Чӑваш чӗлхи корпусӗ

Шырав

Шырав ĕçĕ:

кӑсӑяна (тĕпĕ: ) сăмах форми çинчен тĕплĕнрех пăхма пултаратăр.
Тихон Иванович сана кӑсӑяна тытнӑ пек тытса килнӗ те читлӗхе янӑ.

Куҫарса пулӑш

II сыпӑк // Василий Алентей. Алендей, Василий. Курӑксене тайса ҫил вӗрет: роман. — Шупашкар: Чӑваш АССР кӗнеке издательстви, 1969. — 254 с.

Эппин, хӑвӑнтан ялан вӗҫерӗнсе таракан кӑсӑяна тытрӑн эсӗ.

Куҫарса пулӑш

12. Икӗ хула // Куҫма Турхан. Турхан К. С. Сӗве Атӑла юхса кӗрет: Истори романӗ. Иккӗмӗш кӗнеке. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1994. — 559 с.

Чее тата хӑй: ҫерҫие эс кӑсӑяна тытнӑ пек тапӑ лартса часах тытаймӑн.

Куҫарса пулӑш

Сӑтӑрҫӑ ҫерҫисем // Герасим Харлампьев. Харлампьев, Г. Д. Утарта: пӗчӗк калавсем. — Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1964. — 84 с. — 43–47 с.

Ку кӑсӑяна курсан Эрнепи чунӗ кӑшт ҫемҫелнӗ пек пулчӗ, ун тути ҫинче ҫак ҫулталӑк хушшинче пӗрремӗш хут кулӑ пекки палӑрчӗ.

Куҫарса пулӑш

6. Читлӗхри кӑсӑя // Куҫма Турхан. Турхан К.С. Сӗве Атӑла юхса кӗрет: истори романӗ. Пӗрремӗш кӗнеке. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1994. — 607 с. — 9–606 с.

— Ҫак кӑсӑяна хӑш кровать ҫине вырттаратӑр?

— На которой кровати эта синичка-то будет спать?

Власьевна // Тани Юн. Карнаухова И. В. Туслӑ ачасем: повесть. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1953. — 256 с.

Асли каланӑ: «Пысӑк телей шыракан мӗнпур пеккине те ҫухатать, теҫҫӗ ваттисем. Тата калаҫҫӗ: «Пӗлӗтре вӗҫсе ҫӳрекен тӑрнана ан сӗн, кӑсӑяна алла тыттар, теҫҫӗ», — тенӗ.

Тогда старший сказал: «И пословица говорит: искать большого счастия — малое потерять; да еще: не сули журавля в небе, а дай синицу в руки».

Иккӗн пӗртӑван // Чӗмпӗр чӑваш шкулӗ. Толстой Л. Н. Упа тытни: Калавсем, халапсем, юптарса каланисем. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1979. — 264 с.

Кӑсӑяна пуринчен те йывӑртарах тивет.

Хуже всех приходится синичке.

Кӑсӑя чӗппи // Лина Агеносова. Ванаг, Юлий Петрович. Пӗчӗк Микинӗн пысӑк ӗҫӗсем: [калавсем] / Ю. П. Ванаг. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1959. — 32 с. — 30–31 с.

Пӗчӗк ачине астӑвакан никам ҫуккине пӑхмасӑр тухса чупӗччӗ кӑсӑяна шырама, анчах ӑҫта шырамалла-ха ӑна?

Несмотря на то, что за маленькой дочкой некому присмотреть, выбежала бы она сейчас искать птичку, но где её искать?

Кӑсӑя // Владислав Николаев. Килти архив

Кӑсӑяна Тамара та темле хаклӑ хӑнана кӗтнӗ пекех кӗтет.

Птичку Тамара ждёт как самого дорогого гостя.

Кӑсӑя // Владислав Николаев. Килти архив

Тек никам та, нимӗн те мар, аннен чунӗ кӑсӑяна ҫаврӑннӑ, — Тамара ҫак шухӑша хӑйне хӑй ӗнентересшӗн пулса-ши темиҫе хутчен те сасӑпах каларӗ: — Ҫын чунӗ вилмест тесе ахальтен каламаҫҫӗ ҫав…

Ни что иное, это мама превратилась в синицу, — несколько раз проговорила Тамара, словно хотела уверить себя в этом. – Говорят же, что душа человека не умирает…

Кӑсӑя // Владислав Николаев. Килти архив

Анчах йӑлтах мар, кӑштах хушӑк хӑварчӗ, вара ҫак хӗсӗк ҫурӑкран кӑсӑяна сӑнама пуҫларӗ.

Она оставила узенькую щелочку и принялась наблюдать за птичкой.

Кӑсӑя // Владислав Николаев. Килти архив

Ҫак сӑмахсене саспах каларӗ Тамара, кӑсӑяна илттересшӗн пулчӗ тейӗн.

Последние слова она произнесла вслух, будто хотела, чтобы синица услышала её.

Кӑсӑя // Владислав Николаев. Килти архив

Кӑсӑяна курнӑ хыҫҫӑн ӑна ҫак самантрах тав тӑвас килни ҫиеле тухрӗ: вӑл холодильникӗнчен салӑ татӑкӗ кӑларчӗ, ӑна витӗр шӑтарса хулӑн ҫиппе ҫыхрӗ, кантӑк питӗркӗчӗнчен ҫыхса тула кӑларчӗ.

В ней проснулось такое чувство: надо скорее как-нибудь отблагодарить синицу, она достала из холодильника кусок сала, продырявив посередине, вдела нитку и повесила через форточку.

Кӑсӑя // Владислав Николаев. Килти архив

Чӳрече каррине сирчӗ те вӑл, хайхи кӑсӑяна курчӗ.

Она отодвинула занавеску и… увидела ту самую синицу.

Кӑсӑя // Владислав Николаев. Килти архив

Кӑсӑяна тарӑхнипе пуҫа килнӗ пӗрремӗш шухӑшӗпе пӗрлех хӗрарӑмӑн сӑмсине ҫунӑк тата газ шӑрши кӳ! килсе ҫапрӗ.

Одновременно с этой мыслью в нос женщины ударил резкий запах горелого и газа.

Кӑсӑя // Владислав Николаев. Килти архив

Хӗрарӑм ыйха путма пуҫланӑ куҫӗсене уҫрӗ те чӳречере кӑсӑяна курчӗ — акӑ кам «чан ҫапать» иккен, кантӑка тул енчен таккать те таккать.

Женщина открыла потяжелевшие веки и в окне увидела синицу – вот кто оказывается бьет в колокол, барабанит и барабанит в стекло.

Кӑсӑя // Владислав Николаев. Килти архив

Страницăсем:
  • 1

Меню

 

Статистика

...тĕплӗнрех