Чӑваш чӗлхи корпусӗ

Шырав

Шырав ĕçĕ:

Агнис (тĕпĕ: ) сăмах форми çинчен тĕплĕнрех пăхма пултаратăр.
Кунта та тырпул тумалла вӗт? — терӗ Агнис, Исаков ҫине ӑшшӑн пӑхса.

Ведь и здесь надо возделывать хлеб? — сказала Агнисия, ласково глядя на Исакова.

Пӗр-пӗрне ӑнлансан // Александра Лазарева. Лазарева А. Чипер Анна. Калавсем. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1956. — 116 с. — 3–23 с.

— Эпӗ те сирӗнпе пӗрле пырӑп вара… — Агнис каласа пӗтеричченех пӳлсе хучӗ Исаков.

— И я с вами пойду… — перебил Исаков, пока Агнисия не закончила.

Пӗр-пӗрне ӑнлансан // Александра Лазарева. Лазарева А. Чипер Анна. Калавсем. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1956. — 116 с. — 3–23 с.

— Ҫук, Агнис, тарӑхтаракан ҫыру ҫеҫ, нимӗне пӗлтерменскер…

— Нет, Агнисия, лишь раздражающее письмо, ничего не значащее…

Пӗр-пӗрне ӑнлансан // Александра Лазарева. Лазарева А. Чипер Анна. Калавсем. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1956. — 116 с. — 3–23 с.

Лайӑх ҫыру илтӗр-и, Степан Михайлович? — именсе ыйтрӗ Агнис.

Хорошее письмо получили, Степан Михайлович? — смущенно спросила Агнисия.

Пӗр-пӗрне ӑнлансан // Александра Лазарева. Лазарева А. Чипер Анна. Калавсем. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1956. — 116 с. — 3–23 с.

Агнис, чим-ха, эпӗ почтальона пула ӗҫ пирки калама та маннӑ.

— Агнисия, постой, я из-за почтальона забыл сказать о деле.

Пӗр-пӗрне ӑнлансан // Александра Лазарева. Лазарева А. Чипер Анна. Калавсем. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1956. — 116 с. — 3–23 с.

— Сывӑ пулӑр, Агнис, эпӗ каятӑп-ха — терӗ вӑл сасартӑк ял еннелле утса.

— Всего хорошего, Агнисия, я пойду, — сказал он вдруг, направляясь в сторону деревни.

Пӗр-пӗрне ӑнлансан // Александра Лазарева. Лазарева А. Чипер Анна. Калавсем. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1956. — 116 с. — 3–23 с.

— Тавтапуҫ, Наҫтук! — терӗ Агнис, ҫырӑва тӳрех вулама тытӑнса.

— Спасибо, Настя! — сказала Агнисия, сразу же начав читать письмо.

Пӗр-пӗрне ӑнлансан // Александра Лазарева. Лазарева А. Чипер Анна. Калавсем. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1956. — 116 с. — 3–23 с.

— Эпӗ хам та сирӗн ятӑра пӗлетӗп, Степан Михайлович, — терӗ вара Агнис, именнипе тата ытларах хӗрелсе.

— Я тоже знаю ваше имя, Степан Михайлович, — сказала Агнисия, еще больше краснея от смущения.

Пӗр-пӗрне ӑнлансан // Александра Лазарева. Лазарева А. Чипер Анна. Калавсем. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1956. — 116 с. — 3–23 с.

— Тахҫантанпах пӗлетӗп эпӗ сан ятна, Агнис

— Давно я знаю твое имя, Агнисия…

Пӗр-пӗрне ӑнлансан // Александра Лазарева. Лазарева А. Чипер Анна. Калавсем. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1956. — 116 с. — 3–23 с.

Агнис, эсӗ-ҫке ку? — терӗ Исаков, ӑна кӗтмен ҫӗртен курнипе пӑлханса кайса.

— Агнисия, да это же ты? — воскликнул Исаков, взволнованный неожиданным поворотом события.

Пӗр-пӗрне ӑнлансан // Александра Лазарева. Лазарева А. Чипер Анна. Калавсем. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1956. — 116 с. — 3–23 с.

Тинех тупрӑм иккен сана, ятна та пӗлтӗм, Агнис! — терӗ вӑл шӑппӑн хӑй ӑшӗнче, сӑн ӳкерчӗкӗ ҫинчен куҫ илмесӗр.

Наконец-то я нашел тебя, узнал твое имя, Агнисия! — шепнул он про себя, не спуская глаз с фотографии.

Пӗр-пӗрне ӑнлансан // Александра Лазарева. Лазарева А. Чипер Анна. Калавсем. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1956. — 116 с. — 3–23 с.

Агнис сӑн ӳкерчӗкне курсан, куҫӗсене чарсах пӑрахрӗ.

Увидев фотографию Агнисии, он удивленно раскрыл глаза.

Пӗр-пӗрне ӑнлансан // Александра Лазарева. Лазарева А. Чипер Анна. Калавсем. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1956. — 116 с. — 3–23 с.

— Тупӑнать пурнӑҫра… — терӗ ӑна хирӗҫ Агнис.

— Да вот, бывает иногда… — ответила Агнисия.

Пӗр-пӗрне ӑнлансан // Александра Лазарева. Лазарева А. Чипер Анна. Калавсем. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1956. — 116 с. — 3–23 с.

— Юрать, — терӗ Агнис, пукан ҫинчен тӑрса.

— Хорошо, — сказала Агнисия, вставая со стула.

Пӗр-пӗрне ӑнлансан // Александра Лазарева. Лазарева А. Чипер Анна. Калавсем. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1956. — 116 с. — 3–23 с.

Исаков та пукан ҫинчен тӑчӗ те, ӑнсӑртран, каллех Агнис ҫине пӑхса илчӗ.

Исаков тоже поднялся со стула и, случайно, снова взглянул на Агнисию.

Пӗр-пӗрне ӑнлансан // Александра Лазарева. Лазарева А. Чипер Анна. Калавсем. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1956. — 116 с. — 3–23 с.

Агнис аллине питӗ хӑюсӑр тӑсса, хӗрлӗ пӗрлӗхен пек хӗрелсе кайрӗ.

Агнисия нерешительно протянула руку и покраснела, как костянка.

Пӗр-пӗрне ӑнлансан // Александра Лазарева. Лазарева А. Чипер Анна. Калавсем. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1956. — 116 с. — 3–23 с.

— Тӗрӗс, Агнис

— Верно, Агнисия…

Пӗр-пӗрне ӑнлансан // Александра Лазарева. Лазарева А. Чипер Анна. Калавсем. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1956. — 116 с. — 3–23 с.

Шуту пур пулсан — кай ара, вӗрен, Агнис!

Если есть желание — конечно, иди, учись, Агнисия!

Пӗр-пӗрне ӑнлансан // Александра Лазарева. Лазарева А. Чипер Анна. Калавсем. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1956. — 116 с. — 3–23 с.

Кузьмин Улькана тахҫанах юратнине Агнис лайӑх пӗлет.

Агнисия знала, что Кузьмин давно влюблен в Ольгу.

Пӗр-пӗрне ӑнлансан // Александра Лазарева. Лазарева А. Чипер Анна. Калавсем. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1956. — 116 с. — 3–23 с.

Ун пирки ан пӑшӑрхан, ан хӑра, туртса илме шутламастӑп, — йӑвашшӑн кулса илчӗ Агнис.

Об этом не беспокойся, не бойся, не собираюсь я его у тебя отбивать, — ласково улыбнулась Агнисия.

Пӗр-пӗрне ӑнлансан // Александра Лазарева. Лазарева А. Чипер Анна. Калавсем. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1956. — 116 с. — 3–23 с.

Страницăсем:

Меню

 

Статистика

...тĕплӗнрех