Чӑваш чӗлхи корпусӗ

Шырав

Шырав ĕçĕ:

Кивӗ сăмах пирĕн базăра пур.
Кивӗ (тĕпĕ: кивӗ) сăмах форми çинчен тĕплĕнрех пăхма пултаратăр.
Пысӑк кивӗ куҫкӗски, кӑшт малалла ӳпӗннӗскер, шурӑ стена ҫумӗнче ларать.

Большое старое зеркало, чуть наклоненное вперед, стояло у белой стены.

XIII // Асклида Соколова. Фраерман Р.И. Динго йытӑ е пӗрремӗш юрату ҫинчен. Повесть. Чӑвашла Соколова А. А куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1983. — 128 с.

Нумай пулмасть-ха, темиҫе кун каялла ҫеҫ, Таня вӗсене кивӗ кӗрӗк ҫанни ӑшӗнче пурӑннӑ пӗчӗк шӑши ҫури ҫинчен хӑй ҫырнӑ калава вуласа панӑччӗ.

Но совсем недавно, несколько дней назад, Таня прочитала им свой рассказ о маленьком мышонке, который поселился в рукаве старой шубы.

XIII // Асклида Соколова. Фраерман Р.И. Динго йытӑ е пӗрремӗш юрату ҫинчен. Повесть. Чӑвашла Соколова А. А куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1983. — 128 с.

Вӑл вара ҫав курупкана тулли шыв пички патӗнчи кивӗ ҫуна ҫине хучӗ те, ун ҫине ҫавӑнтах шыв патлатса тумлама тытӑнчӗ.

Она положила коробку на старые сани возле бочки, полной воды, и капли тотчас же начали ее точить.

VI // Асклида Соколова. Фраерман Р.И. Динго йытӑ е пӗрремӗш юрату ҫинчен. Повесть. Чӑвашла Соколова А. А куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1983. — 128 с.

Хӗлле те, ҫулла та картиш варринче, кивӗ ҫуна ҫинче, пичкепе ларать.

Она зиму и лето стоит посреди двора в бочке, прикованная к старым саням.

II // Асклида Соколова. Фраерман Р.И. Динго йытӑ е пӗрремӗш юрату ҫинчен. Повесть. Чӑвашла Соколова А. А куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1983. — 128 с.

Джима вӗсем хытӑ вӑрҫрӗҫ, пӗр-икӗ хут питӗнчен ҫупкӑ та пачӗҫ, Джим пӗр сӑмах та каламарӗ, хӑй мана пӗлнине пач та палӑртмарӗ; вара ӑна хӑй ларнӑ хӳшше каллех кайса хупрӗҫ, кивӗ тумнех тӑхӑнтартса, каллех сӑнчӑрларӗҫ, анчах халӗ кравать уринчен мар, стенан аялти пӗрени ҫине ҫапса лартнӑ тимӗр ункӑран кӑкарчӗҫ, унӑн хуҫи киличчен шывпа ҫӑкӑр кӑна ҫитерме хушрӗҫ, хуҫи килмесен, аукционтан сутса яричченех ӑна ҫапла усрамалла терӗҫ; эпир чавнӑ ҫула питӗрсе хучӗҫ, ҫӗрле икӗ фермера пӑшалпа хурал тӑратма, кӑнтӑрла алӑк умне бульдог кӑкарма йышӑнчӗҫ; пӗтӗм ӗҫсем пирки калаҫса татӑлнӑ хыҫҫӑн вӗсем Джима татах тепӗр кана ахалех, ӗҫсӗр аптранипе, вӑрҫма тытӑнчӗҫ, вара ватӑ тухтӑр кӑштах итлекелесе тӑчӗ те ҫапла каларӗ:

Они долго ругали Джима и раза два-три угостили его хорошей затрещиной, а Джим все молчал и даже виду не подал, что он меня знает; а они отвели его в тот же сарай, переодели в старую одежду и опять приковали на цепь, только уже не к кровати, а к кольцу, которое ввинтили в нижнее бревно в стене, а по рукам тоже сковали, и на обе ноги тоже надели цепи, и велели посадить его на хлеб и на воду, пока не приедет его хозяин, а если не приедет, то до тех пор, пока его не продадут с аукциона, и завалили землей наш подкоп, и велели двум фермерам с ружьями стеречь сарай по ночам, а днем привязывать около двери бульдога; потом, когда они уже покончили со всеми делами, стали ругать Джима просто так, от нечего делать; а тут подошел старичок доктор, послушал и говорит:

Хӗрӗх иккӗмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Кусемсӗр пуҫне тата ҫӑнӑх, ҫуртасемпе ҫурта тыткӑчисем, кашӑксем, кивӗ ҫатма — ӑҫтан пурне те астуса ҫитерӗн!

А муку, а свечи, а подсвечники, а ложки, а старую сковородку — где же мне теперь все упомнить!

Хӗрӗх пӗрремӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

— Манӑн нимӗнле герб та ҫук, ҫак кивӗ кӗпесӗр пуҫне, манӑн нимӗн те ҫук, ун ҫине манӑн дневник ҫырмалла, хӑвӑрах пӗлетӗр…

У меня никакого герба нету, ничего у меня нет, кроме вот этой старой рубахи, а на ней мне надо вести дневник, сами знаете.

Вӑтӑр саккӑрмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Вӗсен хушшинче пӗр кивӗ шӑвӑҫ та тупӑнчӗ.

Покопались в нем и разыскали старый жестяной таз.

Вӑтӑр ҫиччӗмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Ку ӗҫе ҫапла майлаштарнӑ хыҫҫӑн эпир картиш вӗҫӗнчи ӑпӑр-тапӑр купи патне кайрӑмӑр, унта кивӗ атӑ-пушмак, ҫӗтек-ҫурӑк тумтир, ҫӗмрӗк кӗленчесем, шӑтӑк савӑт-сапа тата ытти ҫавнашкал кивкирӗк йӑваланса выртать.

Это дело мы уладили; потом пошли на задний двор, к мусорной куче, где валялись старые сапоги, тряпки, битые бутылки, дырявые кастрюльки и прочий хлам.

Вӑтӑр ҫиччӗмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Малтанах эпӗ мӗн тумаллине ӑнланаймарӑм, кайран тавҫӑрса илтӗм — кивӗ ӑпӑр-тапӑр хушшинчен катмак тупса патӑм.

Я сначала не знал, что делать, потом сообразил, порылся в куче старья, разыскал кирку и подаю ему.

Вӑтӑр улттӑмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

— Унти кивӗ катмаксемпе кӗреҫесем юрамаҫҫӗ-им?

— А эти старые мотыги и лопаты, что в пристройке, не годятся разве? — спрашиваю.

Вӑтӑр пиллӗкмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Паян ирхине эпӗ кантра ҫинчен тӳшек ҫивиттипе шурӑ кӗпе кивҫен илме пултартӑм; тата кивӗ михӗ шыраса тупрӑм та вӗсене ун ӑшне чикрӗм, йывӑҫ ҫӗрӗкӗсене те унтах чикрӗмӗр.

За это утро мне удалось позаимствовать с веревки простыню и белую рубашку; я разыскал еще старый мешок и положил их туда, а потом мы взяли гнилушки и тоже туда сунули.

Вӑтӑр пиллӗкмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Кӗсйинчен вӑл кивӗ ҫырусем туртса кӑларчӗ, малтан вӗсене, унтан старик халь ҫырнине пӑхрӗ, ҫапла вӑл темиҫе хут та танлаштарса тӗрӗслерӗ:

Достал из кармана пачку старых писем, разглядывает сначала письма, потом записку этого старичка, а потом опять письма и говорит:

Ҫирӗм тӑххӑрмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Вӗсенчен пӗри леш тухтӑр, тепри — кавир пуставӗнчен ҫӗленӗ кивӗ саквояж йӑтнӑ вылянчӑк куҫлӑ джентльмен пулчӗ; вӑл тин кӑна пӑрахут ҫинчен тухнӑ-мӗн; тухтӑрпа иккӗшӗ шӑппӑн калаҫаҫҫӗ, хушӑран-хушӑ король ҫине пӑхса илеҫҫӗ те пуҫӗсене суллакалаҫҫӗ.

Один из них был тот самый доктор, а другой — быстроглазый джентльмен со старомодным саквояжем из ковровой материи; он только что сошел с парохода; они тихонько разговаривали с доктором, время от времени поглядывая на короля и кивая друг другу.

Ҫирӗм тӑххӑрмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Пӗр кӗтесре кивӗ арча ларать, тепринче — йӗнӗллӗ гитара тата ытти вӗт-шакӑр хитре япаласем нумай, хӗрачасем унашкал ӑпӑр-тапӑрпа хӑйсен пӳлӗмӗсене илемлетме юратаҫҫӗ.

В одном углу стоял старый сундук, в другом — футляр с гитарой, и много было разных пустяков и финтифлюшек, которыми девушки любят украшать свои комнаты.

Ҫирӗм улттӑмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Кунти лавккасемпе ҫуртсем пӗтӗмпе пекех кивӗ, типсе шултӑрканӑ, вӗсене ӗмӗртенпе те сӑрламан; ҫӗрӗшнӗскерсем аран лараҫҫӗ.

Почти все лавки и дома здесь были старые, рассохшиеся и испокон веку некрашеные; все это едва держалось от ветхости.

Ҫирӗм пӗрремӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Ирхи апат тунӑ хыҫҫӑн король вараланса пӗтнӗ кивӗ карт туртса кӑларчӗ те, герцогпа иккӗш кашни партишӗн пилӗк цент хумалла покерла выляма ларчӗҫ.

После завтрака король достал старую, замызганную колоду карт, и они с герцогом уселись играть в покер по пяти центов за партию.

Ҫирӗммӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

— Хамӑрӑн кивӗ сулла.

— Наш старый плот.

Вунсаккӑрмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Ҫак пӳлӗмрех тата кивӗ пианино ларать, ун ӑшне шӑвӑҫ ҫатмасем тултарнӑ пулмалла, хӗрачисем ҫав пианино ҫинче «Уйрӑлса кайрӑмӑр эпир» тата «Полтава патӗнчи ҫапӑҫу» кӗвӗсене каланине эпӗ каҫса кайсах итлетӗп.

Там стояло еще старенькое пианино, набитое, по-моему, жестяными сковородками, и для меня первое удовольствие было слушать, как дочки поют «Расстались мы» или играют на нем «Битву под Прагой».

Вунҫиччӗмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Ӳкерчӗкӗсем манӑн чуна вӗчӗрхентерме, тарӑхтарма тытӑнсанах, эпӗ унӑн кивӗ альбомне кӑларса вулатӑп.

И когда ее картинки расстраивали мне нервы и я начинал на нее сердиться, то доставал ее старенький альбом и читал.

Вунҫиччӗмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Страницăсем:

Меню

 

Статистика

...тĕплӗнрех