Чӑваш чӗлхи корпусӗ

Шырав

Шырав ĕçĕ:

Натка (тĕпĕ: ) сăмах форми çинчен тĕплĕнрех пăхма пултаратăр.
Натка хаҫата аяккинелле хучӗ.

Натка отложила газету.

Вӑрҫӑ секречӗ // Чӑвашсен патшалӑх издательстви. Гайдар, Аркадий Петрович. Вӑрҫӑ секречӗ: [повеҫ] / А. П. Гайдар. — Шупашкар: Чӑвашсен патшалӑх издательстви, 1936. — 175 с.

Натка вара ҫакӑн ҫинчен шухӑшларӗ: вӑл ҫурт халь ӗнтӗ тахҫанах ҫук, вӑл ҫурт ларнӑ квартӑлра пӗтӗм квартӑлӗпех вӗренӳ комбиначӗ тата шыв паракан башня туса лартнӑ.

И Натка подумала, что домика того давно уже нет, а на всём этом квартале выстроили учебный комбинат и водонапорную башню.

Вӑрҫӑ секречӗ // Чӑвашсен патшалӑх издательстви. Гайдар, Аркадий Петрович. Вӑрҫӑ секречӗ: [повеҫ] / А. П. Гайдар. — Шупашкар: Чӑвашсен патшалӑх издательстви, 1936. — 175 с.

Натка, унӑн кӑвак, пуҫа ҫиекен хумӗсем ҫине пӑхса, таҫта ҫакӑнта ӗнтӗ, ҫирӗммӗш ҫулта, хӑйсен кӳршӗ ҫынни пит савӑнӑҫлӑ атӑҫӑ вилнине, ӑна кунта пытарнипе, вӑл фронта каяс умӗн мӗн пур турӑшсене килӗнчен кӑларса ывӑтнине, хӑйӗн шурӑ куҫлӑ хӗрне — Манькӑна Всемира ят панине тата вӑл пит те кӑмӑллӑн йӑл кулса илсе, урӑх нихӑҫан та киле килмелле мар, вокзалалла утнине аса илчӗ.

И, глядя на его серые гиблые волны, Натка вспомнила, что где-то вот здесь в двадцатом был убит и похоронен их сосед, один весёлый сапожник, который, перед тем как уйти на фронт, выкинул из дома иконы, назвал белобрысую дочку Маньку Всемирой и, добродушно улыбаясь, лихо затопал на вокзал с тем, чтобы никогда домой не вернуться.

Вӑрҫӑ секречӗ // Чӑвашсен патшалӑх издательстви. Гайдар, Аркадий Петрович. Вӑрҫӑ секречӗ: [повеҫ] / А. П. Гайдар. — Шупашкар: Чӑвашсен патшалӑх издательстви, 1936. — 175 с.

Кунта шофёр юри тенӗ пекех ерипентерех кайма пуҫларӗ Натка ҫавӑрӑнса пӑхрӗ.

Здесь, как будто бы нарочно, шофёр сбавил ход, Натка обернулась.

Вӑрҫӑ секречӗ // Чӑвашсен патшалӑх издательстви. Гайдар, Аркадий Петрович. Вӑрҫӑ секречӗ: [повеҫ] / А. П. Гайдар. — Шупашкар: Чӑвашсен патшалӑх издательстви, 1936. — 175 с.

Машина ҫухӑртрӗ те, Натка ура ҫине тӑрса, Ваҫҫа Бубякинпа Карасикова тата ҫак пур лайӑх ачасене, ҫак пӗтӗм шавлӑ ешӗл лагерье ҫапла кӑшкӑрса каларӗ:

Машина рявкнула, и Натка, приподнявшись, крикнула Васе Бубякину и Карасикову и всем этим хорошим ребятам, всему этому шумному, зелёному лагерю:

Вӑрҫӑ секречӗ // Чӑвашсен патшалӑх издательстви. Гайдар, Аркадий Петрович. Вӑрҫӑ секречӗ: [повеҫ] / А. П. Гайдар. — Шупашкар: Чӑвашсен патшалӑх издательстви, 1936. — 175 с.

Сывӑ пул, Натка!

Прощай, Натка!

Вӑрҫӑ секречӗ // Чӑвашсен патшалӑх издательстви. Гайдар, Аркадий Петрович. Вӑрҫӑ секречӗ: [повеҫ] / А. П. Гайдар. — Шупашкар: Чӑвашсен патшалӑх издательстви, 1936. — 175 с.

Чи юлашки самантра, Сергейпе Натка машина ҫине ларсан, пит те пысӑк ҫӗклем чечек йӑтса Владик чупса пычӗ, унӑн хыҫӗнчен Иоськӑпа Емка.

Уже в самую последнюю минуту, когда Сергей и Натка сели в машину, с огромной охапкой цветов примчался Владик, а за ним Иоська и Эмка.

Вӑрҫӑ секречӗ // Чӑвашсен патшалӑх издательстви. Гайдар, Аркадий Петрович. Вӑрҫӑ секречӗ: [повеҫ] / А. П. Гайдар. — Шупашкар: Чӑвашсен патшалӑх издательстви, 1936. — 175 с.

Владик Дашевскипе Натка Шегалова, койка ҫинче тӳрех таса одеяла ҫинче ыталанса ларса йӗреҫҫӗ.

Сидя на койке, прямо на чистом одеяле, крепко обнявшись, Владик Дашевский и Натка Шегалова плакали.

Вӑрҫӑ секречӗ // Чӑвашсен патшалӑх издательстви. Гайдар, Аркадий Петрович. Вӑрҫӑ секречӗ: [повеҫ] / А. П. Гайдар. — Шупашкар: Чӑвашсен патшалӑх издательстви, 1936. — 175 с.

— Ҫапла, Натка! — никамран пулӑшу кӗтмен пек, хӑвӑрттӑн та ерипен, шӑппӑнтарах калама тытӑнчӗ вӑл.

— Да, Натка, — беспомощным, горячим полушёпотом заговорил он.

Вӑрҫӑ секречӗ // Чӑвашсен патшалӑх издательстви. Гайдар, Аркадий Петрович. Вӑрҫӑ секречӗ: [повеҫ] / А. П. Гайдар. — Шупашкар: Чӑвашсен патшалӑх издательстви, 1936. — 175 с.

— Владик, — йӑвашшӑн калама тытӑнчӗ Натка, аллине унӑн хулпуҫҫийӗ ҫине хурса.

— Владик, — ласково заговорила Натка, положив ему руку на плечо.

Вӑрҫӑ секречӗ // Чӑвашсен патшалӑх издательстви. Гайдар, Аркадий Петрович. Вӑрҫӑ секречӗ: [повеҫ] / А. П. Гайдар. — Шупашкар: Чӑвашсен патшалӑх издательстви, 1936. — 175 с.

Натка ӑнланчӗ вара: чӑнах та, ӑна вӗлереҫҫӗ, тесе каласан та вӑл ҫапах та парас ҫук.

И Натка поняла: правда, скажи ему, что убьют, и он не отдаст.

Вӑрҫӑ секречӗ // Чӑвашсен патшалӑх издательстви. Гайдар, Аркадий Петрович. Вӑрҫӑ секречӗ: [повеҫ] / А. П. Гайдар. — Шупашкар: Чӑвашсен патшалӑх издательстви, 1936. — 175 с.

— Мӗншӗн ку? — ятлаҫнӑ пек каларӗ Натка.

— Зачем это? — с укором спросила Натка.

Вӑрҫӑ секречӗ // Чӑвашсен патшалӑх издательстви. Гайдар, Аркадий Петрович. Вӑрҫӑ секречӗ: [повеҫ] / А. П. Гайдар. — Шупашкар: Чӑвашсен патшалӑх издательстви, 1936. — 175 с.

Натка унӑн хулпуҫҫийӗ урлӑ пӑхрӗ те, вӑл Алька сӑн ӳкерчӗкӗ ҫине тинкерсе пӑхса тӑнине курчӗ.

Натка заглянула ему через плечо и увидела, что он пристально разглядывает Алькину карточку.

Вӑрҫӑ секречӗ // Чӑвашсен патшалӑх издательстви. Гайдар, Аркадий Петрович. Вӑрҫӑ секречӗ: [повеҫ] / А. П. Гайдар. — Шупашкар: Чӑвашсен патшалӑх издательстви, 1936. — 175 с.

Натка ун патне хыҫалтан пырса тӑчӗ, анчах вӑл шухӑша кайнипе нимӗн те илтмен.

Натка подошла к нему сзади, но он задумался и не слышал.

Вӑрҫӑ секречӗ // Чӑвашсен патшалӑх издательстви. Гайдар, Аркадий Петрович. Вӑрҫӑ секречӗ: [повеҫ] / А. П. Гайдар. — Шупашкар: Чӑвашсен патшалӑх издательстви, 1936. — 175 с.

Натка сулхӑн уҫӑ палатӑна кӗчӗ.

Натка зашла в прохладную палату.

Вӑрҫӑ секречӗ // Чӑвашсен патшалӑх издательстви. Гайдар, Аркадий Петрович. Вӑрҫӑ секречӗ: [повеҫ] / А. П. Гайдар. — Шупашкар: Чӑвашсен патшалӑх издательстви, 1936. — 175 с.

Натка хӑйӗн тӑваттӑмӗш шавлӑ, пуҫтах отрядне юлашки хут пӑхса ҫавӑрӑнать.

В последний раз обходила Натка шумный и отчаянный свой четвёртый отряд.

Вӑрҫӑ секречӗ // Чӑвашсен патшалӑх издательстви. Гайдар, Аркадий Петрович. Вӑрҫӑ секречӗ: [повеҫ] / А. П. Гайдар. — Шупашкар: Чӑвашсен патшалӑх издательстви, 1936. — 175 с.

Натка та кайма хатӗрленсе, япаласене пуҫтарнӑ.

Натка укладывалась тоже.

Вӑрҫӑ секречӗ // Чӑвашсен патшалӑх издательстви. Гайдар, Аркадий Петрович. Вӑрҫӑ секречӗ: [повеҫ] / А. П. Гайдар. — Шупашкар: Чӑвашсен патшалӑх издательстви, 1936. — 175 с.

Вӑл Натка патне кайрӗ.

Он пошёл к Натке.

Вӑрҫӑ секречӗ // Чӑвашсен патшалӑх издательстви. Гайдар, Аркадий Петрович. Вӑрҫӑ секречӗ: [повеҫ] / А. П. Гайдар. — Шупашкар: Чӑвашсен патшалӑх издательстви, 1936. — 175 с.

Унӑн пичӗ-куҫӗ лӑпкӑ тӑнине, кӑштах хаяртарах пек те пулнине, унӑн аттисем тап-таса та ялтӑртатса тӑнине, чӗн пиҫиххине вӑл хытӑ ҫыхнине тата таса гимнастерка ҫумне ҫар орденне винтӑласа лартнине Натка хай тин кӑна асӑрхаса пӑхрӗ.

И только сейчас Натка разглядела, что лицо его спокойно, почти сурово, что сапоги вычищены, ремень подтянут, а на чистой гимнастёрке привинчен военный орден.

Вӑрҫӑ секречӗ // Чӑвашсен патшалӑх издательстви. Гайдар, Аркадий Петрович. Вӑрҫӑ секречӗ: [повеҫ] / А. П. Гайдар. — Шупашкар: Чӑвашсен патшалӑх издательстви, 1936. — 175 с.

Натка кусене пурне те начар итленӗ.

Но всё это плохо слушала Натка.

Вӑрҫӑ секречӗ // Чӑвашсен патшалӑх издательстви. Гайдар, Аркадий Петрович. Вӑрҫӑ секречӗ: [повеҫ] / А. П. Гайдар. — Шупашкар: Чӑвашсен патшалӑх издательстви, 1936. — 175 с.

Страницăсем:

Меню

 

Статистика

...тĕплӗнрех