Чӑваш чӗлхи корпусӗ

Шырав

Шырав ĕçĕ:

Катерина сăмах пирĕн базăра пур.
Катерина (тĕпĕ: Катерина) сăмах форми çинчен тĕплĕнрех пăхма пултаратăр.
Катерина тӗлӗннипе аллисене шарт ҫапрӗ те: «Петя, Петечка!» тесе кӑшкӑрса Кожанов патнелле чупса пычӗ.

Катерина в изумлении всплеснула руками и с криком: «Петя! Петечка!» бросилась к Кожанову.

Саккӑрмӗш сыпӑк // Яков Зверев. Первенцев, А.А. Чыса ҫамрӑкран упра: роман / вырӑсларан Я.Зверев куҫарнӑ. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1952. — 482 с.

Катерина ҫынсене тӗрткелесе, тутӑрне пылчӑклӑ пушмакӗсемпе таптакаласа, никам ҫине пӑхмасӑр пуҫне сулкаласа малалла утрӗ.

Катерина растолкала людей, прошлась по шали грязными своими башмаками и, не обращая уже ни на кого внимания, только покачивала головой и кривила губы.

Саккӑрмӗш сыпӑк // Яков Зверев. Первенцев, А.А. Чыса ҫамрӑкран упра: роман / вырӑсларан Я.Зверев куҫарнӑ. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1952. — 482 с.

Катерина мана ҫурӑмран тӗксе илчӗ.

 — Выкрикнула Катерина и толкнула меня в спину.

Саккӑрмӗш сыпӑк // Яков Зверев. Первенцев, А.А. Чыса ҫамрӑкран упра: роман / вырӑсларан Я.Зверев куҫарнӑ. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1952. — 482 с.

— Эс… эсӗ мӗн тата? — айӑпа кӗнӗ пек кулкаласа ыйтрӗ Катерина.

— Ты… ты чего? — спросила Катерина с виноватой улыбкой.

Саккӑрмӗш сыпӑк // Яков Зверев. Первенцев, А.А. Чыса ҫамрӑкран упра: роман / вырӑсларан Я.Зверев куҫарнӑ. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1952. — 482 с.

Катерина Люся ҫине те пӑхса илчӗ, Люся ӑна хирӗҫех тӑратчӗ, тутисене хӗссе ҫыртнӑччӗ вӑл, аллисене чӑмӑртанӑччӗ.

Катерина обратила внимание на Люсю, которая стояла напротив нее, прикусив губы, со сжатыми кулачками.

Саккӑрмӗш сыпӑк // Яков Зверев. Первенцев, А.А. Чыса ҫамрӑкран упра: роман / вырӑсларан Я.Зверев куҫарнӑ. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1952. — 482 с.

Катерина хӑй ӑҫта иккенне аса илсен пӑшӑрханнӑ кӑмӑлпа йӗри-тавралла пӑхса илчӗ.

Катерина, очнувшись от своего порыва, вдруг оглянулась кругом с тревогой.

Саккӑрмӗш сыпӑк // Яков Зверев. Первенцев, А.А. Чыса ҫамрӑкран упра: роман / вырӑсларан Я.Зверев куҫарнӑ. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1952. — 482 с.

Ҫав чаплӑ тутӑрӑн вӗҫӗсем ҫӗре тивсе тӑраҫҫӗ, Катерина теплерен ӑна урипе пусрӗ те, хаваслӑн кӑшкӑрса, ман паталла ыткӑнчӗ:

Концы этой роскошной шали упали на землю, и Катерина небрежно наступила на нее ногой, бросилась ко мне с радостным криком.

Саккӑрмӗш сыпӑк // Яков Зверев. Первенцев, А.А. Чыса ҫамрӑкран упра: роман / вырӑсларан Я.Зверев куҫарнӑ. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1952. — 482 с.

Катерина

Катерина

Саккӑрмӗш сыпӑк // Яков Зверев. Первенцев, А.А. Чыса ҫамрӑкран упра: роман / вырӑсларан Я.Зверев куҫарнӑ. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1952. — 482 с.

Людмилӑпа Катерина ҫавӑнта юнашарах тӑнӑ.

Подруги стояли рядом.

Хамӑрӑннисем // Михаил Рубцов. Полевой Б.Н. Эпир — совет ҫыннисем: калавсем. — Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1951. — 338 с. — 281–304 с.

— Тата пиртен ҫакна илӗр, — сӑмахсене тӑсрӗ хӑйӗн Катерина Кукленко текенни, — Миля, хутна пар-ха.

— И примите от нас вот это, — продолжала та, что назвала себя Катериной Кукленко, — Мила, дай бумагу.

Хамӑрӑннисем // Михаил Рубцов. Полевой Б.Н. Эпир — совет ҫыннисем: калавсем. — Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1951. — 338 с. — 281–304 с.

Катерина Кукленко…

— Катерина Кукленко…

Хамӑрӑннисем // Михаил Рубцов. Полевой Б.Н. Эпир — совет ҫыннисем: калавсем. — Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1951. — 338 с. — 281–304 с.

Акӑ мӗнле вучахсем чӗртсе ятӑмӑр эпир санӑн ҫеҫенхирӗнте, Катерина!

Вот какие костры мы разожгли в твоей степи, Катерина!

Тӑваттӑмӗш сыпӑк // Яков Зверев. Первенцев, А.А. Чыса ҫамрӑкран упра: роман / вырӑсларан Я.Зверев куҫарнӑ. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1952. — 482 с.

Мана астӑватӑр пулсан, сирӗн пата «Вунҫиччӗмӗш съезд» колхозран районри слётра пулнӑ Протасова Катерина ҫырать».

Если помните меня на слете в районе, так пишет вам Катерина Протасова из колхоза «Семнадцатого съезда».

Виҫҫӗмӗш сыпӑк // Яков Зверев. Первенцев, А.А. Чыса ҫамрӑкран упра: роман / вырӑсларан Я.Зверев куҫарнӑ. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1952. — 482 с.

Ҫирӗп тӑрать Катерина Васильевна: «Ҫунтарӑр, эпӗ нимӗн те пӗлместӗп…»

Запирается Катерина Власьевна: «Жгите, ничего мне неизвестно».

«Правда» номерӗ // Георгий Ефимов. Полевой Б.Н. Эпир — совет ҫыннисем: калавсем. — Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1951. — 338 с. — 39–45 с.

Йӗрет те Катерина ҫавах йышӑнмасть.

Плачет она и не сознаётся.

«Правда» номерӗ // Георгий Ефимов. Полевой Б.Н. Эпир — совет ҫыннисем: калавсем. — Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1951. — 338 с. — 39–45 с.

Катерина ҫухалса кайман.

И тут Катерина не растерялась.

«Правда» номерӗ // Георгий Ефимов. Полевой Б.Н. Эпир — совет ҫыннисем: калавсем. — Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1951. — 338 с. — 39–45 с.

Катерина вӗсем умӗнче шур пиртен те шурӑрах тӑрать: «Мӗн пирки ыйтатӑр эсир, пӗлместӗп эпӗ нимӗнле хаҫат ҫинчен те, курман та».

Стоит Катерина перед ними белее савана: «И о чём вы спрашиваете, не знаю, и ни о какой газете не ведаю».

«Правда» номерӗ // Георгий Ефимов. Полевой Б.Н. Эпир — совет ҫыннисем: калавсем. — Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1951. — 338 с. — 39–45 с.

Ҫавӑн чухне шӑпах пирӗн пӗр колхозница, тӑлӑх арӑм Катерина Васильевна Жаринова, хӑй пахчине ҫунӑ кӗпе-йӗмсем ҫакма тухнӑ.

И вот тогда-то как раз вышла одна наша бабёшка-колхозница, вдова Катерина Власьевна Жаринова, к себе в огород бельё повесить.

«Правда» номерӗ // Георгий Ефимов. Полевой Б.Н. Эпир — совет ҫыннисем: калавсем. — Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1951. — 338 с. — 39–45 с.

«Манӑн Катерина телейлӗ пулас», — ҫепӗҫ туйӑмпа шухӑшласа илчӗ старшина хӑйӗн Кировоградри ҫамрӑк мӑшӑрӗ ҫинчен.

«Наверное, моя Катерина счастливая», — с нежностью подумал старшина о своей кировоградской молодичке.

IX // Наум Любимов. Гончар, Александр Терентьевич. Ялавпа пыракансем: 3 кӗнекеллӗ роман; Н. Я. Любимов куҫарнӑ. — Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1955. — 456 с.

1926-мӗш ҫулта Катерина качча тухнӑ та, 1929-мӗш ҫулта вилсе те кайнӑ.

В 1926 году Катерина вышла замуж и умерла в 1929 году.

37. Орвилль Райт наука ҫынни // Ярукка Сантри. Чарнлей, М. Райтсем: (Вильбурпа Орвиль) / А. И. Ярлыкин куҫарнӑ; ред. Н. Васянка. — Шупашкар: Чӑвашсен патшалӑх издательстви, 1936. — 110 с.

Страницăсем:

Меню

 

Статистика

...тĕплӗнрех