Чӑваш чӗлхи корпусӗ

Шырав

Шырав ĕçĕ:

Мартика (тĕпĕ: ) сăмах форми çинчен тĕплĕнрех пăхма пултаратăр.
— Асту, ан тунсӑхла, — терӗ Саша Мартика.

— Смотри не скучай, — напутствовал Саша Мартика.

Вунтӑваттӑмӗш сыпӑк // Михаил Юрьев. Смирнов В.И. Саша Чекалин: повесть. — Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1960. — 340 с.

Надежда Самойловна, чӑн та, колхоз председателӗпе калаҫса татӑлчӗ, пирвайхи юр ӳксенех вара Мартика ачасем хӑйсемех колхоз фермине ҫавӑтса кайса ячӗҫ.

Надежда Самойловна договорилась с председателем колхоза, и ребята сами, как только выпал первый снежок, отвели Мартика на колхозную ферму.

Вунтӑваттӑмӗш сыпӑк // Михаил Юрьев. Смирнов В.И. Саша Чекалин: повесть. — Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1960. — 340 с.

Мартика пусма тесе пӑхса ӳстертӗмӗр-и эпир?

— Для того мы растили Мартика, чтоб резать?

Вунтӑваттӑмӗш сыпӑк // Михаил Юрьев. Смирнов В.И. Саша Чекалин: повесть. — Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1960. — 340 с.

«Ӗне тивмест-ши Мартика?» — шухӑшларӗ Саша, анчах тӑхтаса тӑма вӑхӑт пулмарӗ.

«Не забижает ли Мартика корова?» — тревожно подумал Саша, но задерживаться было некогда.

Тӑххӑрмӗш сыпӑк // Михаил Юрьев. Смирнов В.И. Саша Чекалин: повесть. — Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1960. — 340 с.

Тӗрӗссипе илсен, Гальӑна пӑхса Сашӑн вӑхӑт Мартика пӑхнинчен ытларах пӗтрӗ.

Между тем на Галю у Саши уходило несравненно больше времени, чем на Мартика.

Саккӑрмӗш сыпӑк // Михаил Юрьев. Смирнов В.И. Саша Чекалин: повесть. — Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1960. — 340 с.

Мартика та ман ҫумма ҫырнӑччӗ те…

Мартик-то был записан за мной…

Саккӑрмӗш сыпӑк // Михаил Юрьев. Смирнов В.И. Саша Чекалин: повесть. — Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1960. — 340 с.

Чӑн та, Мартика виҫҫӗмӗш кунне тӑн кӗрсе ҫитрӗ, вӑл кӗтӳре йӗркеллех ҫӳреме хӑнӑхрӗ.

Только на третий день Мартик действительно образумился, привыкнув к новой обстановке.

Саккӑрмӗш сыпӑк // Михаил Юрьев. Смирнов В.И. Саша Чекалин: повесть. — Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1960. — 340 с.

Ҫуркунне, хӑйсен килӗ патӗнчи айлӑмра курӑк симӗсленме пуҫласан, Мартика вӗсем ирӗке илсе тухма пуҫларӗҫ.

Весной, как только зазеленела луговина у дома, они стали выводить Мартика на волю.

Ҫиччӗмӗш сыпӑк // Михаил Юрьев. Смирнов В.И. Саша Чекалин: повесть. — Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1960. — 340 с.

Тепӗр икӗ эрнерен Мартика пӳртрен килкартине кӑларчӗҫ.

Недели через две Мартика из избы переселили во двор.

Ҫиччӗмӗш сыпӑк // Михаил Юрьев. Смирнов В.И. Саша Чекалин: повесть. — Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1960. — 340 с.

Иккӗшӗ пӗрле пӑхрӗ, вӗсем Мартика, унӑн айне тӑтӑшах улӑштарса пычӗҫ, вӑхӑтра шӑварчӗҫ.

Вместе они ухаживали за Мартиком, меняли подстилку, поили.

Ҫиччӗмӗш сыпӑк // Михаил Юрьев. Смирнов В.И. Саша Чекалин: повесть. — Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1960. — 340 с.

Страницăсем:
  • 1

Меню

 

Статистика

...тĕплӗнрех