / вырӑсларан Н.Волков куҫарнӑ. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1940. — 168 с.

Джим, Джим! — тесе кӑшкӑрчӗ вӑл.

— Джим, Джим! — кричал он.

XIII сыпӑк // Никита Волков. Стиветсон, Р.Л. Мул утравӗ: роман / вырӑсларан Н.Волков куҫарнӑ. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1940. — 168 с.

Эпир хӑвӑртрах Джимӑн сӑнчӑрӗсене салтса ятӑмӑр, чирлӗ Тома пӑхма Джим тухтӑра мӗн тери пулӑшнине пӗлсен, Салли аппапа Сайлас тете тата Полли аппа ӑна алӑ ҫинчех йӑтса ҫӳреме тытӑнчӗҫ темелле: ӑна лайӑхрах пӳлӗме вырнаҫтарчӗҫ, мӗн ҫиес килнӗ ҫавна ҫитерчӗҫ, ӑна пӗртте кичем ан пултӑр тесе тӑратчӗҫ, нимӗнле ӗҫ те тутармарӗҫ.

Мы в одну минуту освободили Джима от цепей, а когда тетя Салли с дядей Сайласом и тетя Полли узнали, как хорошо он помогал доктору ухаживать за Томом, они стали с ним ужасно носиться: устроили его как можно лучше, есть ему давали все, что он захочет, старались, чтобы он не скучал и ровно ничего не делал.

Юлашки сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Том кун пирки акӑ мӗн каларӗ: енчен Джима йӗркеллӗ илсе тухса кайма пултарнӑ пулсан, эпир сулӑпа анаталла, юханшыв вӑррине ҫитиччен каяттӑмӑр — ахальшӗнех, тӗрлӗ мыскарасем тӑвассишӗн кӑна, — малтанах ҫапла шухӑшласа хунӑ-мӗн Том, — ҫакӑн хыҫҫӑн тин вӑл Джим ирӗклӗ ҫын иккенне пӗлтерес тенӗ; эпир вара ӑна пӑрахутпа илсе каяттӑмӑр, вӑхӑт ирттернӗшӗн ӑна укҫа тӳлеттӗмӗр, ӑна кӗтсе илме пур негрсем те тухчӑр тесе малтан ҫыру ҫыраттӑмӑр, хулана эпир ӑна факелсемпе, музыкӑпа ӑсатса яраттӑмӑр, ҫакӑн хыҫҫӑн вӑл паттӑр пулса тӑратчӗ, эпир те паттӑра тухаттӑмӑр.

А Том на это сказал, что если бы нам удалось благополучно увезти Джима, то мы проехались бы вниз по реке на плоту до самого устья — приключений ради, — он с самого начала так задумал, а после того Том сказал бы Джиму, что он свободен, и мы повезли бы его домой на пароходе, заплатили бы ему за трату времени, послали бы вперед письмо, чтобы все негры собрались его встречать, и в город бы его проводили с факелами и с музыкой, и после этого он стал бы героем, и мы тоже.

Юлашки сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

— …Джима кичем ан пултӑр тесе, ун патне ҫӗленсем, йӗкехӳресем, эрешменсем кӗртсе яма тиврӗ; унтан эсир Тома, шлепки ӑшне ҫу хунӑскере, питӗ вӑрах тытса тӑрса пирӗн ӗҫе чутах пӑсса хумарӑр: эпир тухса тарма ӗлкӗрейменччӗ, фермерсем пырса кӗнӗ чух эпир хӳшӗ ҫумӗнчи сарайрахчӗ; вара хӑвӑртрах тухса шӑвӑнтӑмӑр, вӗсем сисрӗҫ те пире хӑвалама тытӑнчӗҫ; мана ураран персе лектерчӗҫ, вара эпир, ҫулран пӑрӑнса, вӗсене хамӑртан ирттерсе ятӑмӑр; кӗҫех йытӑсем чупса ҫитрӗҫ, вӗсене эпир кирлӗ пулмарӑмӑр, ҫавӑнпа вӗсем лерелле, шӑв-шав илтӗннӗ ҫӗрелле васкарӗҫ, эпир, кимме ларса, сулӑ ҫине йӗркеллех ҫитрӗмӗр, Джим халӗ ирӗкри ҫын, ҫакна эпир пӗтӗмпех хамӑр турӑмӑр — вӑт мӗнле пултартӑмӑр, аппаҫӑм!

— …напускать в сарайчик змей, крыс, пауков, чтобы Джим не скучал один; а потом вы так долго продержали Тома с маслом в шляпе, что едва все дело нам не испортили: мы не успели уйти, и фермеры нас застали еще в сарайчике; мы скорее вылезли и побежали, а они нас услышали и пустились в погоню; тут меня и подстрелили, а потом мы свернули с дороги, дали им пробежать мимо себя; а когда вы спустили собак, то им бежать за нами было неинтересно, они бросились туда, где шум, а мы сели в челнок и благополучно переправились на плот, и Джим теперь свободный человек, и мы все это сами сделали — вот здорово, тетечка!

Хӗрӗх иккӗмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Леш фермерсем пурте питӗ хытӑ тарӑхнӑ, вӗсем хушшинче Джима ҫакса вӗлерес текенсем те пур: «Кунти негрсем хӑраса тӑччӑр, Джим пек шӑв-шавлӑ пӑтӑрмах туса тарма ан шутлаччӑр, пӗтӗм ҫемьене хӑратса ан пурӑнччӑр», — теҫҫӗ.

Все эти фермеры ужасно обозлились, а некоторые даже хотели повесить Джима, в пример всем здешним неграм, чтобы им было неповадно бегать, как Джим убежал, устраивать такой переполох и день и ночь держать в страхе целую семью.

Хӗрӗх иккӗмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

«Ку сӑмахсенчен хӑшне Джим валли суйласа илмелле-ши, — терӗ Том, — пурте вӗсем питӗ лайӑх-ҫке. Эппин, Джим вӗсене пурне те ҫырса хӑвартӑр», — терӗ.

После этого он никак не мог решить, которую надпись выбрать для Джима, — уж очень все они были хороши; и в конце концов решил, чтобы Джим выцарапал на стенке все эти надписи.

Вӑтӑр саккӑрмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Джимпа иксӗмӗр чул ҫинче перосем хӑйранӑ вӑхӑтра — Джим пӑхӑр перо, эпӗ тӑхлан перо хӑйрарӑмӑр — Том ӑна валли мӗнле герб тумалла-ши тесе шухӑшласа ларчӗ.

И пока мы с Джимом точили перья на кирпиче — Джим медное, а я из оловянной ложки, — Том придумывал ему герб.

Вӑтӑр саккӑрмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Унтан негрсен хӳшшисем патне кайрӑмӑр, эпӗ Ната юриех калаҫтарса тӑтӑм, ҫак вӑхӑтра Том ҫурта тыткӑчӗн пӗр пайне маис пашалӑвӗ ӑшне чиксе хучӗ, пашалӑвӗ Джим валли хатӗрленӗ апат чашӑкӗнче выртатчӗ, кун хыҫҫӑн эпир Ната Джим патне ӑсатрӑмӑр.

Потом мы пошли к негритянским хижинам, и, пока я разговорами отводил негру глаза, Том засунул кусок подсвечника в маисовую лепешку, которая лежала в миске для Джима, а после того мы проводили Ната к Джиму.

Вӑтӑр улттӑмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Том ҫав тери савӑнӑҫлӑ, кунашкал хаваслӑ вӑйӑ, тата ҫав тери килентерсе шухӑшлаттаракан япала нихҫан та пулманччӗ-ха тет, май килес пулсан эпӗ ӗмӗр тӑршшӗпех ҫак вӑййа выляттӑм, кайран Джима ирӗке кӑларма хамӑн ачасене халал парса хӑварӑттӑм тет, мӗншӗн тесен Джим майӗпен-майӗпен хӑнӑхса пырать те кунти пурнӑҫа килӗштерсех пӑрахать.

Том очень радовался, говорил, что еще никогда у него не было такой веселой игры и такой богатой пищи для ума; и если бы только он знал, как это сделать, он бы всю жизнь в нее играл, а потом завещал бы нашим детям освободить Джима, потому что Джим, конечно, со временем привыкнет и ему все больше и больше будет здесь нравиться.

Вӑтӑр улттӑмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Ал сӗмӗпе хыпашласа тупнӑ ҫуртана ҫутса, ҫывӑракан Джим ҫине пӗр авӑк пӑхса тӑтӑмӑр — тӗреклӗ те патвар ҫын-ха вӑл Джим — вара ӑна хуллен вӑратма тытӑнтӑмӑр.

Пошарили ощупью, нашли свечку, зажгли ее и сначала постояли около Джима, поглядели, какой он, — оказалось, что крепкий и здоровый с виду, — а потом стали будить его потихоньку.

Вӑтӑр улттӑмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

«Ку шӑпах Джим кравачӗ тӗлӗнче — терӗ Том — ҫавӑн айне шӑтарса тухмалла, хамӑр ӗҫ вӗҫленсен, унта шӑтӑк пуррине никам та курмасть, мӗншӗн тесен Джим утиялӗ ҫӗре ҫитиех усӑнса тӑрать, ӑна ҫӗклесе кравать айнелле пӑхсан тин ҫав шӑтӑка курма пулать».

Том сказал, что это будет как раз за кроватью Джима, под нее мы и подведем подкоп, а когда кончим работу, никто даже и не узнает, что там есть дыра, потому что одеяло у Джима висит чуть не до самой земли, и только если его приподнимешь и заглянешь под кровать, тогда будет видно.

Вӑтӑр улттӑмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

«Джима тӗрмерен тартма арбуз кирлӗ мар-ҫке, акӑ мӗнле уйрӑмлӑх кунта, — тет. — Вӑт эсӗ ҫав арбуз ӑшне Джим валли ҫӗҫӗ чиксе янӑ пулсан, — лешӗ тӗрме хуралҫине вӗлертӗр тесе, — вара пӗтӗмпех йӗркеллӗ пулатчӗ».

А он говорит, что арбуз мне понадобился вовсе не для того, чтобы бежать из тюрьмы, — вот в чем разница, говорит: «Вот если бы ты спрятал в нем нож для передачи Джиму, чтобы он мог убить тюремщика, тогда другое дело — все было бы в порядке».

Вӑтӑр пиллӗкмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

«Уотсон мисс, сирӗн тарнӑ негру Джим Пайсквилл хулинчен икӗ мильӑра, Фелпс мистер патӗнче пурӑнать, эсир ӑна укҫа ярса парсан, вӑл сире Джима тавӑрса парать.

«Мисс Уотсон, ваш беглый негр Джим находится здесь, в двух милях от Пайксвилла, у мистера Фелпса; он отдаст Джима, если вы пришлете награду.

Вӑтӑр пӗрремӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Ҫавӑнпа эпӗ кимӗ тупичченех пӗр чарӑнмасӑр чупрӑм, сулӑ патне ҫитсен, Джима хӑвӑртрах тапранса кайма хушрӑм, унсӑрӑн вӗсем мана хӑваласа ҫитсе ҫакса хураҫҫӗ терӗм, тата эсир, герцогпа иксӗр, тен, ҫут тӗнчере те ҫук пулӗ терӗм, эпӗ сире ҫав тери хӗрхентӗм, Джим та питӗ шеллерӗ, ҫавӑнпа, сире курсан, эпӗ питӗ хӗпӗртерӗм.

Так я и не останавливался, все бежал, пока не увидел челнок; а когда добрался до плота, велел Джиму скорей отчаливать, не то они меня догонят и повесят; а еще сказал ему, что вас и герцога, наверно, уже нет в живых, и мне вас было очень жалко, и Джиму тоже, и я очень обрадовался, когда вас увидел.

Вӑтӑрмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Джим хӳшӗрен чупса тухрӗ, аллисене сарса, мана ыталаса илчӗ — ҫав тери савӑннӑ вӑл; анчах эпӗ ҫиҫӗм ҫутинче ӑна курсан, манӑн чун тухсах тарчӗ — эпӗ каялла чака-чака шыва ӳкрӗм; ара, Джим Лир королӗ те, шыва путса вилнӗ араба та вылянине мансах кайнӑ-ҫке эпӗ, хӑранипе чутах вилмерӗм.

Джим выбежал из шалаша и, расставив руки, полез было ко мне обниматься — так он обрадовался; зато у меня душа ушла в пятки, как только я его увидел при свете молнии; я попятился и свалился с плота в реку, потому что совсем забыл, что Джим изображал в одном лице и короля Лира, и больного араба, и утопленника, и я чуть не помер со страху.

Ҫирӗм тӑххӑрмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Страницăсем:

Меню

 

Статистика

...тĕплӗнрех