Чӑваш чӗлхи корпусӗ

Шырав

Шырав ĕçĕ:

Аленка (тĕпĕ: ) сăмах форми çинчен тĕплĕнрех пăхма пултаратăр.
— Шыва мӗн ӳкнине эпӗ тӳрех ӑнланса илеймерӗм, — каласа пачӗ Алёнка.

— Я не сразу сообразила, что это упало в воду, — рассказывала Аленка.

Вӑтӑр пӗрремӗш сыпӑк // Виссарион Синичкин. Козлов В.Ф. Чул утрав президенчӗ: повесть. Пӗрремӗш кӗнеке. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1983 — 224 с.

— Эпӗ сехет ҫухатрӑм, — терӗ Алёнка.

— Я часы потеряла, — сообщила Аленка.

Вӑтӑр пӗрремӗш сыпӑк // Виссарион Синичкин. Козлов В.Ф. Чул утрав президенчӗ: повесть. Пӗрремӗш кӗнеке. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1983 — 224 с.

Юрать-ха, кунта Алёнка ҫук, вӑл хытӑ ҫуйхашнӑ пулӗччӗ.

Еще хорошо, что Аленки здесь нет, она бы сейчас такой шум подняла.

Вӑтӑр пӗрремӗш сыпӑк // Виссарион Синичкин. Козлов В.Ф. Чул утрав президенчӗ: повесть. Пӗрремӗш кӗнеке. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1983 — 224 с.

Алёнка кимӗрех юлчӗ.

Аленка осталась в лодке.

Вӑтӑр пӗрремӗш сыпӑк // Виссарион Синичкин. Козлов В.Ф. Чул утрав президенчӗ: повесть. Пӗрремӗш кӗнеке. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1983 — 224 с.

Ман хыҫҫӑн Алёнка та кимӗ патне ҫитрӗ.

Вслед за мной подошла к лодке и Аленка.

Вӑтӑр пӗрремӗш сыпӑк // Виссарион Синичкин. Козлов В.Ф. Чул утрав президенчӗ: повесть. Пӗрремӗш кӗнеке. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1983 — 224 с.

— Сире вӗсем шыва кутӑн яраҫҫӗ, — терӗ Алёнка.

— Спустят вас вниз головой, — сказала Аленка.

Вӑтӑр пӗрремӗш сыпӑк // Виссарион Синичкин. Козлов В.Ф. Чул утрав президенчӗ: повесть. Пӗрремӗш кӗнеке. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1983 — 224 с.

— Ишсе кайӑпӑр-и вӗсем патне, — сӗнчӗ Алёнка.

— Поплыли к ним, — предложила Аленка.

Вӑтӑр пӗрремӗш сыпӑк // Виссарион Синичкин. Козлов В.Ф. Чул утрав президенчӗ: повесть. Пӗрремӗш кӗнеке. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1983 — 224 с.

— Вӗсем чӑнах кӑвайт тавра ташлаҫҫӗ-и? — ыйтрӗ Алёнка.

— Это правда, что они танцуют у костра? — спросила Аленка.

Вӑтӑр пӗрремӗш сыпӑк // Виссарион Синичкин. Козлов В.Ф. Чул утрав президенчӗ: повесть. Пӗрремӗш кӗнеке. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1983 — 224 с.

Эпӗ Алёнка мӗн ҫинчен шухӑшланине пӗлместӗп.

Я не знал, о чем Аленка думает.

Вӑтӑр пӗрремӗш сыпӑк // Виссарион Синичкин. Козлов В.Ф. Чул утрав президенчӗ: повесть. Пӗрремӗш кӗнеке. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1983 — 224 с.

Алёнка чӗркуҫҫине аллисемпе ыталаса ларнӑ — вӑл ҫапла ларма юратать.

Аленка сидела, обхватив руками колени, — ее любимая поза.

Вӑтӑр пӗрремӗш сыпӑк // Виссарион Синичкин. Козлов В.Ф. Чул утрав президенчӗ: повесть. Пӗрремӗш кӗнеке. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1983 — 224 с.

Аленка, тем пирки шухӑша путса, шыв ҫине пӑхса ларать.

Аленка задумчиво смотрела на воду.

Вӑтӑр пӗрремӗш сыпӑк // Виссарион Синичкин. Козлов В.Ф. Чул утрав президенчӗ: повесть. Пӗрремӗш кӗнеке. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1983 — 224 с.

Алёнка ҫилленнипе чашӑк-тирӗкпе кашӑксене шӑкӑрт-шакӑрт хуркалать.

Аленка сердито гремела тарелками и ложками.

Вӑтӑрмӗш сыпӑк // Виссарион Синичкин. Козлов В.Ф. Чул утрав президенчӗ: повесть. Пӗрремӗш кӗнеке. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1983 — 224 с.

— Мӗн усси вӗсенчен? — терӗ Алёнка.

— А что толку? — сказала Аленка.

Вӑтӑрмӗш сыпӑк // Виссарион Синичкин. Козлов В.Ф. Чул утрав президенчӗ: повесть. Пӗрремӗш кӗнеке. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1983 — 224 с.

— Академик тӗрӗс ҫырнӑ, — терӗ Алёнка.

— Академик прав, — сказала Аленка.

Вӑтӑрмӗш сыпӑк // Виссарион Синичкин. Козлов В.Ф. Чул утрав президенчӗ: повесть. Пӗрремӗш кӗнеке. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1983 — 224 с.

— Атте, эсӗ ху инженер пулнишӗн нихӑҫан та ӳкӗнмен-и? — ыйтрӗ Алёнка.

— Папа, ты никогда не пожалел, что стал инженером? — спросила Аленка.

Вӑтӑрмӗш сыпӑк // Виссарион Синичкин. Козлов В.Ф. Чул утрав президенчӗ: повесть. Пӗрремӗш кӗнеке. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1983 — 224 с.

— Унӑн хӑйӗн планӗсем, — терӗ Алёнка.

— У него свои планы, — сказала Аленка.

Вӑтӑрмӗш сыпӑк // Виссарион Синичкин. Козлов В.Ф. Чул утрав президенчӗ: повесть. Пӗрремӗш кӗнеке. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1983 — 224 с.

Алӑк урлӑ каҫнӑ чух Чакак, Алёнка ҫине пӑхса: — Пулӑ шӳрпишӗн тавтапуҫ, — терӗ те тухса кайрӗ.

Сорока переступил порог, посмотрел на Аленку: — За уху спасибо… — и ушел.

Вӑтӑрмӗш сыпӑк // Виссарион Синичкин. Козлов В.Ф. Чул утрав президенчӗ: повесть. Пӗрремӗш кӗнеке. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1983 — 224 с.

Алёнка, алшӑллипе тирӗксем шӑлаканскер, Чакак ҫине пӑхать.

Аленка, протирая тарелки полотенцем, смотрит на него.

Вӑтӑрмӗш сыпӑк // Виссарион Синичкин. Козлов В.Ф. Чул утрав президенчӗ: повесть. Пӗрремӗш кӗнеке. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1983 — 224 с.

Алёнка сӗтеле пуҫтарчӗ, вӗсем Чакак кӗсйинчен кӑларнӑ тетрадь листи ҫине ӳпӗнчӗҫ.

Аленка убрала со стола, и они склонились над смятым тетрадным листом, который Сорока достал из кармана.

Вӑтӑрмӗш сыпӑк // Виссарион Синичкин. Козлов В.Ф. Чул утрав президенчӗ: повесть. Пӗрремӗш кӗнеке. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1983 — 224 с.

— Хӑҫан? — хӑвӑрт ыйтрӗ Алёнка.

— Когда? — живо спросила Аленка.

Вӑтӑрмӗш сыпӑк // Виссарион Синичкин. Козлов В.Ф. Чул утрав президенчӗ: повесть. Пӗрремӗш кӗнеке. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1983 — 224 с.

Страницăсем:

Меню

 

Статистика

...тĕплӗнрех