Чӑваш чӗлхи корпусӗ

Шырав

Шырав ĕçĕ:

ниҫта сăмах пирĕн базăра пур.
ниҫта (тĕпĕ: ниҫта) сăмах форми çинчен тĕплĕнрех пăхма пултаратăр.
Сашӑпа Хӗлип тата вӗсем хыҫҫӑн ниҫта та юлмасӑр ҫӳрекен Витюшка вӗллесем умӗнчи сукмак тӑрӑх, тавраналла пӑхкаласа, шикленсе кӑна утса ҫӳреҫҫӗ.

Сашка, Филька и увязавшиеся за ними Витюшка с Лиходеем с опаской ходили по тропинке мимо ульев, приглядывались.

Вунтӑххӑрмӗш сыпӑк // Михаил Юрьев. Смирнов В.И. Саша Чекалин: повесть. — Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1960. — 340 с.

— Халӗ ӗнтӗ пӳртрен нихҫан та ниҫта та тухмастӑр, — терӗ Сашӑпа Витюшкӑна ашшӗ.

— Теперь из избы ни ногой, — сказали Саше и Витюшке дома отец и мать.

Вунсаккӑрмӗш сыпӑк // Михаил Юрьев. Смирнов В.И. Саша Чекалин: повесть. — Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1960. — 340 с.

Хӑй хӑюсӑр пулнӑшӑн каҫару ыйтнӑ пек, вӑл, ниҫта кайма пӗлмесӗр, хуллен йынӑшма пуҫларӗ.

Тенор, съежившись, тихо повизгивал, словно извиняясь за свое малодушие.

Вунсаккӑрмӗш сыпӑк // Михаил Юрьев. Смирнов В.И. Саша Чекалин: повесть. — Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1960. — 340 с.

Комсомол райкомӗн секретарӗ пек пысӑк ҫын тӗнчере урӑх ниҫта та ҫук пек туйӑнчӗ ӑна.

Выше и почетнее должности секретаря райкома комсомола, ему казалось, нет на свете.

Вунҫиччӗмӗш сыпӑк // Михаил Юрьев. Смирнов В.И. Саша Чекалин: повесть. — Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1960. — 340 с.

Саша ниҫта кайса кӗме пӗлмесӗр хыпӑнса ӗҫлерӗ, сасси унӑн янӑраса ҫеҫ тӑчӗ.

Он озабоченно суетился:

Вунҫиччӗмӗш сыпӑк // Михаил Юрьев. Смирнов В.И. Саша Чекалин: повесть. — Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1960. — 340 с.

Юлашки вӑхӑтра вӗсем пӗр-пӗринчен ниҫта та уйрӑлмарӗҫ, яланах пӗрле ҫӳрерӗҫ, пӗр-пӗрин адресӗсене ҫырса илчӗҫ.

Друзья в последнее время стали неразлучны, обменялись адресами.

Вунулттӑмӗш сыпӑк // Михаил Юрьев. Смирнов В.И. Саша Чекалин: повесть. — Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1960. — 340 с.

Хӑй вӑл ниҫта та пытанмарӗ: ан тив, командир хӑй вырӑнӗнче пулнине курччӑр тӑшмансем.

Сам он не скрывался: пускай видят враги, что командир находится на своем посту.

Вунвиҫҫӗмӗш сыпӑк // Михаил Юрьев. Смирнов В.И. Саша Чекалин: повесть. — Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1960. — 340 с.

— Ҫӗрпӳрт патӗнчен нихӑшӗ те ниҫта та ан кайӑр.

— Всем находиться у землянки.

Вуниккӗмӗш сыпӑк // Михаил Юрьев. Смирнов В.И. Саша Чекалин: повесть. — Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1960. — 340 с.

Ачасене ниҫта та ан ярӑр.

Ребят никуда не пускайте.

43 сыпӑк // Николай Сандров. Осеева В.А. Ваҫҫук Трубачевпа унӑн юлташӗсем. Повесть. 2-мӗш кӗнеке. Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1956. — 400 с.

Юлташӗсем ӑна ниҫта кайса кӗме пӗлмесӗр кӗтеҫҫӗ иккен.

Товарищи ждали его с нетерпением.

34 сыпӑк // Николай Сандров. Осеева В.А. Ваҫҫук Трубачевпа унӑн юлташӗсем. Повесть. 2-мӗш кӗнеке. Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1956. — 400 с.

Манӑн ниҫта каймалли те ҫук, эпӗ хамӑр тӑван ҫӗршӗн кунта та ҫапӑҫма пултаратӑп, — ответлерӗ Костя.

Мне некуда идти, я за нашу землю и здесь постою, отвечал Костя.

34 сыпӑк // Николай Сандров. Осеева В.А. Ваҫҫук Трубачевпа унӑн юлташӗсем. Повесть. 2-мӗш кӗнеке. Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1956. — 400 с.

Алӑк умӗнче Громилӑпа Тенор ниҫта кайма пӗлмесӗр явӑнса ҫӳреҫҫӗ.

Возле крыльца суетились Громила и Тенор.

Виҫҫӗмӗш сыпӑк // Михаил Юрьев. Смирнов В.И. Саша Чекалин: повесть. — Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1960. — 340 с.

— Килтен ниҫта та ан кайӑр!

— От дома не убегать!

Пӗрремӗш сыпӑк // Михаил Юрьев. Смирнов В.И. Саша Чекалин: повесть. — Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1960. — 340 с.

Ачисене вӗсем: килтен ниҫта ха ан кайӑр, тесе хӑварнӑ.

Ребятам строго-настрого запрещено отходить от дома.

Пӗрремӗш сыпӑк // Михаил Юрьев. Смирнов В.И. Саша Чекалин: повесть. — Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1960. — 340 с.

Пиччӗшӗнчен ниҫта та юлмасть: Витюшка пиччӗшӗ ӑҫта — вӑл та ҫавӑнтах.

Витюшка всюду поспевает за братом.

Пӗрремӗш сыпӑк // Михаил Юрьев. Смирнов В.И. Саша Чекалин: повесть. — Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1960. — 340 с.

Унти пек лайӑх вырӑнсене ҫут тӗнчере урӑх ниҫта та тупаймӑн.

Лучшего места на всем белом свете не найти.

Пӗрремӗш сыпӑк // Михаил Юрьев. Смирнов В.И. Саша Чекалин: повесть. — Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1960. — 340 с.

— Епле вӑл «никам та, ниҫта та» пултӑр? — ыйтрӗ Степан Ильич кулкаласа, унтан сасартӑк пуканне шутарчӗ, аллисене чӗркуҫҫийӗ ҫине хурса, пукан ҫине ларчӗ.

— Как это — никто никуда? — насмешливо переспросил Степан Ильич и, вдруг с шумом подвинув табуретку, сел, сложив на коленях руки.

30 сыпӑк // Николай Сандров. Осеева В.А. Ваҫҫук Трубачевпа унӑн юлташӗсем. Повесть. 2-мӗш кӗнеке. Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1956. — 400 с.

Паян, Степан пичче, никам та ниҫта та каяс ҫук пуль?

Наверно, сегодня никто никуда не пойдет, дядя Степан?

30 сыпӑк // Николай Сандров. Осеева В.А. Ваҫҫук Трубачевпа унӑн юлташӗсем. Повесть. 2-мӗш кӗнеке. Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1956. — 400 с.

— Эпӗ ниҫта кайса кӗме те пӗлместӗп! — терӗ хаваслӑн Петька.

— Я сошел! — радостно уверил Петька.

26 сыпӑк // Николай Сандров. Осеева В.А. Ваҫҫук Трубачевпа унӑн юлташӗсем. Повесть. 2-мӗш кӗнеке. Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1956. — 400 с.

Трубачев савӑннипе ниҫта кайса кӗме те пӗлмест ӗнтӗ!

Трубачев прямо с ума сойдет от радости!

26 сыпӑк // Николай Сандров. Осеева В.А. Ваҫҫук Трубачевпа унӑн юлташӗсем. Повесть. 2-мӗш кӗнеке. Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1956. — 400 с.

Страницăсем:

Меню

 

Статистика

...тĕплӗнрех