Чӑваш чӗлхи корпусӗ

Шырав

Шырав ĕçĕ:

хӗрача сăмах пирĕн базăра пур.
хӗрача (тĕпĕ: хӗрача) сăмах форми çинчен тĕплĕнрех пăхма пултаратăр.
Кӗтмен ҫӗртен тӑмпа шӑлса тунӑ пӳрт алӑкӗ чӗриклетсе илчӗ, унтан, сапаланса кайнӑ ҫӳҫне пуҫтаркаласа, хӑйне чӑсланкӑ хӗрача пек кӑтартакан кӗске сарафан тӑхӑннӑ Саша инке тухрӗ.

Вдруг скрипнула дверь мазанки, и тетя Саша, в коротком сарафанчике, делающем ее похожей на долговязую девочку, поправляя распустившиеся на затылке волосы, вышла во дворик.

7 // Михаил Рубцов. Павленко П.А. Ҫеҫенхир хӗвелӗ: повесть. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1952. — 96 с.

Мана ҫичӗ хӗрача пачӗҫ…

Дали мне семь девчонок…

6 // Михаил Рубцов. Павленко П.А. Ҫеҫенхир хӗвелӗ: повесть. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1952. — 96 с.

Сергей пӑхса илме те ӗлкӗреймерӗ, ӑна илемлӗ кӗпесем тӑхӑннӑ, пӗчӗк ҫивӗтӗсене лентӑсемпе хитрелетнӗ шавлӑ та ҫав тери маттур ҫичӗ хӗрача уйӑрса та пачӗҫ.

Сергей не успел оглянуться, как ему выделили семь нарядных, голосистых и очень деловитых девочек в светлых платьицах, с бантами в косичках.

5 // Михаил Рубцов. Павленко П.А. Ҫеҫенхир хӗвелӗ: повесть. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1952. — 96 с.

Эпӗ шӑнкӑрч какайӗпе пӗҫернӗ пӑтта тупаймарӑм, акӑ сивӗ сӗт илсе килтӗм, — аякранах хыттӑн кӑшкӑрчӗ хӗрача.

— Я скворцов не нашла, вчерашнего молока несу! — пронзительно прокричала девочка еще издали.

4 // Михаил Рубцов. Павленко П.А. Ҫеҫенхир хӗвелӗ: повесть. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1952. — 96 с.

Хӗрача вырӑнтан тапрансан Сергей йывӑҫ айне сарса хунӑ михӗ ҫинче пӗр купа панулми, берданка текен пӑшал, ҫавӑнтах лӑпкӑн тӗлӗрекен йытта курчӗ.

И, следуя взглядом за девочкой, Сережа увидел разостланный под деревом мешок, а на нем горку яблок, берданку и рядом мирно дремлющую собаку.

4 // Михаил Рубцов. Павленко П.А. Ҫеҫенхир хӗвелӗ: повесть. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1952. — 96 с.

Эпӗ хӗрача ҫеҫ! — терӗ Зина Чумакова.

Я просто девочка! — ответила Зина Чумакова.

2 // Михаил Рубцов. Павленко П.А. Ҫеҫенхир хӗвелӗ: повесть. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1952. — 96 с.

Мана кунта пӗр хӗрача шыв ӑсса килсе пачӗ, эпӗ радиатора кӑшт яратпӑр пулӗ тесе шутларӑм…

Мне тут одна девочка воду принесла, — я думал, может подольем в радиатор…

2 // Михаил Рубцов. Павленко П.А. Ҫеҫенхир хӗвелӗ: повесть. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1952. — 96 с.

— Эпӗ-и? — тӗлӗнчӗ хӗрача.

— Меня? — удивилась она.

2 // Михаил Рубцов. Павленко П.А. Ҫеҫенхир хӗвелӗ: повесть. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1952. — 96 с.

Хӗрача ӑна килӗшрӗ, вӑл вара паллашӑва ҫирӗплетес шутпа: — Эсӗ мӗн ятлӑ? — тесе ыйтрӗ.

Девочка ему, в общем, понравилась, и чтобы закрепить знакомство, он спросил: — Тебя как зовут?

2 // Михаил Рубцов. Павленко П.А. Ҫеҫенхир хӗвелӗ: повесть. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1952. — 96 с.

— Пулмасӑр ара! — терӗ те Сергей, шкул ачисемпе тинӗс хӗррине сад лартма кайни ҫинчен каласа парасшӑн пулчӗ, анчах хӗрача ӑна итлемесӗр малаллах калаҫрӗ:

— А как же! — солидно ответил Сергей и хотел было рассказать, как они со школой ходили на разбивку приморского сада, но девочка, не слушая его, продолжала:

2 // Михаил Рубцов. Павленко П.А. Ҫеҫенхир хӗвелӗ: повесть. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1952. — 96 с.

— Тепре куриччен, — терӗ хӗрача та, вырӑнтан тапранмасӑр.

— До свиданья, — ответила та, не трогаясь с места.

2 // Михаил Рубцов. Павленко П.А. Ҫеҫенхир хӗвелӗ: повесть. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1952. — 96 с.

— Эсир колхозра ӗҫкунӗпе ӗҫлетӗр-и ӗнтӗ? — ыйтрӗ хӗрача тепӗр хут анасласа.

— А вы на трудоднях или как? — наконец спросила она, подавив очередной зевок.

2 // Михаил Рубцов. Павленко П.А. Ҫеҫенхир хӗвелӗ: повесть. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1952. — 96 с.

Хӗрача ун патӗнчен каясшӑн пулмарӗ пулас.

Девочка не выражала, однако, желания уходить.

2 // Михаил Рубцов. Павленко П.А. Ҫеҫенхир хӗвелӗ: повесть. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1952. — 96 с.

Хӗрача тулли витрене аран йӑтса килчӗ.

И девочка с трудом приподняла ведерко.

2 // Михаил Рубцов. Павленко П.А. Ҫеҫенхир хӗвелӗ: повесть. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1952. — 96 с.

Хӗрача витре илсе тӗттӗмре курӑнми пулчӗ те ҫав-самантрах кранран шыв юхни илтӗнчӗ.

Взяв ведро, девочка скрылась, и тотчас послышался шум воды из уличного крана.

2 // Михаил Рубцов. Павленко П.А. Ҫеҫенхир хӗвелӗ: повесть. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1952. — 96 с.

— Хӑй пӗчӗкскер, ҫапах та дежурнӑй! — тӗлӗнсе те ун сӑмахӗсене ӗненмен пек пулса каларӗ хӗрача.

— Уй, такой маленький, а уже дежурный! — удивилась и даже как будто не поверила его словам девочка.

2 // Михаил Рубцов. Павленко П.А. Ҫеҫенхир хӗвелӗ: повесть. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1952. — 96 с.

— Кирлех мана сирӗн ҫӗтӗк-ҫатӑк витрӗр! — мӑнкӑмӑллӑн каларӗ хӗрача.

— Буду я тряпичные ведра зажиливать! — высокомерно ответила девочка.

2 // Михаил Рубцов. Павленко П.А. Ҫеҫенхир хӗвелӗ: повесть. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1952. — 96 с.

Хӗрача шыва кӗнӗ чух тӑхӑнакан костюмпа, кӗске ҫивӗтӗсем, сухан туни пек, айккинелле тӑраткаласа тӑраҫҫӗ.

В купальном костюмчике, с короткими, торчащими, как перья лука, косичками.

2 // Михаил Рубцов. Павленко П.А. Ҫеҫенхир хӗвелӗ: повесть. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1952. — 96 с.

Пирӗн вӑхӑтра культура керменне, клуба хӗрача пӗчченех кайма пултарать.

В наше время принято, что девушка идет и одна на танцы в дом культуры, клуб и т. д.

Ташӑ каҫӗнче // Роза Митрушкина. Аасамаа И. Т. Хӑвна мӗнле тытмалла. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1976. — 192 с.

Пӗр-пӗр ҫемьери уява хӗрача никамсӑр кайма пултарнӑ.

Только на семейные торжества можно было ходить без сопровождающих.

Ташӑ каҫӗнче // Роза Митрушкина. Аасамаа И. Т. Хӑвна мӗнле тытмалла. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1976. — 192 с.

Страницăсем:

Меню

 

Статистика

...тĕплӗнрех