Чӑваш чӗлхи корпусӗ

Шырав

Шырав ĕçĕ:

Аленка (тĕпĕ: ) сăмах форми çинчен тĕплĕнрех пăхма пултаратăр.
— Кушаксене? — тӗлӗнчӗ Алёнка.

 — Кошек? — удивилась Аленка.

Ҫирӗм улттӑмӗш сыпӑк // Виссарион Синичкин. Козлов В.Ф. Чул утрав президенчӗ: повесть. Пӗрремӗш кӗнеке. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1983 — 224 с.

Алёнка та вӑлтине шыва ячӗ.

Аленка тоже закинула удочку.

Ҫирӗм улттӑмӗш сыпӑк // Виссарион Синичкин. Козлов В.Ф. Чул утрав президенчӗ: повесть. Пӗрремӗш кӗнеке. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1983 — 224 с.

Ман хыҫҫӑн Алёнка та кимме кӗрсе ларчӗ.

Вслед за мной забралась в лодку и Аленка.

Ҫирӗм пиллӗкмӗш сыпӑк // Виссарион Синичкин. Козлов В.Ф. Чул утрав президенчӗ: повесть. Пӗрремӗш кӗнеке. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1983 — 224 с.

— Эпӗ пӗчӗк ача мар, — терӗ Алёнка.

— Я не маленькая, — сказала Аленка.

Ҫирӗм пиллӗкмӗш сыпӑк // Виссарион Синичкин. Козлов В.Ф. Чул утрав президенчӗ: повесть. Пӗрремӗш кӗнеке. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1983 — 224 с.

— Ӗненчӗ-и вара? — кулма чарӑнмасӑрах ыйтать Алёнка.

— И поверил? — смеясь, спрашивала Аленка.

Ҫирӗм пиллӗкмӗш сыпӑк // Виссарион Синичкин. Козлов В.Ф. Чул утрав президенчӗ: повесть. Пӗрремӗш кӗнеке. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1983 — 224 с.

Алёнка ятлаҫмасть иккен.

Но Аленка не ругалась.

Ҫирӗм пиллӗкмӗш сыпӑк // Виссарион Синичкин. Козлов В.Ф. Чул утрав президенчӗ: повесть. Пӗрремӗш кӗнеке. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1983 — 224 с.

— Алёнка паян мӗн тӑвать? — ыйтрӗ Гарик.

— Алена сегодня что делает? — спросил Гарик.

Ҫирӗм пиллӗкмӗш сыпӑк // Виссарион Синичкин. Козлов В.Ф. Чул утрав президенчӗ: повесть. Пӗрремӗш кӗнеке. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1983 — 224 с.

Алёнка шӑпӑрне крыльца айне чиксе хучӗ те, кӗнеке илсе тухса, тенкел ҫине ларчӗ.

Аленка засунула веник под крыльцо и тут же вернулась с книжкой, уселась на скамейке и стала читать.

Ҫирӗм пиллӗкмӗш сыпӑк // Виссарион Синичкин. Козлов В.Ф. Чул утрав президенчӗ: повесть. Пӗрремӗш кӗнеке. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1983 — 224 с.

— Эсӗ те вӗсемпе каятӑн-и? — ыйтрӗ Алёнка.

— Ты отправишься с ними? — спросила Аленка.

Ҫирӗм пиллӗкмӗш сыпӑк // Виссарион Синичкин. Козлов В.Ф. Чул утрав президенчӗ: повесть. Пӗрремӗш кӗнеке. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1983 — 224 с.

Алёнка, ҫенӗк урайне шӑлаканскер, арҫын ачасене асӑрхамасть те.

Аленка выметала сор из сеней и не обращала внимания на мальчишек.

Ҫирӗм пиллӗкмӗш сыпӑк // Виссарион Синичкин. Козлов В.Ф. Чул утрав президенчӗ: повесть. Пӗрремӗш кӗнеке. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1983 — 224 с.

Тульккӑш тек малтанхи пек кӑшкӑрашмарӗ Алёнка.

Только на этот раз обошлось без крика.

Ҫирӗм пиллӗкмӗш сыпӑк // Виссарион Синичкин. Козлов В.Ф. Чул утрав президенчӗ: повесть. Пӗрремӗш кӗнеке. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1983 — 224 с.

Аттепе Алёнка ҫывӑраҫҫӗ-ха.

Отец и Аленка спали.

Ҫирӗм тӑваттӑмӗш сыпӑк // Виссарион Синичкин. Козлов В.Ф. Чул утрав президенчӗ: повесть. Пӗрремӗш кӗнеке. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1983 — 224 с.

— Мӗскер, эсӗ ман пуҫра арҫын ачасем кӑна тесе шутлатӑн-и? — ҫилленсе каларӗ Алёнка.

— Можно подумать, что у меня в голове одни мальчишки, — сердито сказала Аленка.

Ҫирӗм виҫҫӗмӗш сыпӑк // Виссарион Синичкин. Козлов В.Ф. Чул утрав президенчӗ: повесть. Пӗрремӗш кӗнеке. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1983 — 224 с.

— Серёжа, эсӗ мӗнле шутлатӑн… — пуҫларӗ Алёнка, унтан темшӗн шӑпланчӗ.

— Как ты, Сережа, думаешь… — начала Аленка м замолчала.

Ҫирӗм виҫҫӗмӗш сыпӑк // Виссарион Синичкин. Козлов В.Ф. Чул утрав президенчӗ: повесть. Пӗрремӗш кӗнеке. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1983 — 224 с.

— Вӗсене кӑштах ачашлам-ха, — терӗ Алёнка.

— Я их поглажу, — сказала Аленка.

Ҫирӗм виҫҫӗмӗш сыпӑк // Виссарион Синичкин. Козлов В.Ф. Чул утрав президенчӗ: повесть. Пӗрремӗш кӗнеке. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1983 — 224 с.

Алёнка темскер ҫине урипе пусрӗ те, сулӑнса кайса, чавсипе ман хырӑма лектерчӗ.

Аленка на что-то наступила и отшатнулась, ударив меня локтем в живот.

Ҫирӗм виҫҫӗмӗш сыпӑк // Виссарион Синичкин. Козлов В.Ф. Чул утрав президенчӗ: повесть. Пӗрремӗш кӗнеке. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1983 — 224 с.

— Кроликсем мӗнле ҫывӑрнине кайса пӑхӑпӑр-и? — сӗнчӗ Алёнка.

— Посмотрим, как кролики спят? — предложила Аленка.

Ҫирӗм виҫҫӗмӗш сыпӑк // Виссарион Синичкин. Козлов В.Ф. Чул утрав президенчӗ: повесть. Пӗрремӗш кӗнеке. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1983 — 224 с.

— Юнтарасшӑн-и тата? — терӗ Алёнка.

— Подумаешь! — сказала Аленка.

Ҫирӗм виҫҫӗмӗш сыпӑк // Виссарион Синичкин. Козлов В.Ф. Чул утрав президенчӗ: повесть. Пӗрремӗш кӗнеке. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1983 — 224 с.

— Кайрӗҫ-и? — ыйтрӗ Алёнка.

— Ушли? — спросила Аленка.

Ҫирӗм виҫҫӗмӗш сыпӑк // Виссарион Синичкин. Козлов В.Ф. Чул утрав президенчӗ: повесть. Пӗрремӗш кӗнеке. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1983 — 224 с.

Алёнка ҫитернӗ ӑна.

Аленка накормила.

Ҫирӗм виҫҫӗмӗш сыпӑк // Виссарион Синичкин. Козлов В.Ф. Чул утрав президенчӗ: повесть. Пӗрремӗш кӗнеке. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1983 — 224 с.

Страницăсем:

Меню

 

Статистика

...тĕплӗнрех