Шырав
Шырав ĕçĕ:
Иванычӗ (тĕпĕ: ) сăмах форми çинчен тĕплĕнрех пăхма пултаратăр.
Иван Иванычӗ вара пӗрмаях хӑрах аяккинчен тепӗр аяккинелле ҫавӑрӑна-ҫавӑрӑна вырткаласа, ассӑн сывла-сывла ярса ирттеркеленӗ хыҫҫӑн ура ҫине тӑчӗ, каллех тулалла тухрӗ, алӑк умне ларса чӗлӗмне чӗртсе ячӗ.
Хупӑлчари этем // Иван Мучи. Антон Чехов. Калавсем. Чӑвашгосиздат, 1940. — 100–125 стр.
Швабринӗ, Алексей Иванычӗ, еплескер иккен тата?
Саккӑрмӗш сыпӑк. Чӗнмен хӑна // Михаил Сироткин, Никифор Ваҫанкка. Александр Пушкин. Капитан хӗрӗ. Вырӑсларан Н.Т. Ваҫанккапа М.Я. Сироткин куҫарнӑ. Чӑваш АССР государство издательстви, 1940
Вӑл, акӑ мӗн, пӑх-халӗ эсӗ, пӗр поручикпа иккӗшӗ хула хыҫне кайнӑ пулнӑ, хӗҫӗсене илсех, вара тытӑннӑ, тет, пӗрне-пӗри хӗҫпе тирме; Алексей Иванычӗ вара поручикне чиксех пӑрахнӑ, ҫитменне тата икӗ свидетель умӗнче.
Виҫҫӗмӗш сыпӑк. Крепость // Михаил Сироткин, Никифор Ваҫанкка. Александр Пушкин. Капитан хӗрӗ. Вырӑсларан Н.Т. Ваҫанккапа М.Я. Сироткин куҫарнӑ. Чӑваш АССР государство издательстви, 1940
Страницăсем:
- 1