Чӑваш чӗлхи корпусӗ

Шырав

Шырав ĕçĕ:

Натка (тĕпĕ: ) сăмах форми çинчен тĕплĕнрех пăхма пултаратăр.
Унтан Натка, ун хыҫҫӑн Алькӑпа Катя Вострецова пырса тӑчӗҫ.

Потом подошли Натка, а за ней Алька и Катя Вострецова.

Вӑрҫӑ секречӗ // Чӑвашсен патшалӑх издательстви. Гайдар, Аркадий Петрович. Вӑрҫӑ секречӗ: [повеҫ] / А. П. Гайдар. — Шупашкар: Чӑвашсен патшалӑх издательстви, 1936. — 175 с.

— Чӑнах, вӗт, Васька, пире Натка мӗн каласа пани.

 — Правда же, Васькя, нам Натка рассказывала.

Вӑрҫӑ секречӗ // Чӑвашсен патшалӑх издательстви. Гайдар, Аркадий Петрович. Вӑрҫӑ секречӗ: [повеҫ] / А. П. Гайдар. — Шупашкар: Чӑвашсен патшалӑх издательстви, 1936. — 175 с.

Тӗлӗнсе кайнӑ Натка хӑйне хӑй йӑнӑшнӑ пулмалла тесе те ӗненме хатӗр пулнӑ, анчах вӑл ӑнсӑртранах сывлӑшӗ пӳлӗннӗ Владикӑн куҫӗсем савӑнӑҫлӑн пӑхнине курах кайрӗ.

Озадаченная Натка готова была уже поверить в то, что она ошиблась, если бы совсем нечаянно не перехватила торжествующий взгляд запыхавшегося Владика.

Вӑрҫӑ секречӗ // Чӑвашсен патшалӑх издательстви. Гайдар, Аркадий Петрович. Вӑрҫӑ секречӗ: [повеҫ] / А. П. Гайдар. — Шупашкар: Чӑвашсен патшалӑх издательстви, 1936. — 175 с.

Натка вара, пит те шанчӑклӑнах, вӑл банкӑна таҫта пӗр-пӗр йывӑҫ тӗми патӗнче е шыв хӗррине манса хӑварнӑ пулмалла, терӗ.

А Натка очень уверенно ответила, что кажется, он опять позабыл банку под кустом или у ручья.

Вӑрҫӑ секречӗ // Чӑвашсен патшалӑх издательстви. Гайдар, Аркадий Петрович. Вӑрҫӑ секречӗ: [повеҫ] / А. П. Гайдар. — Шупашкар: Чӑвашсен патшалӑх издательстви, 1936. — 175 с.

уҫӑлса ҫӳренӗ ҫӗртен таврӑннӑ чухне Натка Аькӑран: нӑрӑсемпе лӗпӗшсем хумалли ҫӗнӗ коробкӑна ӑҫта кайса чикрӗн, тесе хытӑнах ыйтрӗ.

возвращаясь с прогулки, Натка строго спросила у Альки, куда он задевал новую коробку для жуков и бабочек.

Вӑрҫӑ секречӗ // Чӑвашсен патшалӑх издательстви. Гайдар, Аркадий Петрович. Вӑрҫӑ секречӗ: [повеҫ] / А. П. Гайдар. — Шупашкар: Чӑвашсен патшалӑх издательстви, 1936. — 175 с.

Унтан тата Натка ак ҫакна асӑрханӑ: ҫак пит те чӑрсӑр ача Алькӑн савӑнӑҫлӑ ача пурнӑҫне ҫынсем асӑрхамалла мар, анчах пит те тӑрӑшса пур енчен те сыхласа пурӑннӑ.

И ещё что заметила Натка — это то, с какой настойчивостью этот дерзковатый мальчишка незаметно и ревниво оберегал во всём весёлую Алькину ребячью жизнь.

Вӑрҫӑ секречӗ // Чӑвашсен патшалӑх издательстви. Гайдар, Аркадий Петрович. Вӑрҫӑ секречӗ: [повеҫ] / А. П. Гайдар. — Шупашкар: Чӑвашсен патшалӑх издательстви, 1936. — 175 с.

Анчах Натка Толька алли сыппине мӗнле майпа сиктерни ҫинчен калама тапратсанах вӑл калаҫма чарӑнса мӗн сӑлтавпа та пулин пӗр-пӗр ҫӗре кайса ҫухалнӑ; сӑлтавӗсене шухӑшласа кӑларма вӑл маҫтӑр пулнӑ.

Но едва-едва стоило ей заговорить с ним о том, как же всё-таки на самом деле Толька свихнул себе руку, Владик замолкал и обязательно исчезал под каким-нибудь предлогом, придумывать которые он был непревзойдённый мастер.

Вӑрҫӑ секречӗ // Чӑвашсен патшалӑх издательстви. Гайдар, Аркадий Петрович. Вӑрҫӑ секречӗ: [повеҫ] / А. П. Гайдар. — Шупашкар: Чӑвашсен патшалӑх издательстви, 1936. — 175 с.

Анчах никама та кӑшлама пулман пирки, тата Натка отрядӗнче пурнӑҫ пуриншӗн те савӑнмалла аван пынӑ пирки вӑл часах лӑпланса ҫитрӗ те, Толька сывалса ҫитессине кӗтсе, лагерьти стрелоксен тирне кайса нумайччен ҫухалса вӑхӑта ирттерсе ҫӳрерӗ.

Но так как огрызаться было не на кого и жизнь в Наткином отряде, всем на радость, пошла ладно, дружно и весело, то вскоре он успокоился и в ожидании, пока выздоровеет Толька, подолгу пропадал теперь в лагерном стрелковом тире.

Вӑрҫӑ секречӗ // Чӑвашсен патшалӑх издательстви. Гайдар, Аркадий Петрович. Вӑрҫӑ секречӗ: [повеҫ] / А. П. Гайдар. — Шупашкар: Чӑвашсен патшалӑх издательстви, 1936. — 175 с.

Натка ним те тӗлӗнмерӗ.

Натка не удивилась.

Вӑрҫӑ секречӗ // Чӑвашсен патшалӑх издательстви. Гайдар, Аркадий Петрович. Вӑрҫӑ секречӗ: [повеҫ] / А. П. Гайдар. — Шупашкар: Чӑвашсен патшалӑх издательстви, 1936. — 175 с.

Натка хӑйӗн пӳлӗмне кайрӗ те ларчӗ.

Натка прошла к себе в комнату и села.

Вӑрҫӑ секречӗ // Чӑвашсен патшалӑх издательстви. Гайдар, Аркадий Петрович. Вӑрҫӑ секречӗ: [повеҫ] / А. П. Гайдар. — Шупашкар: Чӑвашсен патшалӑх издательстви, 1936. — 175 с.

Натка каялла таврӑнсан, Владик Дашевски Алькӑна лагерьтен икӗ километрта, ту айӗнче ларакан пӗчӗк ҫуртра, ашшӗ патӗнче тупни ҫинчен каласа пачӗҫ.

Когда Натка вернулась, то ей рассказали, что Владик Дашевский нашёл Альку в двух километрах от лагеря, в маленьком домике под скалой, у отца.

Вӑрҫӑ секречӗ // Чӑвашсен патшалӑх издательстви. Гайдар, Аркадий Петрович. Вӑрҫӑ секречӗ: [повеҫ] / А. П. Гайдар. — Шупашкар: Чӑвашсен патшалӑх издательстви, 1936. — 175 с.

Натка хӑраса хыттӑн чӗнсе илчӗ ӑна.

Натка громко и тревожно окликнула его.

Вӑрҫӑ секречӗ // Чӑвашсен патшалӑх издательстви. Гайдар, Аркадий Петрович. Вӑрҫӑ секречӗ: [повеҫ] / А. П. Гайдар. — Шупашкар: Чӑвашсен патшалӑх издательстви, 1936. — 175 с.

Ҫавӑн чухне Натка унӑн куҫӗсем ун ҫине тӳрех те уҫҫӑн, ӑна кураймасӑр, ҫиленсе пӑхнине курчӗ.

И тут Натка увидела, что глаза его смотрят на неё с прямой и открытой ненавистью.

Вӑрҫӑ секречӗ // Чӑвашсен патшалӑх издательстви. Гайдар, Аркадий Петрович. Вӑрҫӑ секречӗ: [повеҫ] / А. П. Гайдар. — Шупашкар: Чӑвашсен патшалӑх издательстви, 1936. — 175 с.

— Эсӗ тупрӑн-им? — кӑшкӑрчӗ Натка.

— Ты нашёл? — крикнула Натка.

Вӑрҫӑ секречӗ // Чӑвашсен патшалӑх издательстви. Гайдар, Аркадий Петрович. Вӑрҫӑ секречӗ: [повеҫ] / А. П. Гайдар. — Шупашкар: Чӑвашсен патшалӑх издательстви, 1936. — 175 с.

Юлашкинчен, вуннӑмӗшӗ таврӑнсан Натка крыльца ҫине чупса тухрӗ те, тӗттӗмре аташса, виҫҫӗмӗш корпус патнелле вӗҫтерчӗ, унтан вӑл лагерьти дежурнӑя телефонпа пӗлтерме шутларӗ.

И когда, наконец, вернулся последний, десятый, Натка выбежала на крыльцо и, путаясь в темноте, помчалась к третьему корпусу, чтобы оттуда позвонить дежурному по лагерю.

Вӑрҫӑ секречӗ // Чӑвашсен патшалӑх издательстви. Гайдар, Аркадий Петрович. Вӑрҫӑ секречӗ: [повеҫ] / А. П. Гайдар. — Шупашкар: Чӑвашсен патшалӑх издательстви, 1936. — 175 с.

— Юрӗ, — ҫиленсе шухӑшларӗ Натка.

«Хорошо, — подумала Натка.

Вӑрҫӑ секречӗ // Чӑвашсен патшалӑх издательстви. Гайдар, Аркадий Петрович. Вӑрҫӑ секречӗ: [повеҫ] / А. П. Гайдар. — Шупашкар: Чӑвашсен патшалӑх издательстви, 1936. — 175 с.

Эсӗ итле кӑна, Натка…»

Ты только послушай, Натка…»

Вӑрҫӑ секречӗ // Чӑвашсен патшалӑх издательстви. Гайдар, Аркадий Петрович. Вӑрҫӑ секречӗ: [повеҫ] / А. П. Гайдар. — Шупашкар: Чӑвашсен патшалӑх издательстви, 1936. — 175 с.

Ҫакна пӗтӗмпех Натка мар, ачасем хӑйсемех пӗлнӗ.

Всё это, конечно, узнала не Натка, а сами ребята.

Вӑрҫӑ секречӗ // Чӑвашсен патшалӑх издательстви. Гайдар, Аркадий Петрович. Вӑрҫӑ секречӗ: [повеҫ] / А. П. Гайдар. — Шупашкар: Чӑвашсен патшалӑх издательстви, 1936. — 175 с.

Натка ҫапла ҫиленсе ҫитмен пулсан, вӑл ҫав самантра ҫаврӑнса пӑхнӑ пулсан, вӑл Алька мӗн каланине пурӗ пӗрех итлесе пӗтернӗ пулӗччӗ.

Если бы Натка была не так раздражена, если бы она обернулась в эту минуту, то она всё-таки выслушала бы Альку.

Вӑрҫӑ секречӗ // Чӑвашсен патшалӑх издательстви. Гайдар, Аркадий Петрович. Вӑрҫӑ секречӗ: [повеҫ] / А. П. Гайдар. — Шупашкар: Чӑвашсен патшалӑх издательстви, 1936. — 175 с.

Кам хушрӗ сана унпа чупса ҫӳреме? — терӗ сасартӑк нимӗн те ӑнланса илеймен Натка, унтан часах Иоськӑна ятлама пуҫларӗ: вӑл ӑна пӗр васкамасӑр утса пынӑ пек туйӑннӑ.

Кто тебе позволил с ним бегать? — резко обернулась так ничего и не разобравшая Натка и тотчас же накинулась на Иоську, который, как ей показалось, подходил не очень быстро.

Вӑрҫӑ секречӗ // Чӑвашсен патшалӑх издательстви. Гайдар, Аркадий Петрович. Вӑрҫӑ секречӗ: [повеҫ] / А. П. Гайдар. — Шупашкар: Чӑвашсен патшалӑх издательстви, 1936. — 175 с.

Страницăсем:

Меню

 

Статистика

...тĕплӗнрех