Шырав
Шырав ĕçĕ:
Алӑкне питӗрчӗ те, хӑй ватӑ князь арӑмӗ пуласси ҫинчен шухӑшласа, ӳлесех йӗрсе ячӗ.Заперлась и дала волю своим слезам, воображая себя женою старого князя.
XIV сыпӑк // Никифор Ваҫанкка. Александр Пушкин. Дубровский. Никифор Ваҫанкка куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1949
Ҫак сӑмахсене каласа, вӑл ашшӗ пӳлемне кӗчӗ те хай хыҫҫӑн алӑка питӗрчӗ.– С этим словом он удалился в комнату отца своего и запер за собою дверь.
V сыпӑк // Никифор Ваҫанкка. Александр Пушкин. Дубровский. Никифор Ваҫанкка куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1949
Хапха алӑкне шакканине илтсен Толик тухрӗ, мунча ҫенӗкне ҫӑрапа питӗрчӗ те уҫҫине алсатуль айне хучӗ.Услышав стук в ворота, Толик вышел, закрыл предбанник на замок и положил ключи под рукавицу.
Пӗччен хӗрарӑм патне упӑшкуна ан яр ӗҫлеме // Алина ИЗМАН. «Ҫамрӑксен хаҫачӗ», 2016.06.16, 23 (6116) №