Чӑваш чӗлхи корпусӗ

Шырав

Шырав ĕçĕ:

Пӑхатӑп (тĕпĕ: пӑх) сăмах форми çинчен тĕплĕнрех пăхма пултаратăр.
— Эпӗ пӑхатӑп та, нумайрах вӗреннӗ ҫын начартарах ҫырнӑ пек туйӑнать.

 — Что-то я гляжу: чем ученее человек, тем хуже пишет.

Саккӑрмӗш сыпӑк // Михаил Рубцов. Николай Бирюков. Чайка: роман; вырӑсларан Михаил Рубцов куҫарнӑ. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1953. — 432 с.

Пӑхатӑп: ҫыран хӗрринче семафор пек тӑратӑн.

Смотрю: стоит на берегу, как семафор.

Улттӑмӗш сыпӑк // Михаил Рубцов. Николай Бирюков. Чайка: роман; вырӑсларан Михаил Рубцов куҫарнӑ. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1953. — 432 с.

Ожерелкине ҫитсен ял Советӗнчен телефонпа калаҫса пӑхатӑп, анализ хатӗр пуль ӗнтӗ.

В Ожерелках из сельсовета позвоню, может, готов анализ.

Виҫҫӗмӗш сыпӑк // Михаил Рубцов. Николай Бирюков. Чайка: роман; вырӑсларан Михаил Рубцов куҫарнӑ. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1953. — 432 с.

Эпӗ пӑхатӑп та, йӗтӗн ҫав тери лайӑх хӑех вӑй илет пуль-ха, тетӗп.

Я смотрю: лен-то больно хорош, должен выправиться.

Виҫҫӗмӗш сыпӑк // Михаил Рубцов. Николай Бирюков. Чайка: роман; вырӑсларан Михаил Рубцов куҫарнӑ. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1953. — 432 с.

Тата, ку ҫирӗпрен пулӗ, ҫирӗп ҫынсем хӗрлӗ сӑнлӑ пулаҫҫӗ, тесе шутлаттӑм; иртнӗ эрнере вара килтӗм те — пӑхатӑп: тунисем те сарӑха пуҫланӑ, ҫеҫкисем хӗрлӗрех тӗслӗ.

Да думала: это от крепости, вроде как у людей румянец, а на прошлой неделе гляжу — желтеть стебли стали, и цветенье в рыжину ударилось.

Виҫҫӗмӗш сыпӑк // Михаил Рубцов. Николай Бирюков. Чайка: роман; вырӑсларан Михаил Рубцов куҫарнӑ. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1953. — 432 с.

Пӑхатӑп та ман ура патӗнченех вӑл юр айӗнчен пуҫне кӑларчӗ.

— Я гляжу, — торопится рассказать сынишка, — из снега прямо у ног моих высунулась голова.

Йӑвари ӑсансем // Михаил Рубцов. Виталий Бианки. Йӗр тӑрӑх; вырӑсларан Михаил Рубцов куҫарнӑ. — Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1952. — 3–16 с.

Хунарпа сасӑ илтӗнекен ҫӗрелле ҫутатса пӑхатӑп, ав, вӑл хурӑн леш енче юр ҫинче выртать.

Направляю струю света на голос; сынишка за берёзой — лежит в снегу.

Йӑвари ӑсансем // Михаил Рубцов. Виталий Бианки. Йӗр тӑрӑх; вырӑсларан Михаил Рубцов куҫарнӑ. — Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1952. — 3–16 с.

Пӑхатӑп: Кентти пичче кӑвакалӗсем тӳпенелле вӗҫсе хӑпарчӗҫ те кӑнтӑралла карталанса вӗҫекен кӑвакал ушкӑнӗпе пӗрлешрӗҫ.

И увидел, как наши дикие утки разом взлетели, поднялись в небо и присоединились к дикой стае, которая как раз направлялась к югу.

Кентти пичче кӑвакалӗсем // Николай Ишентей. Николай Ишентей. Ырӑ ӗҫсен команди. Дмитрий Суслин куҫарнӑ. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 2013. — 10 с.

Пӑхатӑп — Артур йӗрсе тӑрать.

Смотрю, во дворе стоит и плачет Артур.

Хӑрушсӑрлӑх вӗрентӗвӗ // Николай Ишентей. Николай Ишентей. Ырӑ ӗҫсен команди. Дмитрий Суслин куҫарнӑ. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 2013. — 6 с.

Каллӗ-маллӗ те утса пӑхатӑп, ик аллӑмпа пуҫа та хӗстерсе тытатӑп — чи ӑслӑ шухӑш таҫта йӑкӑшт пӑрӑнса иртет.

Пытаюсь шагать взад-вперед, сжимаю обеими руками голову, но нужный ответ каждый раз успевает ускользнуть куда-то в сторону.

Сӑвап // Марина Карягина. Карягина М.Ф. Ылтӑн панулми: калавсем/ М. Карягина. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке изд-ви, 2011. — 105–116 с.

Кам ҫине пӑхатӑп — мана кӑтартать.

На кого ни посмотрю — вижу себя.

Сӑвап // Марина Карягина. Карягина М.Ф. Ылтӑн панулми: калавсем/ М. Карягина. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке изд-ви, 2011. — 105–116 с.

Пӑхатӑп та сирӗн ҫине ялан пӗр вӑйӑ выляса йӑлӑхмарӑр-ши тесе шутлатӑп.

Гляжу на вас и думаю: не надоело всё время в одни и те же игры играть?

Асамлӑ кӗсье // Марина Карягина. Карягина М.Ф. Ылтӑн панулми: калавсем/ М. Карягина. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке изд-ви, 2011. — 68–72 с.

Партизан йысна ҫине тӗсесе пӑхатӑп.

Внимательно смотрю на дядю Партизана.

Партизан йысна // Марина Карягина. Карягина М.Ф. Ылтӑн панулми: калавсем/ М. Карягина. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке изд-ви, 2011. — 57–62 с.

Пӑхатӑп та — сӗтел тулли кучченеҫ.

Смотрю, на столе полно гостинцев.

Мӑнкун // Марина Карягина. Карягина М.Ф. Ылтӑн панулми: калавсем/ М. Карягина. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке изд-ви, 2011. — 19–22 с.

Тинкерсе пӑхатӑп та ҫав еннелле — Турӑҫӑм, тӳпере те пулин… катӑк уйӑх ҫакӑнса тӑра парать!

Вглядываюсь: боже мой, даже месяц на небе… щербатый!

Мӑнкун // Марина Карягина. Карягина М.Ф. Ылтӑн панулми: калавсем/ М. Карягина. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке изд-ви, 2011. — 19–22 с.

Такам мана ҫурӑмран шӑтарасла тинкернипе ҫаврӑнса пӑхатӑп — хам!

Я оглядываюсь, потому что сзади кто-то сверлит меня взглядом, но это я сам!

Мӑнкун // Марина Карягина. Карягина М.Ф. Ылтӑн панулми: калавсем/ М. Карягина. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке изд-ви, 2011. — 19–22 с.

Пӑхатӑп та — хӑйсен килӗ умӗнче Элпи тӑра парать!

Гляжу, а Эльби уже стоит возле своего дома!

Мӑнкун // Марина Карягина. Карягина М.Ф. Ылтӑн панулми: калавсем/ М. Карягина. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке изд-ви, 2011. — 19–22 с.

Ҫӗр каҫа ҫиччӗ тӑрса пӑхатӑп тусӑма.

По ночам раз семь просыпаюсь, чтобы посмотреть на друга.

Симӗс тус // Марина Карягина. Карягина М.Ф. Ылтӑн панулми: калавсем/ М. Карягина. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке изд-ви, 2011. — 3–8 с.

Пӗр ирхине пӑхатӑп та… хам куҫа хам ӗненместӗп: шап-шур сухалланса кайнӑ ман тус!

Смотрю однажды утром и не верю своим глазам: у моего друга выросли белые усики!

Симӗс тус // Марина Карягина. Карягина М.Ф. Ылтӑн панулми: калавсем/ М. Карягина. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке изд-ви, 2011. — 3–8 с.

Пӑхатӑп та — мана хирӗҫ темле армак-чармак кусса килет.

Гляжу — мчится навстречу какое-то Чудо-юдо.

Симӗс тус // Марина Карягина. Карягина М.Ф. Ылтӑн панулми: калавсем/ М. Карягина. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке изд-ви, 2011. — 3–8 с.

Страницăсем:

Меню

 

Статистика

...тĕплӗнрех