Чӑваш чӗлхи корпусӗ

Шырав

Шырав ĕçĕ:

Пришибеев (тĕпĕ: ) сăмах форми çинчен тĕплĕнрех пăхма пултаратăр.
Унтер Пришибеев куҫлӑхне ҫамка ҫине хӑпартать те мировой ҫине тӗлӗнсе пӑхать, лешӗ ун майлӑ марри паллах.

Унтер Пришибеев поднимает очки на лоб и с удивлением глядит на мирового, который, очевидно, не на его стороне.

Унтер Пришибеев // Иван Юркин. Антон Чехов. Калавсем. Чӑвашгосиздат, 1940. — 81–88 стр.

Пришибеев кӑсьинчен лӑчӑрканӑ хута туртса кӑларать, куҫлӑх тӑхӑнать те вулать:

Пришибеев вынимает из кармана засаленную бумажку, надевает очки и читает:

Унтер Пришибеев // Иван Юркин. Антон Чехов. Калавсем. Чӑвашгосиздат, 1940. — 81–88 стр.

Калӑр малалла, Пришибеев!

Продолжайте, Пришибеев!

Унтер Пришибеев // Иван Юркин. Антон Чехов. Калавсем. Чӑвашгосиздат, 1940. — 81–88 стр.

— Тӑхтӑр-ха эсир, сирӗн каласси кайрантарах пулать, халӗ Пришибеев малалла калатӑр.

— Погодите, вы еще успеете дать показание, — говорит мировой, — а теперь пусть Пришибеев продолжает.

Унтер Пришибеев // Иван Юркин. Антон Чехов. Калавсем. Чӑвашгосиздат, 1940. — 81–88 стр.

Пӗркеленнӗ питлӗ, тирекен янахлӑ унтер Пришибеев аллисене пӗҫӗ тӑрӑх ласт тӑсать, вара йывӑррӑн тухакан урмӑшнӑ сассипе кашни сӑмахне команда панӑ пек татса калать.

Пришибеев, сморщенный унтер с колючим лицом, делает руки по швам и отвечает хриплым, придушенным голосом, отчеканивая каждое слово, точно командуя.

Унтер Пришибеев // Иван Юркин. Антон Чехов. Калавсем. Чӑвашгосиздат, 1940. — 81–88 стр.

— Унтер-офицер Пришибеев!

— Унтер-офицер Пришибеев!

Унтер Пришибеев // Иван Юркин. Антон Чехов. Калавсем. Чӑвашгосиздат, 1940. — 81–88 стр.

Страницăсем:
  • 1

Меню

 

Статистика

...тĕплӗнрех