Чӑваш чӗлхи корпусӗ

Шырав

Шырав ĕçĕ:

Пузанпа (тĕпĕ: ) сăмах форми çинчен тĕплĕнрех пăхма пултаратăр.
Тӗксӗмленнӗ Лиходей, Пузанпа юнашар лараканскер, Сашӑна чышкӑ кӑтартрӗ.

А угрюмый Лиходей, сидевший с ним рядом, показал Саше кулак.

Тӑххӑрмӗш сыпӑк // Михаил Юрьев. Смирнов В.И. Саша Чекалин: повесть. — Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1960. — 340 с.

Йӑрӑ та йӑлттам Пузанпа унӑн тусӗсен куҫӗсем, кӗвӗҫнӗ пирки пулмалла ӗнтӗ, йӑлтӑртатса ҫеҫ тӑраҫҫӗ.

У юркого, пронырливого Пузана и его двух приятелей горели глаза от любопытства и, наверное, от зависти.

Ҫиччӗмӗш сыпӑк // Михаил Юрьев. Смирнов В.И. Саша Чекалин: повесть. — Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1960. — 340 с.

Пузанпа Качака Кӗҫтӳкӗ: «Эпир тӑхтатпӑр-ха, васкама кирлӗ мар», — терӗҫ.

Пузан и Костька Козел говорят: «Мы подождем. Торопиться нам некуда».

Улттӑмӗш сыпӑк // Михаил Юрьев. Смирнов В.И. Саша Чекалин: повесть. — Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1960. — 340 с.

Страницăсем:
  • 1

Меню

 

Статистика

...тĕплӗнрех