Чӑваш чӗлхи корпусӗ

Шырав

Шырав ĕçĕ:

илнӗ (тĕпĕ: ил) сăмах форми çинчен тĕплĕнрех пăхма пултаратăр.
Вӑл аллисен ытамӗнче хӗснӗ чухне, Тетка, хӑйӗн пырса лекме тивнӗ тӗнчене йӑкӑлт пӑхса илнӗ те, вӑл ҫав тери аслинчен тӗлӗнсе тата савӑнса кайнипе, пӗр самантлӑха хытса тӑнӑ, унтан хуҫи ытамӗнчен вӗҫерӗнсе тухнӑ та, ниҫта кайса кӗме пӗлменнипе, юла пек, пӗр вырӑнта ҫавӑрӑнма пуҫланӑ.

Тетка, пока он тискал ее в своих объятиях, мельком оглядела тот мир, в который занесла ее судьба, и, пораженная его грандиозностью, на минуту застыла от удивления и восторга, потом вырвалась из объятий хозяина и от остроты впечатления, как волчок, закружилась на одном месте.

VII. Ӑнман дебют // Николай Пиктемир. Антон Чехов. Каштанка: калав; вырӑсларан Н. Пиктемир куҫарнӑ. — Шупашкар: Чӑваш государство издательстви, 1941. — 48 с.

Хуҫи тӑнӑ та хӑй ҫине виҫӗ хутчен хӗрес хурса илнӗ, унтан пукан айӗнчен аҫа кушака тытса, ӑна чемодана чикнӗ.

Хозяин встал и три раза перекрестился, потом достал из-под табурета кота и сунул его в чемодан.

VII. Ӑнман дебют // Николай Пиктемир. Антон Чехов. Каштанка: калав; вырӑсларан Н. Пиктемир куҫарнӑ. — Шупашкар: Чӑваш государство издательстви, 1941. — 48 с.

Федор Тимофеич Тетка лӳчӗркесе пӗтернӗ хӑйӗн кӗрӗкне ҫуласа илнӗ те, табуретка айне кайса выртнӑ.

Федор Тимофеич облизал свою шубу, помятую Теткой, пошел под табурет и лег.

VII. Ӑнман дебют // Николай Пиктемир. Антон Чехов. Каштанка: калав; вырӑсларан Н. Пиктемир куҫарнӑ. — Шупашкар: Чӑваш государство издательстви, 1941. — 48 с.

Хӑйне япӑх ҫутатнӑ калама ҫук пысӑк пӳлӗм курӑннӑ пек туйӑннӑ ӑна, унта хӑрушла пысӑк япаласем туллиех пулнӑ; пӳлӗмӗн икӗ енӗпе те тӑсӑлакан пӳлмексем тата решёткӑсем хыҫӗнчен хӑрушла тискер сӑн-пуҫсем: лаша пичӗсем, мӑйракаллӑ, вӑрӑм хӑлхаллӑ питсем тата пӗр темӗнле шыҫмак, калама ҫук тискер пит пӑха-пӑха илнӗ.

Ей показалось, что она увидела громадную, плохо освещенную комнату, полную чудовищ; из-за перегородок и решеток, которые тянулись по обе стороны комнаты, выглядывали страшные рожи: лошадиные, рогатые, длинноухие и какая-то одна толстая,

VII. Ӑнман дебют // Николай Пиктемир. Антон Чехов. Каштанка: калав; вырӑсларан Н. Пиктемир куҫарнӑ. — Шупашкар: Чӑваш государство издательстви, 1941. — 48 с.

Тетка унӑн хӑлхине ҫуланӑ та, канӑҫсӑр хусканса илнӗ май, ӑна сивӗ урисемпе хӑй айне лӳчӗркесе пӑрахнӑ, унтан кӗрӗк айӗнчен пуҫне сарӑмсӑр кӑларнӑ та, ҫавӑнтах хаяррӑн харлатса илсе, кӗрӗк айне чӑмнӑ.

Тетка лизнула его ухо и, желая усесться возможно удобнее, беспокойно задвигалась, смяла его под себя холодными лапами и нечаянно высунула из-под шубы голову, но тотчас же сердито заворчала и нырнула под шубу.

VII. Ӑнман дебют // Николай Пиктемир. Антон Чехов. Каштанка: калав; вырӑсларан Н. Пиктемир куҫарнӑ. — Шупашкар: Чӑваш государство издательстви, 1941. — 48 с.

Тетка, уроксем вӑхӑтӗнче унӑн пит-куҫне тата сассине питех те лайӑх вӗренсе ҫитнӗскер, тавҫӑрса илнӗ: хуҫи хумханать, темӗн ҫинчен шухӑшлать тата ҫилленет те пулас.

Тетка, отлично изучившая во время уроков его лицо и интонацию, догадалась, что он был взволнован, озабочен и, кажется, сердит.

VII. Ӑнман дебют // Николай Пиктемир. Антон Чехов. Каштанка: калав; вырӑсларан Н. Пиктемир куҫарнӑ. — Шупашкар: Чӑваш государство издательстви, 1941. — 48 с.

Хуҫи блюдечка илнӗ, ун ҫине рукомойникран шыв янӑ та каллех хур патне пынӑ.

Хозяин взял блюдечко, налил в него из рукомойника воды и опять пошел к гусю.

VI. Канӑҫсӑр каҫ // Николай Пиктемир. Антон Чехов. Каштанка: калав; вырӑсларан Н. Пиктемир куҫарнӑ. — Шупашкар: Чӑваш государство издательстви, 1941. — 48 с.

— Вилет вӑл, Тетка! — тенӗ те хуҫи, аллисене саркаласа илнӗ.

— Он умирает, Тетка! — сказал хозяин и всплеснул руками.

VI. Канӑҫсӑр каҫ // Николай Пиктемир. Антон Чехов. Каштанка: калав; вырӑсларан Н. Пиктемир куҫарнӑ. — Шупашкар: Чӑваш государство издательстви, 1941. — 48 с.

Ах, эпӗ асаилтӗм халь! — тесе кӑшкӑрнӑ та вӑл, хӑйне пуҫӗнчен ярса илнӗ.

Ах, я теперь вспомнил, вспомнил! — вскрикнул он и схватил себя за голову.

VI. Канӑҫсӑр каҫ // Николай Пиктемир. Антон Чехов. Каштанка: калав; вырӑсларан Н. Пиктемир куҫарнӑ. — Шупашкар: Чӑваш государство издательстви, 1941. — 48 с.

Тетка урине ҫулласа илнӗ те, вӑл мӗншӗн пынине ыйтмасӑрах, хуллен те тӗрлӗ саспа ӳлесе янӑ.

Тетка лизнула ему лапу и, не спрашивая, зачем он пришел, завыла тихо и на разные голоса.

VI. Канӑҫсӑр каҫ // Николай Пиктемир. Антон Чехов. Каштанка: калав; вырӑсларан Н. Пиктемир куҫарнӑ. — Шупашкар: Чӑваш государство издательстви, 1941. — 48 с.

Акӑ Тетка патӗнче пӗр самантлӑха икӗ тӗксӗм, симӗс хӗлхем хыпса илнӗ.

Вот около Тетки на мгновение вспыхнули две тусклые зеленые искорки.

VI. Канӑҫсӑр каҫ // Николай Пиктемир. Антон Чехов. Каштанка: калав; вырӑсларан Н. Пиктемир куҫарнӑ. — Шупашкар: Чӑваш государство издательстви, 1941. — 48 с.

Тӗттӗм ҫӗрте нимӗн те курайманнипе тата ӑнланманнипе, Тетка тата ытларах хӑракан пулнӑ та вӑрҫса илнӗ:

Ничего не разглядев в потемках и не поняв, Тетка почувствовала еще больший страх и проворчала:

VI. Канӑҫсӑр каҫ // Николай Пиктемир. Антон Чехов. Каштанка: калав; вырӑсларан Н. Пиктемир куҫарнӑ. — Шупашкар: Чӑваш государство издательстви, 1941. — 48 с.

Юнашар пӳлӗмре хуҫи хыттӑн сывласа янӑ, унтан кӑшт тӑхтарахпа, хайӗн пӗчӗк сарайӗнче сысна хрюклатса илнӗ, вара каллех шӑп пулнӑ.

В соседней комнате громко вздохнул хозяин, потом, немного погодя, в своем сарайчике хрюкнула свинья, и опять все смолкло.

VI. Канӑҫсӑр каҫ // Николай Пиктемир. Антон Чехов. Каштанка: калав; вырӑсларан Н. Пиктемир куҫарнӑ. — Шупашкар: Чӑваш государство издательстви, 1941. — 48 с.

Хуйхӑ ун патне темӗнле вӑрттӑн йӑпшӑнса пынӑ та, ӑна пӳлӗме тӗттӗм кӗрсе тулнӑ пек, ерипен ҫавӑрса илнӗ.

Грусть подкрадывалась к ней как-то незаметно и овладевала ею постепенно, как потемки комнатой.

V. Талант! Талант! // Николай Пиктемир. Антон Чехов. Каштанка: калав; вырӑсларан Н. Пиктемир куҫарнӑ. — Шупашкар: Чӑваш государство издательстви, 1941. — 48 с.

Палламан ҫын тарне ҫамки ҫинчен шӑлнӑ та тухса кайнӑ, Федор Тимофеич йӗрӗнӳллӗн хӑртлатса илнӗ, матрац ҫине выртнӑ, куҫӗсене хупнӑ, Иван Иваныч валашка патнелле утса кайнӑ, сыснине карчӑк ҫавӑтса тухнӑ.

Незнакомец вытер со лба пот и вышел, Федор Тимофеич брезгливо фыркнул, лег на матрасик и закрыл глаза, Иван Иваныч направился к корытцу, а свинья была уведена старухой.

IV. Тӗлӗнтермӗш // Николай Пиктемир. Антон Чехов. Каштанка: калав; вырӑсларан Н. Пиктемир куҫарнӑ. — Шупашкар: Чӑваш государство издательстви, 1941. — 48 с.

Кунашкал субъектсем ҫине хӑрлатни тата вӗрни усӑллӑ пулас ҫуккине Каштанка ҫийӗнчех ӑнланса илнӗ.

Каштанка сразу поняла, что ворчать и лаять на таких субъектов бесполезно.

IV. Тӗлӗнтермӗш // Николай Пиктемир. Антон Чехов. Каштанка: калав; вырӑсларан Н. Пиктемир куҫарнӑ. — Шупашкар: Чӑваш государство издательстви, 1941. — 48 с.

Алӑк уҫӑлнӑ, пӳлӗме темӗнле карчӑк пӑхса илнӗ те, темӗн каласа, питех те хитре мар хура сыснана кӗртнӗ.

Отворилась дверь, в комнату поглядела какая-то старуха и, сказав что-то, впустила черную, очень некрасивую свинью.

IV. Тӗлӗнтермӗш // Николай Пиктемир. Антон Чехов. Каштанка: калав; вырӑсларан Н. Пиктемир куҫарнӑ. — Шупашкар: Чӑваш государство издательстви, 1941. — 48 с.

Хурне тата хӑйне ывӑнтарса ҫитернӗ хыҫҫӑн, палламан ҫын тарне ҫамки ҫинчен шӑлса илнӗ те кӑшкӑрса янӑ:

Утомив гуся и себя, незнакомец вытер со лба пот и крикнул:

IV. Тӗлӗнтермӗш // Николай Пиктемир. Антон Чехов. Каштанка: калав; вырӑсларан Н. Пиктемир куҫарнӑ. — Шупашкар: Чӑваш государство издательстви, 1941. — 48 с.

Вӑл хура майӗнчен якатса илнӗ те каланӑ:

Он погладил гуся по шее и сказал:

IV. Тӗлӗнтермӗш // Николай Пиктемир. Антон Чехов. Каштанка: калав; вырӑсларан Н. Пиктемир куҫарнӑ. — Шупашкар: Чӑваш государство издательстви, 1941. — 48 с.

Иван Иваныч мӑйне тӑснӑ та, йӗри-тавра пуҫ тайса, урине шӑлса илнӗ.

Иван Иваныч вытянул шею, закивал во все стороны и шаркнул лапкой.

IV. Тӗлӗнтермӗш // Николай Пиктемир. Антон Чехов. Каштанка: калав; вырӑсларан Н. Пиктемир куҫарнӑ. — Шупашкар: Чӑваш государство издательстви, 1941. — 48 с.

Страницăсем:

Меню

 

Статистика

...тĕплӗнрех