Чӑваш чӗлхи корпусӗ

Шырав

Шырав ĕçĕ:

кӗпе сăмах пирĕн базăра пур.
кӗпе (тĕпĕ: кӗпе) сăмах форми çинчен тĕплĕнрех пăхма пултаратăр.
Упӑшки чееленнине сисменскер, Наҫтаҫ кӗпе илнӗ те, арчине питӗрмесӗрех, упӑшкин туприне рубельникпе ҫавӑрттарса якатма кайри пӳлӗме тухнӑ.

Не подозревая о хитрости мужа, Настасья вынула рубаху, штаны и, не закрывая сундука, вышла в заднюю избу, чтоб рубельником погладить-покатать мужнину справу.

Тумлам // Асклида Соколова. Алексеев, Михаил Николаевич. Ҫӑкӑртан асли ҫук: [повеҫ] / М. Н. Алексеев. — Шупашкар: Чӑваш АССР кӗнеке издательстви, 1967. — 192 с.

— Санӑн, Наҫтаҫ, арчаран ҫӗнӗ кӗпе кӑларса парасчӗ мана.

— Ты б, Настасья, рубаху мне новую вынула из сундука.

Тумлам // Асклида Соколова. Алексеев, Михаил Николаевич. Ҫӑкӑртан асли ҫук: [повеҫ] / М. Н. Алексеев. — Шупашкар: Чӑваш АССР кӗнеке издательстви, 1967. — 192 с.

Ун ҫине пӗр-икӗ минут пӑхса тӑнӑ хыҫҫӑн калаҫма пуҫласа, Санин ҫак райри шӑплӑха пӑсасшӑн пулчӗ, анчах сасартӑк юнашар пӳлӗм алӑкӗ уҫӑлчӗ те, алӑк патне хура тӗрӗсемпе тӗрленӗ шурӑ пурҫӑн кӗпе тӑхӑннӑ, аллисемпе мӑйне бриллиантсем ҫыхнӑ ҫамрӑк та чипер хӗрарӑм — Марья Николаевна Полозова хӑй тухса тӑчӗ.

Полюбовавшись им минуты с две, Санин хотел было заговорить, нарушить эту священную тишину — как вдруг дверь из соседней комнаты растворилась и на пороге появилась молодая, красивая дама в белом шелковом платье, с черными кружевами, в бриллиантах на руках и на шее — сама Марья Николаевна Полозова.

XXXIII // Николай Сандров. Тургенев И.С. Ҫурхи шывсем: повесть. — Шупашкар: Чӑваш государство издательстви, 1952. — 142 с.

Полозов, сӗтел хушшине кӗрсе ларчӗ те салфеткӑна кӗпе ҫухи айне чикрӗ.

Промолвил Полозов, садясь за стол и затыкая салфетку за ворот рубашки.

XXXI // Николай Сандров. Тургенев И.С. Ҫурхи шывсем: повесть. — Шупашкар: Чӑваш государство издательстви, 1952. — 142 с.

Санин выртакан ача ҫийӗнчи сюртука вӑр-вар хывса илчӗ, ҫухине вӗҫертрӗ, ачан кӗпе ҫаннисене тавӑрчӗ те, щетка илсе, мӗнпур вӑйран ун кӑкӑрӗпе аллисене сӑтӑрма пуҫларӗ.

Санин проворно снял сюртук с лежавшего мальчика, расстегнул ворот, засучил рукава его рубашки — и, вооружившись щеткой, начал изо всех сил тереть ему грудь и руки.

II // Николай Сандров. Тургенев И.С. Ҫурхи шывсем: повесть. — Шупашкар: Чӑваш государство издательстви, 1952. — 142 с.

Ку вӑл пӗтӗмпех хуралса палӑрми пулать вӗт, хӗл ларать те, эсӗ ӑшӑ кӗпе тӑхӑнатӑн, вара йӑлтах ҫухалать.

Ведь это все отгорит и исчезнет, как только наступит зима и ты наденешь теплую рубашку.

XXII // Асклида Соколова. Фраерман Р.И. Динго йытӑ е пӗрремӗш юрату ҫинчен. Повесть. Чӑвашла Соколова А. А куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1983. — 128 с.

— Манӑн ӗнтӗ эсӗ кӑмӑллакан хитре кӗпе ҫук, — тавӑрчӗ Таня.

Таня ответила: — У меня нет теперь красивого платья, которое так нравилось тебе.

XXI // Асклида Соколова. Фраерман Р.И. Динго йытӑ е пӗрремӗш юрату ҫинчен. Повесть. Чӑвашла Соколова А. А куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1983. — 128 с.

Хӑранипе йӗрӗннисӗр пуҫне урӑх нимӗн те сиссе юлайман Таня малтанлӑха кӗпе татӑкне ывҫинче тытса ларчӗ, унтан ӑна ерипен сарса пӑхрӗ.

Ничего не испытывая, кроме страха и отвращения, Таня в первое мгновение все еще сжимала в руке отрезанный кусок ткани, затем медленно развернула его.

XX // Асклида Соколова. Фраерман Р.И. Динго йытӑ е пӗрремӗш юрату ҫинчен. Повесть. Чӑвашла Соколова А. А куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1983. — 128 с.

Амӑшӗ, ӑна кӗтсе илеймесӗр, яланхи пекех больницӑна ӗҫе тухса кайнӑ, ватӑ нянька юханшыв хӗрринче кӗпе чӳхенӗ.

Мать, не дождавшись, ушла на работу в больницу, как уходила она постоянно, а старая нянька полоскала на речке белье.

II // Асклида Соколова. Фраерман Р.И. Динго йытӑ е пӗрремӗш юрату ҫинчен. Повесть. Чӑвашла Соколова А. А куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1983. — 128 с.

Хамӑн ҫитсӑран ҫӗленӗ ҫӗнӗ кӗпе тата!

А мое новое ситцевое платье!

Хӗрӗх пӗрремӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Пӗлетӗп эпӗ, анчах вӑл кӗпе сана чӗрӗк сехетлӗхе кӑна кирлӗ, ятсӑр ҫырӑва илсе кайса алӑк айне чиксе хӑвариччен.

— Я знаю; но тебе оно всего на четверть часа и понадобится, чтобы отнести анонимное письмо и подсунуть его под дверь.

Вӑтӑр тӑххӑрмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Кӗпе, тӳшек ҫивитти, кашӑк, ҫур дюжина ҫурта…

Рубашка, простыня, ложка и полдюжины свечей…

Вӑтӑр ҫиччӗмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Кӗпе кӑна ҫухалман-ҫке тата.

Ведь не только эта рубашка пропала.

Вӑтӑр ҫиччӗмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Ҫунаҫҫӗ-им вӗсем сан ҫинче, мӗн тӑватӑн эсӗ вӗсене, — ялан сан валли кӗпе ҫӗлемелле.

Горят они на тебе, что ли, просто не понимаю, что ты с ними делаешь, только и знай — шей тебе рубашки!

Вӑтӑр ҫиччӗмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Икӗ ҫул хушшинче виҫҫӗмӗш кӗпе ҫӗлеме лекет.

За два года это уж третью рубашку тебе приходится шить.

Вӑтӑр ҫиччӗмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Ҫӗнӗ кӗпе ҫӗличчен хӗрлӗ фланель фуфайкуна тӑхӑн ӗнтӗ.

Будешь теперь носить красную фланелевую фуфайку, пока я не выберу время сшить тебе новую.

Вӑтӑр ҫиччӗмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Эсӗ ӑна илнине эпӗ те пӗлетӗп, санран та лайӑхрах пӗлетӗп, мӗншӗн тесен вӑл ӗнер кантра ҫинче ҫакӑнса тӑратчӗ — ӑна эпӗ хам куҫпах куртӑм Халь, ав, кӗпе ҫухалнӑ!

Вот я так действительно знаю, что ты ее снял, лучше тебя знаю, потому что вчера она сушилась на веревке — я своими глазами ее видела, а теперь рубашка пропала, вот тебе и все!

Вӑтӑр ҫиччӗмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

— Мӗншӗн тесен сан ҫинче пӗр кӗпе ҫеҫ, иккӗ мар!

— Потому что на тебе надета одна рубашка, а не две.

Вӑтӑр ҫиччӗмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Ӑна вӑл кӗпе ҫине дневник ҫырса пыма тата ытти ӗҫсене те вӗрентрӗ.

А еще он научил его, как вести дневник на рубашке, и всему, чему следует.

Вӑтӑр улттӑмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Паян ирхине эпӗ кантра ҫинчен тӳшек ҫивиттипе шурӑ кӗпе кивҫен илме пултартӑм; тата кивӗ михӗ шыраса тупрӑм та вӗсене ун ӑшне чикрӗм, йывӑҫ ҫӗрӗкӗсене те унтах чикрӗмӗр.

За это утро мне удалось позаимствовать с веревки простыню и белую рубашку; я разыскал еще старый мешок и положил их туда, а потом мы взяли гнилушки и тоже туда сунули.

Вӑтӑр пиллӗкмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Страницăсем:

Меню

 

Статистика

...тĕплӗнрех