Чӑваш чӗлхи корпусӗ

Шырав

Шырав ĕçĕ:

тӗлӗшпелен (тĕпĕ: ) сăмах форми çинчен тĕплĕнрех пăхма пултаратăр.
Ҫакӑ мӗнле вӗҫленес тӗлӗшпелен парисем те тукаларӗҫ-ха.

Держали даже пари об ее исходе.

XX // Антал Назул. Куприн, Александр Иванович. Тытӑҫу: повеҫсем; вырӑсларан Антал Назул куҫарнӑ. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1978. — 144–392 с.

Ну, калӑпӑр, шухӑш-ӗненӳ тӗлӗшпелен килӗшменни е мӗнле те пулин интрига пекки-и ҫавӑнта.

Ну, скажем, несогласие в убеждениях или там какая-нибудь интрижка.

XX // Антал Назул. Куприн, Александр Иванович. Тытӑҫу: повеҫсем; вырӑсларан Антал Назул куҫарнӑ. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1978. — 144–392 с.

Ҫав вӑхӑтрах вӑл, куҫӗсене пӗр судья ҫинчен теприн ҫине куҫаркаласа, вӗсем хӑй тӗлӗшпелен мӗнлерех иккенне асра хакла-хакла пычӗ:

В то же время, переводя глаза с одного из судей на другого, он мысленно оценивал их отношения к нему:

XX // Антал Назул. Куприн, Александр Иванович. Тытӑҫу: повеҫсем; вырӑсларан Антал Назул куҫарнӑ. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1978. — 144–392 с.

Андрусевич шӑна чӳрече ҫумӗнче мӗнле ҫатӑлтатнине те ватӑ карчӑк чӑх-ха епле хӑваласа тытнине тӑва-тӑва кӑтартрӗ, тӗмсем хыҫне пытанса, пӑчкӑ нӑйӑлтаттарчӗ тата ҫӗҫӗ хӑйрарӗ, — ку тӗлӗшпелен вӑл питех те пысӑк ӑстаччӗ.

Андрусевич представлял, как бьется об окно муха и как старая птичница ловит курицу, изображал, спрятавшись за кусты, звук пилы и ножа на точиле, — он на это был большой мастер.

XIV // Антал Назул. Куприн, Александр Иванович. Тытӑҫу: повеҫсем; вырӑсларан Антал Назул куҫарнӑ. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1978. — 144–392 с.

Страницăсем:
  • 1

Меню

 

Статистика

...тĕплӗнрех