Чӑваш чӗлхи корпусӗ

Шырав

Шырав ĕçĕ:

Наткӑна (тĕпĕ: ) сăмах форми çинчен тĕплĕнрех пăхма пултаратăр.
Наткӑна вӑл Песковатскинчи комсомолкӑсемпе танлаштарса пӑхрӗ, анчах хӑйсен ялӗнче ун пекки никам та тупӑнмарӗ.

Он сравнивал Натку с песковатскими комсомолками и не находил, кто бы был похож на нее.

Вунулттӑмӗш сыпӑк // Михаил Юрьев. Смирнов В.И. Саша Чекалин: повесть. — Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1960. — 340 с.

Унпа юнашар пекех площадь урлӑ пысӑк куҫлӑ автомобилсем, йывӑр грузовиксем хӑйсен куҫӗсене йӑлтӑртаттарса, чӑнкӑртатакан трамвайсем, тусанлӑ автобуссем ирте-ирте кайнӑ, анчах вӗсем пӗри те Наткӑна ҫаклатман та, ӑна сыхланӑ пекех пынӑ, мӗншӗн тесен вӑл хытӑ шухӑшласа утса пынӑ.

Совсем рядом с ней проносились через площадь глазастые автомобили, тяжёлые грузовики, гремящие трамваи, пыльные автобусы, но они не задевали и как будто бы берегли Натку, потому что она шла и думала о самом важном.

Вӑрҫӑ секречӗ // Чӑвашсен патшалӑх издательстви. Гайдар, Аркадий Петрович. Вӑрҫӑ секречӗ: [повеҫ] / А. П. Гайдар. — Шупашкар: Чӑвашсен патшалӑх издательстви, 1936. — 175 с.

Вӑл ҫаврӑнса пӑхрӗ, хӑвӑрт тӑчӗ те, хӑйӗн юлташӗсене хӑвӑрт тем каларӗ те, хытӑ савӑнса Наткӑна хирӗҫ утрӗ.

Он обернулся, сразу же встал, быстро сказал что-то своим товарищам и, крепко обрадованный, пошёл ей навстречу.

Вӑрҫӑ секречӗ // Чӑвашсен патшалӑх издательстви. Гайдар, Аркадий Петрович. Вӑрҫӑ секречӗ: [повеҫ] / А. П. Гайдар. — Шупашкар: Чӑвашсен патшалӑх издательстви, 1936. — 175 с.

Ку ӗнтӗ Наткӑна пит те хурлантарчӗ.

Это очень опечалило Натку.

Вӑрҫӑ секречӗ // Чӑвашсен патшалӑх издательстви. Гайдар, Аркадий Петрович. Вӑрҫӑ секречӗ: [повеҫ] / А. П. Гайдар. — Шупашкар: Чӑвашсен патшалӑх издательстви, 1936. — 175 с.

Пӗр минут иртсен, Наткӑна темшӗн ҫаплах ятлама хатӗрленсе вожатӑй Корчаганов чупса кӗчӗ те, ҫӑварне карса пӑрахса, чарӑнса тӑчӗ.

Минутой позже, всё ещё собираясь выругать за что-то Натку, забежал вожатый Корчаганов и, разинув рот, остановился.

Вӑрҫӑ секречӗ // Чӑвашсен патшалӑх издательстви. Гайдар, Аркадий Петрович. Вӑрҫӑ секречӗ: [повеҫ] / А. П. Гайдар. — Шупашкар: Чӑвашсен патшалӑх издательстви, 1936. — 175 с.

Вӑл Наткӑна темшӗн ятлас шутпа кунӗпех шыранӑ пулнӑ.

Он весь день ловил Натку, чтобы за что-то её выругать.

Вӑрҫӑ секречӗ // Чӑвашсен патшалӑх издательстви. Гайдар, Аркадий Петрович. Вӑрҫӑ секречӗ: [повеҫ] / А. П. Гайдар. — Шупашкар: Чӑвашсен патшалӑх издательстви, 1936. — 175 с.

Унтан Наткӑна ерипен чӗнсе илчӗҫ те, пушкӑрт хӗрӗ Эмине курӑк ҫине йӑванса кайса пит те хытӑ макӑрать тесе каларӗҫ.

Тут Натку тихонько позвали и сказали, что башкирка Эмине бросилась на траву и очень крепко плачет.

Вӑрҫӑ секречӗ // Чӑвашсен патшалӑх издательстви. Гайдар, Аркадий Петрович. Вӑрҫӑ секречӗ: [повеҫ] / А. П. Гайдар. — Шупашкар: Чӑвашсен патшалӑх издательстви, 1936. — 175 с.

Эпӗр Наткӑна ҫул ҫинче тӗл пулӑпӑр.

Мы Натку по дороге встретим.

Вӑрҫӑ секречӗ // Чӑвашсен патшалӑх издательстви. Гайдар, Аркадий Петрович. Вӑрҫӑ секречӗ: [повеҫ] / А. П. Гайдар. — Шупашкар: Чӑвашсен патшалӑх издательстви, 1936. — 175 с.

Сергейпа Алька уҫланкӑра Наткӑна кӗтсе выртаҫҫӗ.

Сергей и Алька лежали на полянке и поджидали Натку.

Вӑрҫӑ секречӗ // Чӑвашсен патшалӑх издательстви. Гайдар, Аркадий Петрович. Вӑрҫӑ секречӗ: [повеҫ] / А. П. Гайдар. — Шупашкар: Чӑвашсен патшалӑх издательстви, 1936. — 175 с.

Наткӑна пӗр-пӗринпе хирӗҫекен шухӑш-сисӗмсем ярса илчӗҫ.

Противоречивые чувства охватили Натку.

Вӑрҫӑ секречӗ // Чӑвашсен патшалӑх издательстви. Гайдар, Аркадий Петрович. Вӑрҫӑ секречӗ: [повеҫ] / А. П. Гайдар. — Шупашкар: Чӑвашсен патшалӑх издательстви, 1936. — 175 с.

Амӑшӗ пӑшӑрханнӑ, Наткӑна иртерех таврӑнма хытӑ тархасланӑ, Натка кайма килӗшсен ӑна та ҫемйипе пӗрлех ярасси ҫинчен ашшӗ хула комитетӗнче калаҫса татӑлни ҫинчен пӗлтернӗ.

Мать волновалась, горячо просила Натку приехать пораньше и сообщала, что отец уже сговорился с горкомом, и если Натка захочет, то и её отпустят вместе с семьёй.

Вӑрҫӑ секречӗ // Чӑвашсен патшалӑх издательстви. Гайдар, Аркадий Петрович. Вӑрҫӑ секречӗ: [повеҫ] / А. П. Гайдар. — Шупашкар: Чӑвашсен патшалӑх издательстви, 1936. — 175 с.

Дежурнӑй кӗчӗ те, Наткӑна Алька ашшӗ курасшӑн, тесе каларӗ.

Заглянула дежурная и сказала Натке, что её хочет видеть Алькин отец.

Вӑрҫӑ секречӗ // Чӑвашсен патшалӑх издательстви. Гайдар, Аркадий Петрович. Вӑрҫӑ секречӗ: [повеҫ] / А. П. Гайдар. — Шупашкар: Чӑвашсен патшалӑх издательстви, 1936. — 175 с.

Вӗсем пурте пӗр-пӗринчен ӑмӑртса ун ҫинчен ҫавӑнтах Наткӑна каласа панӑ.

Они тотчас же наперебой рассказали об этом Натке.

Вӑрҫӑ секречӗ // Чӑвашсен патшалӑх издательстви. Гайдар, Аркадий Петрович. Вӑрҫӑ секречӗ: [повеҫ] / А. П. Гайдар. — Шупашкар: Чӑвашсен патшалӑх издательстви, 1936. — 175 с.

Карасиков вара малалла чупса кайман, Наткӑна ун ҫинчен элеклеме кайма шутланӑ та, анчах Васька Бубякин халь ҫех кӑна хӑй ҫинчен элекленӗ пирки хӑраса, элек пама кайман.

Карасиков дальше не побежал, а пошёл было пожаловаться Натке, да только раздумал, потому что Васька Бубякин и на него самого только что пожаловался.

Вӑрҫӑ секречӗ // Чӑвашсен патшалӑх издательстви. Гайдар, Аркадий Петрович. Вӑрҫӑ секречӗ: [повеҫ] / А. П. Гайдар. — Шупашкар: Чӑвашсен патшалӑх издательстви, 1936. — 175 с.

Вӑл нумаях та пулмасть, пӗр вунӑ минут кӑна каярах чӗркелесе, ватса пӗтернӗ Толька Шестакова Владик Дашевски ертсе килни ҫинчен Наткӑна шӑппӑн каласа пачӗ, тем, Толькӑн алӑ сыппи сикнӗ пулмалла, — терӗ.

Тихо рассказала, что всего десять минут назад Владик Дашевский привёл исцарапанного, разбитого Тольку Шестакова и у Тольки, кажется, вывихнута рука.

Вӑрҫӑ секречӗ // Чӑвашсен патшалӑх издательстви. Гайдар, Аркадий Петрович. Вӑрҫӑ секречӗ: [повеҫ] / А. П. Гайдар. — Шупашкар: Чӑвашсен патшалӑх издательстви, 1936. — 175 с.

Сасартӑк Наткӑна темме ҫапла шухӑш килсе кӗчӗ: ак ҫапла е, тӗрӗсрех, кӑштах ак ҫапла ҫаврӑнса тӑрсассӑн, кунтан пӗртте инҫе мар, мӗн пурӗ те леш енчи ҫыран хӗрринче кӑна, йывӑр, хӗн-хурлӑ Румыни ҫӗршывӗ выртать.

И вдруг Натка подумала, что совсем ведь недалеко, всего только на другом берегу моря, лежит эта тяжёлая страна Румыния.

Вӑрҫӑ секречӗ // Чӑвашсен патшалӑх издательстви. Гайдар, Аркадий Петрович. Вӑрҫӑ секречӗ: [повеҫ] / А. П. Гайдар. — Шупашкар: Чӑвашсен патшалӑх издательстви, 1936. — 175 с.

Ҫав вӑхӑтра Вострецова Катька сӑмсине катни ҫинчен, вӑл пӗтӗм сасӑпах ӳлесе йӗни ҫинчен Наткӑна пӗлтерчӗҫ.

В это время Натке сообщили, что Катюша Вострецова разбила себе нос и ревёт во весь голос.

Вӑрҫӑ секречӗ // Чӑвашсен патшалӑх издательстви. Гайдар, Аркадий Петрович. Вӑрҫӑ секречӗ: [повеҫ] / А. П. Гайдар. — Шупашкар: Чӑвашсен патшалӑх издательстви, 1936. — 175 с.

Вӑл куҫлӑхне шӑлса тасатрӗ те, ун умӗнче тӑракан пӗчӗк ҫын ҫине тем пит тинкерсе пӑхса илнӗ пек туйӑнчӗ Наткӑна.

Он протёр очки и, как показалось Натке, что-то уж очень пристально посмотрел на стоявшего перед ним маленького человечка.

Вӑрҫӑ секречӗ // Чӑвашсен патшалӑх издательстви. Гайдар, Аркадий Петрович. Вӑрҫӑ секречӗ: [повеҫ] / А. П. Гайдар. — Шупашкар: Чӑвашсен патшалӑх издательстви, 1936. — 175 с.

Халӑх хушшинчен Наткӑна вӑл паллакан косомолец Картузиков чӗнсе илчӗ.

В толпе Натку окликнул знакомый ей комсомолец Картузиков.

Вӑрҫӑ секречӗ // Чӑвашсен патшалӑх издательстви. Гайдар, Аркадий Петрович. Вӑрҫӑ секречӗ: [повеҫ] / А. П. Гайдар. — Шупашкар: Чӑвашсен патшалӑх издательстви, 1936. — 175 с.

Тӗлӗнмелле: халӗ, пушӑ уҫланкӑра кулӑшла октябренок Алька ашшӗне ҫанинчен турткаласа тата юрланӑ май пуҫӗпе сулласа, ҫак пит лайӑх та илемлӗ юрра юрланӑ чухне сасартӑк Наткӑна вӑл никама та ӑмсанманни: капитана та, вӗҫевҫе те, Веркӑна та, — никама та ӑнсанманни пит лайӑх пек туйӑнса кайрӗ.

И странно: теперь, когда на пустой полянке смешной октябрёнок Алька, подёргивая отца за рукав и покачивая в такт головой, звонко распевал эту замечательную песню, вдруг показалось Натке, что всё хорошо и что работать ей весело.

Вӑрҫӑ секречӗ // Чӑвашсен патшалӑх издательстви. Гайдар, Аркадий Петрович. Вӑрҫӑ секречӗ: [повеҫ] / А. П. Гайдар. — Шупашкар: Чӑвашсен патшалӑх издательстви, 1936. — 175 с.

Страницăсем:

Меню

 

Статистика

...тĕплӗнрех