Чӑваш чӗлхи корпусӗ

Шырав

Шырав ĕçĕ:

пӑрахать (тĕпĕ: пӑрах) сăмах форми çинчен тĕплĕнрех пăхма пултаратăр.
Ҫынсем хӗвелҫаврӑнӑш ҫинӗ пек хуппине кӑларса пӑрахать вӑл, йӗкелне ҫиет.

Они лущат их, как люди лущат подсолнечные семечки, и с удовольствием поедают ядра.

Кӗркунне // Хветӗр Уяр. Уяр Ф. Е. Шурча таврашӗнче. 2 кӗнекеллӗ роман. 2-мӗш кӗнеке. Таркӑн. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке изд-ви, 1994. — 398 с.

Тарӑхнипе Ваҫук утиялне сирсе пӑрахать.

Мальчик не находил себе места: то и дело скидывал одеяло, садился в постели.

Сӑпай Ваҫук // Хветӗр Уяр. Уяр Ф. Е. Шурча таврашӗнче. 2 кӗнекеллӗ роман. 2-мӗш кӗнеке. Таркӑн. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке изд-ви, 1994. — 398 с.

Ульти куҫӗсене чарса пӑрахать.

Ульди гневно уставилась на приятеля.

Сӑпай Ваҫук // Хветӗр Уяр. Уяр Ф. Е. Шурча таврашӗнче. 2 кӗнекеллӗ роман. 2-мӗш кӗнеке. Таркӑн. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке изд-ви, 1994. — 398 с.

Хут ҫыртарма килнӗ ҫынсене кӑшкӑра-кӑшкӑра пӑрахать вӑл, каланине тӑнламасть.

Он беспричинно орал на просителей, не понимал, что им нужно написать.

Аптранӑ кӑвакал // Хветӗр Уяр. Уяр Ф. Е. Шурча таврашӗнче. 2 кӗнекеллӗ роман. 2-мӗш кӗнеке. Таркӑн. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке изд-ви, 1994. — 398 с.

Мӗн ҫапса хуҫать, вӗлерсе пӑрахать Янтула?

Что же так гнетет-убивает Яндула?

Аптранӑ кӑвакал // Хветӗр Уяр. Уяр Ф. Е. Шурча таврашӗнче. 2 кӗнекеллӗ роман. 2-мӗш кӗнеке. Таркӑн. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке изд-ви, 1994. — 398 с.

Ҫӑварне карса пӑрахать, куҫӗ-пуҫӗ пӑтранчӑк…

Сидит, разинув рот, глаза безумные, бессмысленные.

Аптранӑ кӑвакал // Хветӗр Уяр. Уяр Ф. Е. Шурча таврашӗнче. 2 кӗнекеллӗ роман. 2-мӗш кӗнеке. Таркӑн. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке изд-ви, 1994. — 398 с.

— Ярак чыхӑнса каять те тутар ури патне сурса пӑрахать, — Ман вӑя сан пек хуҫасем ӗмсе илчӗҫ…

— Ярак снова закашлялся, сплюнул под ноги татарину, — А кровь мою такие вот, как ты, хозяева выпили…

Таркӑнсем // Хветӗр Уяр. Уяр Ф. Е. Шурча таврашӗнче. 2 кӗнекеллӗ роман. 1-мӗш кӗнеке. Таната. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1994. — 359 с.

Старик аяккалла пӑрӑнса лач! сурса пӑрахать.

Старик сердито сплюнул в ее сторону.

Таркӑнсем // Хветӗр Уяр. Уяр Ф. Е. Шурча таврашӗнче. 2 кӗнекеллӗ роман. 1-мӗш кӗнеке. Таната. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1994. — 359 с.

Хӑйне Шахрун пырса тытсан ҫеҫ вӑл патаккине пӑрахать те ҫамкине аллипе шӑлса илет:

Он останавливается только, когда Шахрун берет его за плечи, бросив палку, он устало вытирает со лба пот и говорит:

«Пӗр ялсем» // Хветӗр Уяр. Уяр Ф. Е. Шурча таврашӗнче. 2 кӗнекеллӗ роман. 1-мӗш кӗнеке. Таната. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1994. — 359 с.

Ӑна пӗрре шӑнтса пӑрахать, тепре пӑҫертме тытӑнать.

Ее то бил сильный озноб, то она вся горела.

Мариҫ вилӗмӗ // Хветӗр Уяр. Уяр Ф. Е. Шурча таврашӗнче. 2 кӗнекеллӗ роман. 1-мӗш кӗнеке. Таната. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1994. — 359 с.

Вӑл ҫӗртен вӗлле хупписене пуҫтаркаласа вутта пӑрахать.

Подобрав с полу обломки ульев, он тоже бросил их в костер.

Ҫурҫӗр иртсен // Хветӗр Уяр. Уяр Ф. Е. Шурча таврашӗнче. 2 кӗнекеллӗ роман. 1-мӗш кӗнеке. Таната. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1994. — 359 с.

Ура сассисем илтӗнми пулсан Ухтиван вут ҫине хӑрӑк тунката илсе пӑрахать те месерле ҫаврӑнса выртать.

А как шаги затихли, Ухтиван, подбросив в костер сухой пенек, блаженно перевернулся на спину.

Вӑрман халапӗ // Хветӗр Уяр. Уяр Ф. Е. Шурча таврашӗнче. 2 кӗнекеллӗ роман. 1-мӗш кӗнеке. Таната. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1994. — 359 с.

Старик хускалса йӗри-тавра пӑхкаласа илет те вут ҫине типӗ турат пӑрахать.

Старик завозился, огляделся вокруг, сердито бросил в огонь сухую ветку.

Вӑрман халапӗ // Хветӗр Уяр. Уяр Ф. Е. Шурча таврашӗнче. 2 кӗнекеллӗ роман. 1-мӗш кӗнеке. Таната. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1994. — 359 с.

Пӗр-пӗр ҫавнашкал «чӗлхесӗр янавар» тимӗрҫӗ лаҫҫине пырса кӗрсенех Кушил мучи ӗҫлеме пӑрахать.

Зайдет такой бедолага в кузницу, Кошель тут же бросает работу и сурово спрашивает:

Туптать // Хветӗр Уяр. Уяр Ф. Е. Шурча таврашӗнче. 2 кӗнекеллӗ роман. 1-мӗш кӗнеке. Таната. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1994. — 359 с.

Каҫҫан пичче урам кӗтессинче чарӑнса тӑрса лач! сурса пӑрахать.

Остановившись на углу, Касьян еще раз оглянулся и зло сплюнул на землю.

«Маннӑ» ӗҫ // Хветӗр Уяр. Уяр Ф. Е. Шурча таврашӗнче. 2 кӗнекеллӗ роман. 1-мӗш кӗнеке. Таната. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1994. — 359 с.

Вара, йӑпӑлккаскерсене, хӳри патнерехрен тытса пуҫӗпе йывӑҫ ҫумне тӗкет те витрене пӑрахать.

Хватает их за хвост и, шлепнув головой о дерево, бросает оглушенных в ведро.

Шыв хӗрринче // Хветӗр Уяр. Уяр Ф. Е. Шурча таврашӗнче. 2 кӗнекеллӗ роман. 1-мӗш кӗнеке. Таната. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1994. — 359 с.

Вӑл пуҫне пӑрса Ивук ури патнелле лач сурса пӑрахать те каллех тӳрленсе ларать.

Он только повернул голову и смачно сплюнул в сторону Ивука.

Яка Илле мунча кӗрет // Хветӗр Уяр. Уяр Ф. Е. Шурча таврашӗнче. 2 кӗнекеллӗ роман. 1-мӗш кӗнеке. Таната. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1994. — 359 с.

Вара ҫиттине хӑй ҫинчен сирсе пӑрахать те чылай вӑхӑт хушши ним хускалмасӑр пӑлтӑр маччинелле пӑхса выртать.

Скинув с себя одеяло, она некоторое время лежит неподвижно, соображая, явь это или сон; «сон», — убеждается Савдеби и, уставившись глазами в потолок, думает: что же означает этот дурной сон?

Хӗр кӑмӑлӗ // Хветӗр Уяр. Уяр Ф. Е. Шурча таврашӗнче. 2 кӗнекеллӗ роман. 1-мӗш кӗнеке. Таната. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1994. — 359 с.

«Астумастӑп, — тет те пристав ҫилӗллӗн — юнашаррисен ҫил хапхине уҫса пӑрахать.

— Да разве их упомнишь, вот пристал! — нехотя отвечает пристав и, словно ветер, распахивает соседние ворота.

Кантуртисем // Хветӗр Уяр. Уяр Ф. Е. Шурча таврашӗнче. 2 кӗнекеллӗ роман. 1-мӗш кӗнеке. Таната. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1994. — 359 с.

«Ҫын пусса?!» — тесе Салакайӑк ҫӑварне карса пӑрахать.

— Человека режут?! — Салагаик не верит своим ушам.

«Эпир...» // Хветӗр Уяр. Уяр Ф. Е. Шурча таврашӗнче. 2 кӗнекеллӗ роман. 1-мӗш кӗнеке. Таната. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1994. — 359 с.

Страницăсем:

Меню

 

Статистика

...тĕплӗнрех