Чӑваш чӗлхи корпусӗ

Шырав

Шырав ĕçĕ:

Аленка (тĕпĕ: ) сăмах форми çинчен тĕплĕнрех пăхма пултаратăр.
Эпӗ те Алёнка пекех тӗлӗнтӗм: мӗн тума килчӗ пирӗн пата Президент?

Я удивился не меньше Аленки: зачем к нам пожаловал Президент?

Ҫирӗм иккӗмӗш сыпӑк // Виссарион Синичкин. Козлов В.Ф. Чул утрав президенчӗ: повесть. Пӗрремӗш кӗнеке. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1983 — 224 с.

— Эпир кӗтменччӗ, — терӗ Алёнка.

— Вот не ждали! — сказала Аленка.

Ҫирӗм пӗрремӗш сыпӑк // Виссарион Синичкин. Козлов В.Ф. Чул утрав президенчӗ: повесть. Пӗрремӗш кӗнеке. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1983 — 224 с.

— Эрнере пӗрре те пулин музейсене ҫӳремеллех, — сӑмахне тӑсрӗ Алёнка.

 — Раз в неделю можно ходить в музеи, — продолжала Аленка.

Ҫирӗм пӗрремӗш сыпӑк // Виссарион Синичкин. Козлов В.Ф. Чул утрав президенчӗ: повесть. Пӗрремӗш кӗнеке. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1983 — 224 с.

— Якатман тункатасем эпир, — терӗ Алёнка.

— Какие мы с тобой неотесанные, — сказала Аленка.

Ҫирӗм пӗрремӗш сыпӑк // Виссарион Синичкин. Козлов В.Ф. Чул утрав президенчӗ: повесть. Пӗрремӗш кӗнеке. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1983 — 224 с.

— Эсӗ яланах тӗрӗс шухӑшлатӑн, — терӗ Алёнка.

— Ты всегда прав, — сказала Аленка.

Ҫирӗм пӗрремӗш сыпӑк // Виссарион Синичкин. Козлов В.Ф. Чул утрав президенчӗ: повесть. Пӗрремӗш кӗнеке. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1983 — 224 с.

— Ҫӗрле! — кӑшкӑрса ячӗ Алёнка.

— Ночью! — воскликнула Алеика.

Ҫирӗм пӗрремӗш сыпӑк // Виссарион Синичкин. Козлов В.Ф. Чул утрав президенчӗ: повесть. Пӗрремӗш кӗнеке. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1983 — 224 с.

— Ку шутсӑр аван! — савӑнчӗ Алёнка.

— Это великолепно! — воскликнула Аленка.

Ҫирӗм пӗрремӗш сыпӑк // Виссарион Синичкин. Козлов В.Ф. Чул утрав президенчӗ: повесть. Пӗрремӗш кӗнеке. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1983 — 224 с.

— Вӗсем паллӑ, чаплӑ художниксем, — терӗ Алёнка.

— Великие художники, — сказала Аленка.

Ҫирӗм пӗрремӗш сыпӑк // Виссарион Синичкин. Козлов В.Ф. Чул утрав президенчӗ: повесть. Пӗрремӗш кӗнеке. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1983 — 224 с.

— Атте, эсӗ хӗвел шырама каясшӑнччӗ, — терӗ Алёнка.

 — Папа, ты хотел идти за солнцем, — сказала Аленка.

Ҫирӗм пӗрремӗш сыпӑк // Виссарион Синичкин. Козлов В.Ф. Чул утрав президенчӗ: повесть. Пӗрремӗш кӗнеке. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1983 — 224 с.

Алёнка ҫак илеме кураймасть, вӑл вӑхӑтра минтер айӗнче выртать вӑл.

Аленка этого никогда не видит, она прячется под подушкой.

Ҫирӗм пӗрремӗш сыпӑк // Виссарион Синичкин. Козлов В.Ф. Чул утрав президенчӗ: повесть. Пӗрремӗш кӗнеке. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1983 — 224 с.

Алёнка кунӗ-кунӗпех вӑрман тӑрӑх пӗччен ҫӳреме пултарать тата ҫӗрле те пӳртрен тухма хӑрамасть, анчах аслати кӗмсӗртете пуҫласан, шуралсах каять; тӗкӗрсене алшӑллипе хуплать.

И Аленка одна может по лесу бродить весь день, не боится ночью выходить из дому, а как гром загремит, так побледнеет и начинает полотенцем закрывать зеркало.

Ҫирӗм пӗрремӗш сыпӑк // Виссарион Синичкин. Козлов В.Ф. Чул утрав президенчӗ: повесть. Пӗрремӗш кӗнеке. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1983 — 224 с.

Алёнка хӑй вулакан романсенче тӗл пулакан ӗлӗкхи сӑмахсемпе калаҫма юратать.

Аленка любит употреблять эти старинные словечки из романов.

Ҫирӗм пӗрремӗш сыпӑк // Виссарион Синичкин. Козлов В.Ф. Чул утрав президенчӗ: повесть. Пӗрремӗш кӗнеке. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1983 — 224 с.

— Аҫа ҫаптӑр мана тесех тавлашма пултаратӑп: ҫав ҫӗр хӑвӑлӗпе пусӑ — Жюль Вернран вӗренсе тунӑскерсем, — терӗ Алёнка.

— Убей меня громом, если они не позаимствовали этот грот и колодец у Жюля Верна, — сказала Аленка.

Ҫирӗм пӗрремӗш сыпӑк // Виссарион Синичкин. Козлов В.Ф. Чул утрав президенчӗ: повесть. Пӗрремӗш кӗнеке. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1983 — 224 с.

Паян Алёнка манпа ятлаҫма ӳркенчӗ.

Но Аленке ругаться лень.

Ҫирӗм пӗрремӗш сыпӑк // Виссарион Синичкин. Козлов В.Ф. Чул утрав президенчӗ: повесть. Пӗрремӗш кӗнеке. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1983 — 224 с.

Алёнка чӗнмесӗр маччаналла пӑхать.

Аленка молча смотрит в потолок.

Ҫирӗм пӗрремӗш сыпӑк // Виссарион Синичкин. Козлов В.Ф. Чул утрав президенчӗ: повесть. Пӗрремӗш кӗнеке. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1983 — 224 с.

— Мӗнле лекнӗ-ши вӗсем утрав ҫине? — тет Алёнка.

— Как они попали на остров? — говорит Аленка.

Ҫирӗм пӗрремӗш сыпӑк // Виссарион Синичкин. Козлов В.Ф. Чул утрав президенчӗ: повесть. Пӗрремӗш кӗнеке. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1983 — 224 с.

Лешӗншӗн пулсан, Алёнка те пур, те ҫук.

Но ему наплевать на Аленку.

Ҫирӗм пӗрремӗш сыпӑк // Виссарион Синичкин. Козлов В.Ф. Чул утрав президенчӗ: повесть. Пӗрремӗш кӗнеке. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1983 — 224 с.

Ку шӑршӑ мана килӗшет, Алёнка ӑна чӑтма пултараймасть.

Мне нравится этот запах, а вот Аленка не выносит.

Ҫирӗм пӗрремӗш сыпӑк // Виссарион Синичкин. Козлов В.Ф. Чул утрав президенчӗ: повесть. Пӗрремӗш кӗнеке. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1983 — 224 с.

— Каҫ пулсан, эпӗ каллех ҫав вырӑна тӑратӑп, — терӗ Алёнка.

— Я вечером опять на этом месте встану, — сказала Аленка.

Ҫирӗммӗш сыпӑк // Виссарион Синичкин. Козлов В.Ф. Чул утрав президенчӗ: повесть. Пӗрремӗш кӗнеке. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1983 — 224 с.

Алёнка пулӑ тытнӑ вырӑнта сасартӑк хӑмӑш хумханса чӑштӑртатнине илтрӗм эпӗ.

Я вдруг увидел, как недалеко от того места, где ловила Аленка, закачались камыши, скрипнула осока.

Ҫирӗммӗш сыпӑк // Виссарион Синичкин. Козлов В.Ф. Чул утрав президенчӗ: повесть. Пӗрремӗш кӗнеке. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1983 — 224 с.

Страницăсем:

Меню

 

Статистика

...тĕплӗнрех