Чӑваш чӗлхи корпусӗ

Шырав

Шырав ĕçĕ:

ял сăмах пирĕн базăра пур.
ял (тĕпĕ: ял) сăмах форми çинчен тĕплĕнрех пăхма пултаратăр.
Тепӗр кунне пирӗн вӑрӑм курав пӗр ял тӑршшӗ тӑсӑлса кайрӗ: хамӑр касран тухса кайса Аялти каса ҫавӑрса илсе Шапа касси вӗҫӗнчи Пӑла хӗррине ҫитсе перӗничченех.

На следующий день наша выставка растянулась на всю деревню: началась она от нашего дома, обогнула улицу Нижнюю и добралась до крутого берега Булы, который тянется за Лягушачьим переулком.

Самӑр хурт // Марина Карягина. Карягина М.Ф. Ылтӑн панулми: калавсем/ М. Карягина. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке изд-ви, 2011. — 73–78 с.

— Сирӗн ӳкерчӗкӗрсене кашни кил решетки ҫумне шӑкӑрин ҫыпӑҫтарса тухар та, пӗр ял тӑршшӗ курав уҫӑлать!

— Приклеим рисунки в ряд на заборы и ограды, и получится выставка на всю деревню!

Самӑр хурт // Марина Карягина. Карягина М.Ф. Ылтӑн панулми: калавсем/ М. Карягина. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке изд-ви, 2011. — 73–78 с.

Вара ял та курӑнса кайӗччӗ…

А там и до деревни рукой подать…

Вӗҫсе курни // Марина Карягина. Карягина М.Ф. Ылтӑн панулми: калавсем/ М. Карягина. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке изд-ви, 2011. — 63–67 с.

Вӑхӑчӗ ҫитсен пиртен ыйтса тӑмаҫҫӗ ҫав, месерле ял хуҫи пурне те хӑйӗн тӗнчине куҫарса каять.

Когда наступает срок, ни у кого не спрашивают, всех уводят в мир иной.

Партизан йысна // Марина Карягина. Карягина М.Ф. Ылтӑн панулми: калавсем/ М. Карягина. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке изд-ви, 2011. — 57–62 с.

Хамӑр ял ҫыннисем-ҫке вӗсем.

Да это же наши, деревенские…

Ҫукнӑҫ // Марина Карягина. Карягина М.Ф. Ылтӑн панулми: калавсем/ М. Карягина. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке изд-ви, 2011. — 51–56 с.

Хамӑр ял ҫыннисем тесен те, ытла ӗҫлӗ ҫав.

Взрослые в нашей деревне всегда очень заняты.

Ҫукнӑҫ // Марина Карягина. Карягина М.Ф. Ылтӑн панулми: калавсем/ М. Карягина. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке изд-ви, 2011. — 51–56 с.

— Асанне, пирӗн ял ҫулӗ ӑҫта илсе ҫитерет?

— Бабушка, где кончается дорога?

Ҫукнӑҫ // Марина Карягина. Карягина М.Ф. Ылтӑн панулми: калавсем/ М. Карягина. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке изд-ви, 2011. — 51–56 с.

Хуласем пысӑк та чаплӑ теҫҫӗ те, пирӗн ял та кая мар пуль, ик ҫӗр ытла кил!

Говорят, города большие и красивые, но наша деревня наверняка не хуже, у нас больше двухсот домов!

Ҫукнӑҫ // Марина Карягина. Карягина М.Ф. Ылтӑн панулми: калавсем/ М. Карягина. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке изд-ви, 2011. — 51–56 с.

Ял умӗнче тӗнче курман намӑса кӑтартасшӑн-и-ха ку?

Неужели опозорит меня перед всей деревней?

Чатӑр // Марина Карягина. Карягина М.Ф. Ылтӑн панулми: калавсем/ М. Карягина. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке изд-ви, 2011. — 43–50 с.

Шалта пирӗн ял ҫыннисем йӗреҫҫӗ те кулаҫҫӗ пуль — эпир алӑк ку енче сӗнксе тӑратпӑр.

Внутри наш деревенский люд, наверное, уже и плачет, и смеётся, а мы здесь клюем носом.

Чатӑр // Марина Карягина. Карягина М.Ф. Ылтӑн панулми: калавсем/ М. Карягина. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке изд-ви, 2011. — 43–50 с.

— Ну, килӗшрӗ-и сана пирӗн ял? — аптранипе хамах ыйтрӑм чӗмсӗр чиперккерен.

— Ну как, понравилась тебе наша деревня? — я не выдержал и сам спросил у немой красавицы.

Хӑна хӗр // Марина Карягина. Карягина М.Ф. Ылтӑн панулми: калавсем/ М. Карягина. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке изд-ви, 2011. — 33–37 с.

Пирӗн ял ӗнисем хулана тӑрантараҫҫӗ!

Наши коровы кормят город!

Хӑна хӗр // Марина Карягина. Карягина М.Ф. Ылтӑн панулми: калавсем/ М. Карягина. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке изд-ви, 2011. — 33–37 с.

— Ан тыттар-ха, — теҫҫӗ каллех ха-мӑр ял шӗвӗрккисем.

— Не болтай, — возмущаются опять мои друзья.

Хӑна хӗр // Марина Карягина. Карягина М.Ф. Ылтӑн панулми: калавсем/ М. Карягина. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке изд-ви, 2011. — 33–37 с.

— Мӗнле тӑрантарать? — тӗлӗнеҫҫӗ манран хамӑр ял шӑпӑрланӗсем.

— Как кормит? — удивились ребята.

Хӑна хӗр // Марина Карягина. Карягина М.Ф. Ылтӑн панулми: калавсем/ М. Карягина. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке изд-ви, 2011. — 33–37 с.

Кайрӑмӑр пӗр ушкӑн ача ял тӑрӑх.

Собрались с ребятами, и пошли всей гурьбой по деревне.

Хӑна хӗр // Марина Карягина. Карягина М.Ф. Ылтӑн панулми: калавсем/ М. Карягина. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке изд-ви, 2011. — 33–37 с.

Ҫинҫешке хура инке мана йӑтса илсе ҫупӑрларӗ те йӑл кулса: — Ку пирӗн хӗр, Анжелика ятлӑ. Сарпике валли нянькка. Эсир ӑна ял кӑтартса ҫаврӑнӑр-ха. Атту хальччен хуларан та тухса курман. Анчах астӑвӑр, вӑл — вырӑс, — терӗ.

Худенькая темноволосая тётя обняла меня и сказала с улыбкой: — Знакомься, это Анжелика. Будет нянчиться с твоей маленькой сестрёнкой. А сейчас покажи ей деревню. И друзей своих позови. Анжелика ещё нигде не была, впервые выехала из города. Только помните, она — русская.

Хӑна хӗр // Марина Карягина. Карягина М.Ф. Ылтӑн панулми: калавсем/ М. Карягина. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке изд-ви, 2011. — 33–37 с.

Ара, выльӑх пӑхасси пирӗншӗн, ял шӑпӑрланӗсемшӗн, ӗҫ-и вара вӑл?

Да разве нам, деревенской ребятне, трудно присмотреть за живностью?

Симӗс тус // Марина Карягина. Карягина М.Ф. Ылтӑн панулми: калавсем/ М. Карягина. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке изд-ви, 2011. — 3–8 с.

Ку ӗнтӗ пирӗн ял чӗлхипе «килте никам та ҫук, анчах хуҫисем чылайлӑха кайман» тенине пӗлтерет.

В нашей деревне это означает, что в доме никого нет, но хозяева отлучились ненадолго.

Симӗс тус // Марина Карягина. Карягина М.Ф. Ылтӑн панулми: калавсем/ М. Карягина. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке изд-ви, 2011. — 3–8 с.

Ял ҫыннисем пире хулана ҫитме, ҫулпа кайсан, тата ҫирӗм ҫичӗ километр пулать терӗҫ, шывпа кайсан мӗн чухлӗ пулать — паллӑ мар.

Жители ее сообщили нам, что отсюда до города сушей двадцать семь километров, а сколько водным путем — неизвестно.

Ҫул ҫинче ҫырса пынӑ журнал // Илпек Микулайӗ. Юрий Сотник. Курман-илтмен кайӑк; вырӑсларан Микулай Илпек куҫарнӑ. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1952. — 155–238 с.

Анчах ҫав ҫынсемех тепӗр уйӑх иртсен ҫак ял урамӗпе пынӑ чух урӑх кулмарӗҫ.

Куҫарса пулӑш

VI. Комсомол вӑтӑр ҫул тултарнӑ ятпа // Илпек Микулайӗ. Юрий Сотник. Курман-илтмен кайӑк; вырӑсларан Микулай Илпек куҫарнӑ. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1952. — 138–154 с.

Страницăсем:

Меню

 

Статистика

...тĕплӗнрех