Чӑваш чӗлхи корпусӗ

Шырав

Шырав ĕçĕ:

Пӗрех сăмах пирĕн базăра пур.
Пӗрех (тĕпĕ: пӗрех) сăмах форми çинчен тĕплĕнрех пăхма пултаратăр.
Ун ҫинчен вӑл пӗлнӗпе пӗрех.

О нем он почти ничего не знал.

Улттӑмӗш сыпӑк // Михаил Рубцов. Николай Бирюков. Чайка: роман; вырӑсларан Михаил Рубцов куҫарнӑ. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1953. — 432 с.

Чӗри Федя патне туртӑнать, анчах: вӑл халь чӗрӗ пулсан та пӗрех вилӗм аллинче тени ӑсра уҫҫӑн тӑрать.

Сердце рвалось к Феде, но в сознании была отчетливая ясность: если он еще жив, то все равно обречен на смерть.

Тӑваттӑмӗш сыпӑк // Михаил Рубцов. Николай Бирюков. Чайка: роман; вырӑсларан Михаил Рубцов куҫарнӑ. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1953. — 432 с.

— Мӗн пулсан та, хаклӑ ҫыннӑм, эпӗ сана пӗрех вӗҫертместӗп, ан та тапалан, — терӗ директор, аллисене савӑнӑҫлӑн сӑтӑркаласа.

Радостно потирая руки, директор говорил: — Уж как хочешь, дорогой, брыкайся не брыкайся, а я тебя не выпущу.

Тӑваттӑмӗш сыпӑк // Михаил Рубцов. Николай Бирюков. Чайка: роман; вырӑсларан Михаил Рубцов куҫарнӑ. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1953. — 432 с.

Пӗрех паттӑр пулатпӑр.

Но мы всё равно станем героями.

Ҫара тихасем // Марина Карягина. Карягина М.Ф. Ылтӑн панулми: калавсем/ М. Карягина. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке изд-ви, 2011. — 98–104 с.

Ял анчӑкӗсем сӑнлӑ та мар пӗрех хут.

Они нисколечко не похожи на деревенских.

Ылтӑн пан улми // Марина Карягина. Карягина М.Ф. Ылтӑн панулми: калавсем/ М. Карягина. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке изд-ви, 2011. — 84–97 с.

Ҫӑтмах мӗнне те пӗлсе ӗлкӗреймерӗҫ пӗрех хут!..

Они даже не успели узнать, что такое рай!..

Ылтӑн пан улми // Марина Карягина. Карягина М.Ф. Ылтӑн панулми: калавсем/ М. Карягина. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке изд-ви, 2011. — 84–97 с.

Пӗрех санран ҫамрӑкрах ӗнтӗ.

— Всё равно моложе тебя.

Слива вӑрри // Марина Карягина. Карягина М.Ф. Ылтӑн панулми: калавсем/ М. Карягина. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке изд-ви, 2011. — 79–83 с.

— Чи маттурри пӗрех вӗҫертмест ӑна, — хӗмленсе ӳкет Ленук.

— Если не спать на ходу, никуда птичка не денется! — загорается Ленка.

Асамлӑ кӗсье // Марина Карягина. Карягина М.Ф. Ылтӑн панулми: калавсем/ М. Карягина. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке изд-ви, 2011. — 68–72 с.

Ӳсӗрес килмен ҫӗртен кӗх-хӗм-кӗх-хӗм тукалать те пӗрех май: «Ӗлӗк пурнӑҫ капла марччӗ…» — тесе юмахлама пуҫлать.

Дядя Партизан всегда начинает разговор одинаково: вначале покашляет, хотя самому совсем не хочется кашлять, потом говорит: «В старину по-другому жили».

Партизан йысна // Марина Карягина. Карягина М.Ф. Ылтӑн панулми: калавсем/ М. Карягина. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке изд-ви, 2011. — 57–62 с.

Пӗрех хӑваласа ҫитетӗп, унсӑрӑн эп арҫын ача та мар!

Всё равно догоню, иначе какой из меня мужчина!

Шӑвӑҫ чуман // Марина Карягина. Карягина М.Ф. Ылтӑн панулми: калавсем/ М. Карягина. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке изд-ви, 2011. — 38–42 с.

Пӗрех хӗр ачаран малтан ҫывӑрса каяс марччӗ-ха тесе тӳссе ларатӑп.

Креплюсь, как могу, чтобы не уснуть раньше девчонки.

Хӑна хӗр // Марина Карягина. Карягина М.Ф. Ылтӑн панулми: калавсем/ М. Карягина. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке изд-ви, 2011. — 33–37 с.

Ҫитет чике тӑршшӗ лартса текен те ҫук пӗрех хут.

Никто даже не скажет, мол, хватит ваньку валять.

Хӑна хӗр // Марина Карягина. Карягина М.Ф. Ылтӑн панулми: калавсем/ М. Карягина. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке изд-ви, 2011. — 33–37 с.

Куҫа хупсан ҫутӑра та ҫавӑн пекех тӗттӗм пӗрех.

На свету тоже темным-темно, если закрыть глаза.

Мӑнкун // Марина Карягина. Карягина М.Ф. Ылтӑн панулми: калавсем/ М. Карягина. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке изд-ви, 2011. — 19–22 с.

Мунча маччи ҫинче сӗм тӗттӗмпе пӗрех.

В бане на чердаке темно словно ночью.

Мӑнкун // Марина Карягина. Карягина М.Ф. Ылтӑн панулми: калавсем/ М. Карягина. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке изд-ви, 2011. — 19–22 с.

Пӗрех ӑшра хаваслӑх туймарӑм.

Всё равно я не чувствую радости.

Мӑнкун // Марина Карягина. Карягина М.Ф. Ылтӑн панулми: калавсем/ М. Карягина. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке изд-ви, 2011. — 19–22 с.

Шухӑшларӑм-шухӑшларӑм та пӗрех апат ҫиме ҫӳреҫҫӗ вӗт ҫуралнӑ куна терӗм…

Подумал-подумал и решил, что в гости всё равно ходят чтобы покушать…

Симӗс тус // Марина Карягина. Карягина М.Ф. Ылтӑн панулми: калавсем/ М. Карягина. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке изд-ви, 2011. — 3–8 с.

Вӗсемшӗн кирек кам патӗнче службӑра тӑрасси те, кирек кама вӗлересси те пӗрех пулнӑ, — вырӑнтан вырӑна ирӗклӗн куҫса ҫӳреме тата ал айне лекекене пурне те ҫаратма ҫеҫ май килтӗр.

Им было решительно все равно — кому бы ни служить и кого бы ни убивать, лишь бы была возможность вести привольную кочевую жизнь и грабить всех, кто попадался под руку.

XVI // Аркадий Малов. Шолохов М.А. Лӑпкӑ Дон. Роман: IV кӗнеке. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1979. — 504 с.

Хӑйсен хӳрине ӳкнӗ милиционерсем хыҫалтан хӑвалама тапратсан, Фоминпа ыттисем, вӗсене хирӗҫ перкелесе илсе, хӗвеланӑҫнелле тапса сикрӗҫ, хушӑран хӑр-хар ятлаҫкаласа тата чарӑнмасӑрпа пӗрех вӗшле йытӑсем йӗрлекен кашкӑрсем пек аяккалла тарчӗҫ.

Отстреливаясь, когда увязавшиеся за ними милиционеры начинали наседать, Фомин и остальные уходили на восток, уходили, как преследуемые борзыми волки: изредка огрызаясь и почти не останавливаясь.

XV // Аркадий Малов. Шолохов М.А. Лӑпкӑ Дон. Роман: IV кӗнеке. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1979. — 504 с.

— Ҫапла, тӑршшӗпех мар та, яланпа пӗрех.

— Да, то есть не все время, но почти.

XIV // Аркадий Малов. Шолохов М.А. Лӑпкӑ Дон. Роман: IV кӗнеке. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1979. — 504 с.

Ку харпӑр хӑй ҫине алӑ хунӑпа пӗрех пулать.

Это равносильно самоубийству.

XIV // Аркадий Малов. Шолохов М.А. Лӑпкӑ Дон. Роман: IV кӗнеке. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1979. — 504 с.

Страницăсем:

Меню

 

Статистика

...тĕплӗнрех