Чӑваш чӗлхи корпусӗ

Шырав

Шырав ĕçĕ:

Алюна (тĕпĕ: ) сăмах форми çинчен тĕплĕнрех пăхма пултаратăр.
— Унӑн та ҫуначӗ ҫавӑрӑнать! — тӗлӗнчӗ Алюна.

— А у него тоже крыло крутится! — удивилась Алёнка.

Инҫетри уйра // Николай Резюков. Воронкова, Любовь. Тантӑшсем шкула каяҫҫӗ; вырӑсларан Н.Резюков куҫарнӑ. — Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1954. — 48 с.

Анчах ҫул ҫине тухсан, Алюна та ӳпкелешме пӑрахрӗ.

Но когда выбрались на дорогу, то и Алёнка перестала жаловаться.

Инҫетри уйра // Николай Резюков. Воронкова, Любовь. Тантӑшсем шкула каяҫҫӗ; вырӑсларан Н.Резюков куҫарнӑ. — Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1954. — 48 с.

Алюна пӗрмаях чарӑна-чарӑна тӑрать.

И Алёнка то и дело останавливалась:

Инҫетри уйра // Николай Резюков. Воронкова, Любовь. Тантӑшсем шкула каяҫҫӗ; вырӑсларан Н.Резюков куҫарнӑ. — Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1954. — 48 с.

Алюна Таньӑпа сӗнкӗлтетсе пырать.

Алёнка плелась вслед за Таней.

Инҫетри уйра // Николай Резюков. Воронкова, Любовь. Тантӑшсем шкула каяҫҫӗ; вырӑсларан Н.Резюков куҫарнӑ. — Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1954. — 48 с.

Алюна пуҫне сулчӗ:

Алёнка кивнула головой:

Инҫетри уйра // Николай Резюков. Воронкова, Любовь. Тантӑшсем шкула каяҫҫӗ; вырӑсларан Н.Резюков куҫарнӑ. — Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1954. — 48 с.

— Ну, Алюна, мӗн калаҫатӑн эс!

— Ну, Алёнка, что ты говоришь!

Инҫетри уйра // Николай Резюков. Воронкова, Любовь. Тантӑшсем шкула каяҫҫӗ; вырӑсларан Н.Резюков куҫарнӑ. — Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1954. — 48 с.

Алюна тинкерсе пӑхрӗ:

Алёнка пригляделась:

Инҫетри уйра // Николай Резюков. Воронкова, Любовь. Тантӑшсем шкула каяҫҫӗ; вырӑсларан Н.Резюков куҫарнӑ. — Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1954. — 48 с.

Алюна, пӑх-ха, — терӗ Таня, ӑна итлемесӗр: — ҫавӑнта комбайн ҫӳрет вӗт-ха!

— Алёнка, гляди-ка, — не слушая её, сказала Таня, — а ведь там комбайн ходит!

Инҫетри уйра // Николай Резюков. Воронкова, Любовь. Тантӑшсем шкула каяҫҫӗ; вырӑсларан Н.Резюков куҫарнӑ. — Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1954. — 48 с.

Алюна ӑна ҫаннинчен туртрӗ:

Алёнка потянула её за рукав:

Инҫетри уйра // Николай Резюков. Воронкова, Любовь. Тантӑшсем шкула каяҫҫӗ; вырӑсларан Н.Резюков куҫарнӑ. — Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1954. — 48 с.

— Чупатпӑр, — терӗ Алюна, — лав ҫинче ларса каятпӑр!

— Побежим, — сказала Алёнка, — прокатимся!

Инҫетри уйра // Николай Резюков. Воронкова, Любовь. Тантӑшсем шкула каяҫҫӗ; вырӑсларан Н.Резюков куҫарнӑ. — Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1954. — 48 с.

Таньӑпа Алюна тӗмсем айӗнче пытанмалла вылянӑ хушӑра амӑшӗ кӗлтесене урапа ҫине тиесе те пӗтерчӗ.

Пока Таня и Алёнка прятались под стойками, мать уже навила воз.

Инҫетри уйра // Николай Резюков. Воронкова, Любовь. Тантӑшсем шкула каяҫҫӗ; вырӑсларан Н.Резюков куҫарнӑ. — Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1954. — 48 с.

— Ав ӑҫта иккен эсӗ! — кӑшкӑрса ячӗ Алюна.

— А, вот где ты! — закричала Алёнка.

Тӗмсем айӗнче пытанмалла выляни // Николай Резюков. Воронкова, Любовь. Тантӑшсем шкула каяҫҫӗ; вырӑсларан Н.Резюков куҫарнӑ. — Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1954. — 48 с.

— Таня, Танюшка, ау! — кӑшкӑрать Алюна.

— Таня, Танюшка, ау! — кричала Алёнка.

Тӗмсем айӗнче пытанмалла выляни // Николай Резюков. Воронкова, Любовь. Тантӑшсем шкула каяҫҫӗ; вырӑсларан Н.Резюков куҫарнӑ. — Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1954. — 48 с.

Алюна уй тӑрӑх ҫӳрет, кашни тӗм айне пыра-пыра пӑхать.

Алёнка ходила по полю и заглядывала под каждую стойку.

Тӗмсем айӗнче пытанмалла выляни // Николай Резюков. Воронкова, Любовь. Тантӑшсем шкула каяҫҫӗ; вырӑсларан Н.Резюков куҫарнӑ. — Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1954. — 48 с.

Халӗ ӗнтӗ Алюна шыратӑр!

Пускай теперь Алёнка поищет!

Тӗмсем айӗнче пытанмалла выляни // Николай Резюков. Воронкова, Любовь. Тантӑшсем шкула каяҫҫӗ; вырӑсларан Н.Резюков куҫарнӑ. — Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1954. — 48 с.

Алюна куҫӗсене аллисемпе хупларӗ.

Алёнка закрыла глаза ладонями.

Тӗмсем айӗнче пытанмалла выляни // Николай Резюков. Воронкова, Любовь. Тантӑшсем шкула каяҫҫӗ; вырӑсларан Н.Резюков куҫарнӑ. — Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1954. — 48 с.

Алюна кулса ячӗ те тӗм хыҫӗнчен тухрӗ.

Алёнка засмеялась и вылезла из-под стойки.

Тӗмсем айӗнче пытанмалла выляни // Николай Резюков. Воронкова, Любовь. Тантӑшсем шкула каяҫҫӗ; вырӑсларан Н.Резюков куҫарнӑ. — Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1954. — 48 с.

Сасартӑк таҫтан Алюна сасси илтӗнсе кайрӗ:

Вдруг откуда-то послышался Алёнкин голос:

Тӗмсем айӗнче пытанмалла выляни // Николай Резюков. Воронкова, Любовь. Тантӑшсем шкула каяҫҫӗ; вырӑсларан Н.Резюков куҫарнӑ. — Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1954. — 48 с.

— Ак сана Алюна! — кулса ячӗ Елена Дозорова колхозница, ҫавӑнта кӗлте ҫыхса тӑраканскер.

— Вот тебе и Алёнка! — засмеялась колхозница Елена Дозорова, которая тут же вязала снопы.

Тӗмсем айӗнче пытанмалла выляни // Николай Резюков. Воронкова, Любовь. Тантӑшсем шкула каяҫҫӗ; вырӑсларан Н.Резюков куҫарнӑ. — Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1954. — 48 с.

Алюна!

— Алёнка!

Тӗмсем айӗнче пытанмалла выляни // Николай Резюков. Воронкова, Любовь. Тантӑшсем шкула каяҫҫӗ; вырӑсларан Н.Резюков куҫарнӑ. — Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1954. — 48 с.

Страницăсем:

Меню

 

Статистика

...тĕплӗнрех