Чӑваш чӗлхи корпусӗ

Шырав

Шырав ĕçĕ:

тарчӗ (тĕпĕ: тар) сăмах форми çинчен тĕплĕнрех пăхма пултаратăр.
Хытӑ калаҫма та хӑратчӗ, халь пӑх та кур ӗнтӗ ӑна — тарчӗ вӗт!

Громко говорить боялась, а тут на — убежала!

Пӗр тӑван Волковсем // Георгий Ефимов. Полевой Б.Н. Эпир — совет ҫыннисем: калавсем. — Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1951. — 338 с. — 116–126 с.

Тарчӗ вара Нюша.

И Нюша убежала.

Пӗр тӑван Волковсем // Георгий Ефимов. Полевой Б.Н. Эпир — совет ҫыннисем: калавсем. — Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1951. — 338 с. — 116–126 с.

Лукьяныч чӑхха сарайне илсе кӗчӗ, чӑххи кӑшкӑратчӗ, Серёжа ҫавна илтес мар тесе аяккалла тарчӗ.

Лукьяныч запирался с курицей в сарае, курица кричала, а Сережа убегал, чтобы не слышать ее криков.

Мӑн асламӑшне пытарни // Василий Игнатьев. Панова В. Ф. Серёжа: повесть; Василий Игнатьев куҫарнӑ. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1960. — 116 с.

— Тухса тарчӗ!

 — Убежал?

10 // Леонид Агаков. Горбатов Б.Л. Парӑнманнисем (Тарас килйышӗ): повесть; Леонид Агаков куҫарнӑ. — Шупашкар: Чӑваш государство издательстви, 1944. — 159 с.

Луиза хӗрарӑмран хӑраса аяккалла сиксе ӳкрӗ те, тарчӗ.

Луиза в ужасе отшатнулась от женщины и убежала.

8 // Леонид Агаков. Горбатов Б.Л. Парӑнманнисем (Тарас килйышӗ): повесть; Леонид Агаков куҫарнӑ. — Шупашкар: Чӑваш государство издательстви, 1944. — 159 с.

Ӑна темиҫе уйӑхран ирӗке кӑларчӗҫ, унтан вара, ик-виҫӗ ҫул иртсен, ӑна арестлесси ҫинчен ҫӗнӗрен приказ кӑларнӑ хыҫҫӑн вӑл Англие тарчӗ.

Его освободили через несколько месяцев, а потом, года через два, состоялся новый приказ об его аресте, и он бежал в Англию.

II // Гаврил Молостовкин. Войнич, Э. Пӑван: роман / вырӑсларан Г.Молостовкин куҫарнӑ. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1952. — 284 с.

Прислуга тарчӗ.

Побежала прислуга.

XXXI сыпӑк // Андрей Краснов. Катаев В.П. Эпӗ — ӗҫхалӑх ывӑлӗ: повесть. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1952. — 112 с.

Ткаченко пӗшкӗне-пӗшкӗне тарчӗ.

Ткаченко согнулся и бросился вон.

XXX сыпӑк // Андрей Краснов. Катаев В.П. Эпӗ — ӗҫхалӑх ывӑлӗ: повесть. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1952. — 112 с.

Пӗр сӑмахпа каласан, хӗрача хӑех тарчӗ.

Ушла, в общем, девочка сама.

Вӑтӑр тӑваттӑмӗш сыпӑк // Виссарион Синичкин. Козлов В.Ф. Чул утрав президенчӗ: повесть. Пӗрремӗш кӗнеке. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1983 — 224 с.

Гарик аяккалла чупса тарчӗ.

Но Гарик отбежал в сторону.

Вӑтӑр тӑваттӑмӗш сыпӑк // Виссарион Синичкин. Козлов В.Ф. Чул утрав президенчӗ: повесть. Пӗрремӗш кӗнеке. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1983 — 224 с.

Тытса ӑса кӗртесшӗнччӗ те — тарчӗ.

Хотели поймать да поучить маленько, а он ушел.

Вунулттӑмӗш сыпӑк // Виссарион Синичкин. Козлов В.Ф. Чул утрав президенчӗ: повесть. Пӗрремӗш кӗнеке. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1983 — 224 с.

Тарчӗ ӗнтӗ халь пулӑ…

— Ушла теперя рыба…

Вунпиллӗкмӗш сыпӑк // Виссарион Синичкин. Козлов В.Ф. Чул утрав президенчӗ: повесть. Пӗрремӗш кӗнеке. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1983 — 224 с.

— Курасчӗ эсӗ, мӗн пысӑкӑш пулӑ вӗҫерӗнсе тарчӗ, — терӗ Алёнка.

— Ты бы видел, какая сорвалась, — сказала Аленка.

Саккӑрмӗш сыпӑк // Виссарион Синичкин. Козлов В.Ф. Чул утрав президенчӗ: повесть. Пӗрремӗш кӗнеке. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1983 — 224 с.

— Манӑн пулӑ вӑлтана татсах тарчӗ, — терӗ Алёнка.

— А моя рыбина ушла, — сказала Аленка, — вместе с крючком.

Саккӑрмӗш сыпӑк // Виссарион Синичкин. Козлов В.Ф. Чул утрав президенчӗ: повесть. Пӗрремӗш кӗнеке. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1983 — 224 с.

Мӗншӗн тарчӗ вӑл?

 Почему она ушла?

Саккӑрмӗш сыпӑк // Виссарион Синичкин. Козлов В.Ф. Чул утрав президенчӗ: повесть. Пӗрремӗш кӗнеке. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1983 — 224 с.

Вӗҫерӗнчӗ те каллех тарчӗ.

Вырвался, опять побежал.

Вуннӑмӗш сыпӑк // Петр Золотов. Ажаев, В. Н. Мускавран инҫетре: роман / вырӑсларан П.Золотов куҫарнӑ. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1953. — 242 с.

Якова та ывӑтасшӑн пулчӗҫ, анчах та вӑл тарчӗ те килте пытанса ларчӗ, вӑл рабочисем, ҫӳлелле ывӑтсан, — кайран тытмаҫҫӗ, вара ҫӗре ӳксе аманмалла пулать, тесе шутларӗ.

Якова тоже хотели качать, но он убежал и спрятался в доме, будучи уверен, что рабочие, подбросив его вверх, — не подхватят на руки, и тогда он расшибётся о землю.

IV сыпӑк // Леонид Агаков. Горький М. Артамоновсем: повесть. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1955. — 300 с.

Яков ӑна юриех йӗкӗлтесе: — Ҫапах та ҫавӑн йышшисенчен пӗри санӑн сӑмсу умӗнченех ху кӑмӑлласа хунӑ татӑка пит те ӑста илсе тарчӗ! — терӗ.

Яков сказал, подзадоривая: — Однакож один эдакий ловко стащил из-под твоего носа кусок, облюбованный тобою!

III сыпӑк // Леонид Агаков. Горький М. Артамоновсем: повесть. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1955. — 300 с.

— Ачине илӗр унран, — ҫилленсе канаш пачӗ Артамонов, вара ҫав самантрах ачан ҫемҫелсе кайнӑ кӗлетки патнелле темиҫе хӗрарӑм алли тӑсӑлчӗ, анчах Волков намӑс сӑмахсемпе вӑрҫса илчӗ те аяккалла тарчӗ.

— Возьмите младенца-то у него, — сердито посоветовал Артамонов, и тотчас же к раскисшему тельцу ребёнка протянулось несколько пар бабьих рук, но Волков крепко выругался и убежал.

II сыпӑк // Леонид Агаков. Горький М. Артамоновсем: повесть. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1955. — 300 с.

Ҫав уҫҫӑн паллӑ мар чӑнлӑх патне ҫывхарма тӑрӑшса вӑл малтан ҫирӗппӗн, ӗнентермелле калаҫрӗ, анчах чӑнлӑх унтан пӗрмай тарчӗ, вара унӑн сасси хурлӑхлӑн янӑрама пуҫларӗ.

Сначала он говорил строго и внушительно, пытаясь приблизиться к этой неуловимой правде, но она ускользала, и голос его начал звучать почти жалобно.

I сыпӑк // Леонид Агаков. Горький М. Артамоновсем: повесть. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1955. — 300 с.

Страницăсем:

Меню

 

Статистика

...тĕплӗнрех