Шырав
Шырав ĕçĕ:
Чечорихӑна (тĕпĕ: ) сăмах форми çинчен тĕплĕнрех пăхма пултаратăр.
— Хамӑрӑннисем ҫитрӗҫ, пирӗннисем! — кӑшкӑрчӗ вӑл макӑрса, кулса, Чечорихӑна ҫаннинчен ҫавӑрса тытса.— Наши, наши пришли! — кричала она, плача и смеясь, хватая за рукав Чечориху.
IX // Леонид Агаков. Василевская В.Л. Асамат кӗперӗ: повесть. — Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1945. — 200 с.
Хаяр вӑл, — терӗ Ольга шӑппӑн, Чечорихӑна ҫаннинчен тытса.
IV // Леонид Агаков. Василевская В.Л. Асамат кӗперӗ: повесть. — Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1945. — 200 с.
Ун сасси Чечорихӑна хӑйӗн Нина ятлӑ кӗҫӗн хӗрачин сасси пек туйӑнчӗ.Ее голос прозвучал в ушах Чечорихи, как голос ее младшенькой Нины.
IV // Леонид Агаков. Василевская В.Л. Асамат кӗперӗ: повесть. — Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1945. — 200 с.
— Чечорихӑна нимӗҫсем ареслерӗҫ, ачисене хамӑр пата илсе килес пулать, — терӗ вӑл хуллен.— Чечориху немцы арестовали, надо ребятишек забрать, — сказала она глухо.
III // Леонид Агаков. Василевская В.Л. Асамат кӗперӗ: повесть. — Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1945. — 200 с.
Страницăсем:
- 1