Чӑваш чӗлхи корпусӗ

Шырав

Шырав ĕçĕ:

Таниле (тĕпĕ: ) сăмах форми çинчен тĕплĕнрех пăхма пултаратăр.
— Ҫук ҫав, Хайрулла, вырӑс та мар, тутар та мар, манӑн ывӑл вӑл, — тет Таниле, ӑна ҫанӑран тӗксе.

— Да нет, Хайрулла, не русский и не татарин, а сын мой, — говорит Данила, толкая его за рукав.

Самана // Никита Волков. Илемлӗ литература, 7№, 1941. — 85–88 с.

Юркки васкаса тӑрать те Хайруллана алӑран тытса сӗтел патне ҫавӑтса пырать, Таниле ҫумне лартать, хӑйсем арӑмӗпе иккӗшӗ нимӗн те чӗнмеҫҫӗ.

Юрка поспешно встает и, взяв Хайруллу за руку, приглашает к столу, сажает его к Даниле, а сами с женой молчат.

Самана // Никита Волков. Илемлӗ литература, 7№, 1941. — 85–88 с.

Таниле аллинчи курка чӗтренме пуҫлать, йӗри-тавралла пӑхса илет вӑл, куҫне мӑч-мӑч тутарса хупать.

Кружка в руках Данилы задрожала, он начал оглядываться по сторонам, и хлопать глазами.

Самана // Никита Волков. Илемлӗ литература, 7№, 1941. — 85–88 с.

Ку сӑмаха илтсен, Таниле картах сиксе илет, пӗрре ывӑлӗ ҫине, тепре кинӗ ҫине тинкерсе пӑхать.

Услышав это слово, Данила вздрогнул, вглядываясь то в сына, то в сноху.

Самана // Никита Волков. Илемлӗ литература, 7№, 1941. — 85–88 с.

Таниле, пӗрре тӗлӗнсе кайнипе, тепре йывӑр шухӑша ернипе, шӑпах тӑрать.

Данила, с одной стороны из-за удивления, с другой стороны из-за тяжелого раздумья, сидит молча.

Самана // Никита Волков. Илемлӗ литература, 7№, 1941. — 85–88 с.

Таниле темӗскер каласшӑн, анчах ҫӑварӗнчен «пӑ-пӑ-пӑ» тени ҫеҫ тухать.

Даниле хочется что-то сказать, но из уст выходит только слово «бы-бы-бы».

Самана // Никита Волков. Илемлӗ литература, 7№, 1941. — 85–88 с.

— Мӗ-ӗ-ӗн? — ҫӑварне карса пӑрахать Таниле.

— Чего-о-о-о? — разинул рот Данила.

Самана // Никита Волков. Илемлӗ литература, 7№, 1941. — 85–88 с.

— Ҫакӑ-и? — ӑшшӑн ыйтать Таниле.

— Она самая? — ласково спрашивает Данила.

Самана // Никита Волков. Илемлӗ литература, 7№, 1941. — 85–88 с.

Станцӑна ҫитсен, Таниле лашине карта ҫумне кӑкарнӑ та, поезд килни ҫинчен пӗлме вокзала кӗнӗ.

Прибыв на станцию, Данила привязал лошадь к забору и вошел на вокзал, чтобы разузнать о приезде поезда.

Самана // Никита Волков. Илемлӗ литература, 7№, 1941. — 85–88 с.

— Салам алейкӗм, сирӗн чӗлхепе каласан, — тенӗ Таниле, картусне ҫӗклесе, — мур шӑтӑкне те кайма пултаратӑн, пиртен чару ҫук.

— Салам алейкум, как говорят по-вашему, — сказал Данила поднимая фуражку, — можешь идти в могилу, от нас запрета нет.

Самана // Никита Волков. Илемлӗ литература, 7№, 1941. — 85–88 с.

Хайрулла лашине ҫапнӑ та Таниле ҫумӗнчен шӑлтӑртаттарса иртсе кайнӑ, авалхи йӑлапа сывлӑх сунса, тӳпетейне ҫӗклесе илнӗ.

Хайрулла приударил коня, и промчался мимо Данилы, поздоровался по старому обычаю, приподнял тюбетейку.

Самана // Никита Волков. Илемлӗ литература, 7№, 1941. — 85–88 с.

Пӑхать Таниле, савӑнӑҫлӑ кӑмӑлӗ ҫине кӗрхи салхуллӑ та йывӑр пӗлӗт хупласа пынӑ пек туйӑнать, — леш урапа ҫинче Хайрулла ларса пырать-мӗн.

Смотрит Данила, и будто осеннее унылое и тяжелое небо накрывает его радостное настроение, — на той арбе, оказывается, сидит Хайрулла.

Самана // Никита Волков. Илемлӗ литература, 7№, 1941. — 85–88 с.

Таниле тепӗр эрнерен, ывӑлӗнчен телеграмма илсен, ӑна кӗтсе илме станцӑна тухса кайнӑ.

Через неделю, получив от сына телеграмму, Данила уехал на станцию встречать его.

Самана // Никита Волков. Илемлӗ литература, 7№, 1941. — 85–88 с.

— Э, мур, турран килесшӗ, тата кунта сӗтӗрӗнсе ҫитнӗ, — тенӗ Таниле, ун ҫине сиввӗн пӑхса.

— Э, черт, бог с тобой, еще сюда притащился, — сказала Данила, холодно глядя на него.

Самана // Никита Волков. Илемлӗ литература, 7№, 1941. — 85–88 с.

Тен, Хайрулла ун ҫинчен тахҫанах манса кайнӑ пулӗ, анчах Таниле чӗрине кӗрсе юлнӑ хӑйра ӑна ҫаплипех хӑйраса ҫӳренӗ.

Может быть, Хайрулла давно уже забыл об этом, но сердце Данилы все продолжала точить обида изнутри.

Самана // Никита Волков. Илемлӗ литература, 7№, 1941. — 85–88 с.

Ҫав кунранпа Таниле Юнкун тата Юхма пасарӗсене кайсан чи малтан Хайруллана курма, мӗнле те пулин вӗчӗ тупса хирӗҫсе кайма шут тытса ҫӳренӗ, анчах вӗчче тавӑрма ҫаплипех мел тупайман.

С того дня, когда Данила отправлялся на Средной или рынок Юхма, он вначале разыскивал Хайруллу, и пытался найти предлог, чтобы поссориться с ним, но так и не нашел способа мести.

Самана // Никита Волков. Илемлӗ литература, 7№, 1941. — 85–88 с.

— Ну, Хайрулла-и эсӗ, Хайрулла мар-и, пурӗпӗр шуйттан пултӑн, ҫак ҫӗр ҫинче мел килмесен, леш тӗнчере те пулин сана шыраса тупса, пуҫна пӑрса тататӑп, — терӗ Таниле.

— Ну, Хайрулла ли ты, не Хайрулла ли, все равно чертом оказался, и если не на этой земле, то хоть на том свете тебя разыщу и голову твою откручу, — сказал Данила.

Самана // Никита Волков. Илемлӗ литература, 7№, 1941. — 85–88 с.

— Ну, абзи пичче, ку элекӳ пирки мӗн пуласса кӗтсех тӑр, — тенӗ Таниле, шӑл витӗр.

— Ну, дядя абзи, ожидай ответ за такую ложь, — сквозь зубы сказал Данила.

Самана // Никита Волков. Илемлӗ литература, 7№, 1941. — 85–88 с.

Таниле ӑна алӑ пама тата «тур пулӑштӑр сана» теме ҫеҫ пикеннӗ, ҫав самантра Нӗркеҫ ҫынни патне пӗр тутар пырса тӑнӑ.

Таниле только хотел закончить сделку и сказать на прощанье «Бог тебе в помощь», как в это время к нюргечанину подошел татарин.

Самана // Никита Волков. Илемлӗ литература, 7№, 1941. — 85–88 с.

Каялла ҫаврӑнсан, Таниле лашана йӗвен ҫӑварлӑхӗпе пӗрле тутинчен чӗпӗтсе тытнӑ.

На обратном пути Данила ущипнул лошадь за губы вместе с уздцами.

Самана // Никита Волков. Илемлӗ литература, 7№, 1941. — 85–88 с.

Страницăсем:

Меню

 

Статистика

...тĕплӗнрех