Чӑваш чӗлхи корпусӗ

Шырав

Шырав ĕçĕ:

Лазарева (тĕпĕ: ) сăмах форми çинчен тĕплĕнрех пăхма пултаратăр.
Ҫамрӑк каччӑсене Йӑлмахва ялӗнчен физкультура учителӗ Минсагит Гельментдинович Мифтахов, ӑна хӑй ирӗкӗпе пулӑшакан Алексей Иванович Дмитриев тата районтан спорт вӑййишӗн яваплӑ ҫын Зинаида Лазарева ертсе кайнӑ.

Куҫарса пулӑш

«Сӑран мечӗк» пӗрлештернӗ // П.ЗАЙЦЕВ. http://kasalen.ru/2022/09/02/%d1%81a%d1% ... 80%d0%bde/

Яшӑпа Витя хула тулашне разведкӑна кайрӗҫ, Лазарева урамра кӗтсе тӑрать, унпа пӗрле — темӗнле йӗкӗт, — терӗ «Павлик».

Яша и Витя ушли в разведку за город, Лазарева уже на улице, и с ней — какой-то парень, — сказал «Павлик».

Ҫирӗм пӗрремӗш сыпӑк // Тани Юн, Иоаким Максимов-Кошкинский. Козлов, Иван Андреевич. Крымра вӑрттӑн ӗҫлени / [Тани Юн, И. Максимов-Кошкинский куҫ.]. — Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1954. — 352 с.

Лазарева ман пӳлӗмре ларать.

Лазарева сидела у меня в комнате.

Ҫирӗм пӗрремӗш сыпӑк // Тани Юн, Иоаким Максимов-Кошкинский. Козлов, Иван Андреевич. Крымра вӑрттӑн ӗҫлени / [Тани Юн, И. Максимов-Кошкинский куҫ.]. — Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1954. — 352 с.

Ҫурт хозяйкине Лазарева ман ҫинчен: «Старикӗн ялта хӗрӗ чирленӗ те, ҫавӑнта кайрӗ. Хӑҫан таврӑнасси паллӑ мар, ҫавӑнпа ӑна кил-ҫурт кӗнеки ҫине ҫырас мар терӗм», — тенӗ.

Лазарева сказала хозяйке дома, что я ушел в деревню к своей заболевшей дочери, сколько там пробуду — неизвестно, а поэтому она решила пока меня не прописывать.

Вунвиҫҫӗмӗш сыпӑк // Тани Юн, Иоаким Максимов-Кошкинский. Козлов, Иван Андреевич. Крымра вӑрттӑн ӗҫлени / [Тани Юн, И. Максимов-Кошкинский куҫ.]. — Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1954. — 352 с.

Эпӗ сӗннипе облаҫри вӑрттӑн ӗҫлекен центр партин хулари подпольнӑй комитетне ҫирӗплетрӗ: эпӗ — секретарь, Евгения Лазарева — манӑн организаципе политика енӗпе ӗҫлекен заместитель.

По моему предложению областным подпольным центром был утвержден городской подпольный комитет: я — секретарь, Евгения Лазарева — моя заместительница по организационно-политической работе.

Вунвиҫҫӗмӗш сыпӑк // Тани Юн, Иоаким Максимов-Кошкинский. Козлов, Иван Андреевич. Крымра вӑрттӑн ӗҫлени / [Тани Юн, И. Максимов-Кошкинский куҫ.]. — Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1954. — 352 с.

Ольга Шевченкона Симферопольпе Остряково патриочӗсемпе ҫыхӑну тытма связной турӑм, Евгения Лазарева — «Нина» — мана организаципе политикӑлла ӗҫре пулӑшса тӑрать.

Ольгу Шевченко я назначил своей связной по Симферополю и Остряково, Евгения Лазарева — «Нина» — помогала мне по организационно-политической работе.

Вунвиҫҫӗмӗш сыпӑк // Тани Юн, Иоаким Максимов-Кошкинский. Козлов, Иван Андреевич. Крымра вӑрттӑн ӗҫлени / [Тани Юн, И. Максимов-Кошкинский куҫ.]. — Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1954. — 352 с.

Степан Васильевич пит ҫирӗп те чӗререн парӑнса ӗҫлекен коммунист, — терӗ Евгения Лазарева.

Евгения Лазарева рекомендовала Степана Васильевича как стойкого и преданного коммуниста.

Вунпӗрмӗш сыпӑк // Тани Юн, Иоаким Максимов-Кошкинский. Козлов, Иван Андреевич. Крымра вӑрттӑн ӗҫлени / [Тани Юн, И. Максимов-Кошкинский куҫ.]. — Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1954. — 352 с.

Евгения Лазарева Степан Васильевич Урадов коммуниста аван пӗлнӗ.

Евгения Лазарева была хорошо знакома с коммунистом Степаном Васильевичем Урадовым.

Вунпӗрмӗш сыпӑк // Тани Юн, Иоаким Максимов-Кошкинский. Козлов, Иван Андреевич. Крымра вӑрттӑн ӗҫлени / [Тани Юн, И. Максимов-Кошкинский куҫ.]. — Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1954. — 352 с.

— Ывӑлӗ ӑна ҫав ятпа чӗннӗ, — йӑл кулса илчӗ Евгения Лазарева.

— Сын ее так всегда называл, — помолчав, улыбнулась Евгения Лазарева.

Вунпӗрмӗш сыпӑк // Тани Юн, Иоаким Максимов-Кошкинский. Козлов, Иван Андреевич. Крымра вӑрттӑн ӗҫлени / [Тани Юн, И. Максимов-Кошкинский куҫ.]. — Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1954. — 352 с.

— Пин те тӑхӑрҫӗр вӑтӑр саккӑрмӗш ҫултан пуҫласа Александра Андреевна вуннӑмӗш шкулта географи учителӗ пулса ӗҫлет, — терӗ мана Лазарева.

— С 1938 года Александра Андреевна работала преподавателем географии в школе, — рассказывала Лазарева.

Вунпӗрмӗш сыпӑк // Тани Юн, Иоаким Максимов-Кошкинский. Козлов, Иван Андреевич. Крымра вӑрттӑн ӗҫлени / [Тани Юн, И. Максимов-Кошкинский куҫ.]. — Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1954. — 352 с.

«Мусьӑна» Евгения Лазарева тахҫанах пӗлет иккен, унӑн биографине мана каласа пачӗ.

«Мусю» Евгения Лазарева знала много лет и рассказала мне ее биографию.

Вунпӗрмӗш сыпӑк // Тани Юн, Иоаким Максимов-Кошкинский. Козлов, Иван Андреевич. Крымра вӑрттӑн ӗҫлени / [Тани Юн, И. Максимов-Кошкинский куҫ.]. — Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1954. — 352 с.

— Пирӗн организацилес пулать вӗсене, Лазарева юлташ.

— Вот мы с вами и должны их организовать.

Вунпӗрмӗш сыпӑк // Тани Юн, Иоаким Максимов-Кошкинский. Козлов, Иван Андреевич. Крымра вӑрттӑн ӗҫлени / [Тани Юн, И. Максимов-Кошкинский куҫ.]. — Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1954. — 352 с.

Евгения Лазарева хулари интеллигенци шухӑш-кӑмӑлӗ ҫинчен каласа пачӗ.

Евгения Лазарева рассказала мне о настроениях городской интеллигенции.

Вунпӗрмӗш сыпӑк // Тани Юн, Иоаким Максимов-Кошкинский. Козлов, Иван Андреевич. Крымра вӑрттӑн ӗҫлени / [Тани Юн, И. Максимов-Кошкинский куҫ.]. — Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1954. — 352 с.

— Килсе кӗрет те пирӗн пата ҫавнашкал ухмах вӑрӑ, тытӑнать вара хӑйсен нимӗҫ хуҫисене ятлама, — каласа парать Евгения Лазарева.

— Заберется иной раз этакий вор в квартиру, — рассказывала Евгения Лазарева, — и начинает плакаться на своих хозяев — немцев.

Вунпӗрмӗш сыпӑк // Тани Юн, Иоаким Максимов-Кошкинский. Козлов, Иван Андреевич. Крымра вӑрттӑн ӗҫлени / [Тани Юн, И. Максимов-Кошкинский куҫ.]. — Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1954. — 352 с.

Лазарева мана ӗҫе тӗплӗ тӑвакан ҫын пек туйӑнчӗ, ҫавӑнпа шантӑм та ӑна.

Лазарева показалась мне серьезной, исполнительной, и я доверился ей.

Вуннӑмӗш сыпӑк // Тани Юн, Иоаким Максимов-Кошкинский. Козлов, Иван Андреевич. Крымра вӑрттӑн ӗҫлени / [Тани Юн, И. Максимов-Кошкинский куҫ.]. — Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1954. — 352 с.

Лазарева шухӑша кайрӗ:

Лазарева задумалась:

Вуннӑмӗш сыпӑк // Тани Юн, Иоаким Максимов-Кошкинский. Козлов, Иван Андреевич. Крымра вӑрттӑн ӗҫлени / [Тани Юн, И. Максимов-Кошкинский куҫ.]. — Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1954. — 352 с.

Лазарева мӗн ҫинчен те пулин ыйтсан, пит тӗплӗ те ӑслӑ ответсем парать.

Лазарева отвечала на вопросы подробно и толково.

Вуннӑмӗш сыпӑк // Тани Юн, Иоаким Максимов-Кошкинский. Козлов, Иван Андреевич. Крымра вӑрттӑн ӗҫлени / [Тани Юн, И. Максимов-Кошкинский куҫ.]. — Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1954. — 352 с.

Лазарева ҫав кунах ман пата пычӗ.

Лазарева пришла в тот же день.

Вуннӑмӗш сыпӑк // Тани Юн, Иоаким Максимов-Кошкинский. Козлов, Иван Андреевич. Крымра вӑрттӑн ӗҫлени / [Тани Юн, И. Максимов-Кошкинский куҫ.]. — Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1954. — 352 с.

— Пирӗн пӗр пӗлӗш хӗрарӑм пур, Лазарева.

— Есть у нас одна хорошая знакомая женщина, Лазарева.

Вуннӑмӗш сыпӑк // Тани Юн, Иоаким Максимов-Кошкинский. Козлов, Иван Андреевич. Крымра вӑрттӑн ӗҫлени / [Тани Юн, И. Максимов-Кошкинский куҫ.]. — Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1954. — 352 с.

Пурте шӑп пулчӗҫ, амӑшӗн чӗрҫи ҫинче ёлка ҫинчи пӗчӗк лампӑсене куҫ илмесӗр ларакан пӗчӗк Оля Лазарева ҫеҫ урисене сулласа, кӗлисемпе пукана шаккани илтӗнет.

Стало очень тихо, только слышно было, как болтает ножками, стукая каблуками о табурет, маленькая Оля Лазарева, притихшая на коленях у матери и не сводившая глаз с лампочек на елке.

Вунулттӑмӗш сыпӑк // Тани Юн. Лев Кассиль. Кӗҫӗн ывӑл урамӗ: повесть. Тани Юн куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш АССР Государство Издательстви, 1953.

Страницăсем:

Меню

 

Статистика

...тĕплӗнрех