Чӑваш чӗлхи корпусӗ

Шырав

Шырав ĕçĕ:

унпа (тĕпĕ: ун) сăмах форми çинчен тĕплĕнрех пăхма пултаратăр.
Анчах Том ӑна правило тӑрӑх апла тума юрамасть тесе ӗнентерчӗ: кравать ҫине унпа юнашар ларса, малашне эпир мӗн-мӗн тума ӗмӗтленнине каласа пачӗ, енчен шӑв-шав ҫӗкленес-мӗн пулсан, эпир урӑхла та тума пултаратпӑр, унан, Джимӑн ӗнтӗ, нимӗншӗн те хӑрама кирлӗ мар, эпир ӑна пурпӗрех ҫӑлатпӑр терӗ.

Но Том доказал ему, что это будет не по правилам, сел к нему на кровать и рассказал, какие у нас планы и как мы все это переменим в один миг, если поднимется тревога; и что бояться ему нечего — мы его освободим обязательно.

Вӑтӑр улттӑмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Паллах, эпӗ унпа тавлашмарӑм, анчах арбуз йӑкӑртма май пур чух тӗрмери ҫынна мӗнле пулӑшмалла-ши тесе пуҫ ватса ларма кирлӗ маррине лайӑх ӑнлантӑм.

Ну, я не стал с ним спорить, хотя не вижу, какой мне интерес стараться для узника, если надо сидеть да раздумывать над всякими тонкостями каждый раз, как подвернется случай стянуть арбуз.

Вӑтӑр пиллӗкмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Хур тӗкӗ алӑ айӗнче пулас пулсан та, вӗсем унпа ҫырмаҫҫӗ.

Гусиным пером они и писать ни за что не станут, хоть бы оно и оказалось под рукой.

Вӑтӑр пиллӗкмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

— Мӗн тӑвать Джим унпа?

— А что Джим с ней будет делать?

Вӑтӑр пиллӗкмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

«Ҫӗр чавма ҫутӑ кирлӗ, — терӗ Том, — хунар ытлашши ҫутӑ ҫунать, унпа лекме пулать, ҫутатакан йывӑҫ ҫӗрӗкӗ ытларах пухмалла, ӑна пӗр-пӗр тӗттӗм вырӑна пӑрахатӑн та, вӑл кӑшт ҫутӑ парса выртать».

Том сказал, что копать надо при свете, а от фонаря свет уж очень яркий, как бы с ним не попасться; лучше набрать побольше гнилушек, которые светятся, положить их где-нибудь в темном месте, они и будут светиться понемножку.

Вӑтӑр пиллӗкмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Старик кантӑк патӗнчен уйрӑличчен арӑмӗ тӳрленсе тӑма та ӗлкӗрчӗ: кӑмӑллӑ, йӑл-йӑл кулкалать эпӗ унпа юнашар тӗк тӑратӑп, хам йӗп-йӗпе тарланӑ.

Когда старик отвернулся от окна, она уже успела выпрямиться и стояла, вся сияя и улыбаясь, очень довольная; а я смирно стоял рядом с ней, весь в поту.

Вӑтӑр иккӗмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Эпӗ унпа шӳтлесе илем.

Я над ним подшучу…

Вӑтӑр иккӗмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

— Негрна сана никам та памасть, ӗс пӗтнӗ халь унпа, нӑйкӑшма пӑрах.

— Негра тебе никто не отдаст, и дело с концом, так что перестань хныкать.

Вӑтӑр пӗрремӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Ҫапла ҫав, хамӑрӑн тесе шутланӑ ӑна; ун пек шутлама та тивӗҫ пулнӑ пирӗн: сахал чӑрманнӑ-и эпир унпа?

Ну да, считали его своим; да и то сказать: мало, что ли, мы с ним возились?

Вӑтӑр пӗрремӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Акӑ вӑл, хӑй вахтине тӑрса ирттернӗскер, маншӑн вахтӑра тӑрать, тӑраниччен ҫывӑртӑр тесе, мана ыйхӑран вӑратмасть; е тата, эпӗ тӗтре витӗр сулӑ ҫине таврӑнсан, юнлӑ ҫапӑҫу пулнӑ шурлӑхра унпа тӗл пулсан, вӑл мӗн тери савӑннине куратӑп; вӑл мана ялан «тӑванӑм», «ывӑлӑм» тенине, мана ачашланине, ман валли темӗн те тунине, вӑл яланах ырӑ кӑмӑллӑ пулнине аса илетӗп; юлашкинчен акӑ эпӗ ӑна мӗнле ҫӑлса хӑварни те аса килет — пирӗн сулӑ ҫинчи ҫынсем чечче чирӗпе чирлеҫҫӗ тенӗччӗ эпӗ, ҫакӑншӑн вӑл мана ҫав тери хытӑ тав турӗ, тӗнчипе те санран лайӑхрах тус ҫук манӑн терӗ, эсӗ манӑн пӗртен-пӗр тус терӗ.

То вижу, он стоит вместо меня на вахте, после того как отстоял свою, и не будит меня, чтобы я выспался; то вижу, как он радуется, когда я вернулся на плот во время тумана или когда я опять повстречался с ним на болоте, там, где была кровная вражда; и как он всегда называл меня «голубчиком» и «сынком», и баловал меня, и делал для меня все что мог, и какой он всегда был добрый; а под конец мне вспомнилось, как я спасал его — рассказывал всем, что у нас на плоту оспа, и как он был за это мне благодарен и говорил, что лучше меня у него нет друга на свете и что теперь я один у него остался друг.

Вӑтӑр пӗрремӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Юханшыв тӑрӑх пӗрле ҫул ҫӳренине аса илетӗп те хам умра ялан чӗрӗ Джима куратӑп: кӑнтӑрла та, ҫӗрле те, уйӑх ҫутинче те, аслатиллӗ ҫумӑр вӑхӑтӗнче те эпир унпа сулӑ ҫинче ишетпӗр, калаҫатпӑр-и унта, юрлатпӑр-и е кулатпӑр.

Стал вспоминать про наше путешествие по реке и все время так и видел перед собой Джима, как живого: то днем, то ночью, то при луне, то в грозу, как мы с ним плывем на плоту, и разговариваем, и поем, и смеемся.

Вӑтӑр пӗрремӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Вӑл мана хӑй хыҫҫӑн сӗтӗрсе пырать — ҫав тери хаяр; унпа ӗлкӗрес тесе, манӑн чупса пыма тивет.

Он тащил меня за собой волоком — до того разъярился; мне, чтобы не отстать, приходилось бежать бегом.

Ҫирӗм тӑххӑрмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Пурте унпа килӗшрӗҫ.

Все с этим согласились.

Ҫирӗм тӑххӑрмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Юрать-и? — тет хӑйӗн пурҫӑн евӗр ҫемҫе аллине ман алӑ ҫине хурса, уйӑн ҫав тери ачаш алли мана ирӗлтерсех ячӗ, эпе вара унпа килӗшрӗм.

Хорошо? — И кладет свою шелковистую ручку мне на руку, да так ласково, что я растаял и на все согласился.

Ҫирӗм саккӑрмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

— Мӗн ӗҫ пирӗн унпа?

Какое нам до него дело?

Ҫирӗм улттӑмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Йӳтетсен-йӳтетсен, король герцога парӑнтарчӗ, лешӗ вара унпа килӗшрӗ, анчах пурпӗр ҫапла хушса хучӗ:

Король так его заговорил, что в конце концов герцог сдался и сказал, что ладно, только добавил:

Ҫирӗм улттӑмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Эсӗ ху ҫеҫ унпа кӑмӑллӑ пул, кӳрентермелли нимӗн те ан кала, унсӑрӑн вӑл хӑйне кунта ют ҫын вырӑнне хураҫҫӗ тесе хурланать, тӑван ҫӗршывӗшӗн тунсӑхлать.

Важно, чтобы ты была с ним ласкова и не говорила мальчику ничего такого, а то он вспомнит, что он тут всем чужой и далеко от родины.

Ҫирӗм улттӑмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Мери Джейн кил хуҫин вырӑнне йышӑнчӗ, унпа юнашар Сюзанна ларчӗ.

Мэри-Джейн сидела на хозяйском месте, рядом с Сюзанной.

Ҫирӗм улттӑмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Герцог, унпа килӗшсе, чаплӑрах пулать терӗ.

Герцог согласился, что это будет почище.

Ҫирӗм пиллӗкмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Ыттисем вара пурте кунтах, вӗсем пурте черетпе король умне пырса алӑ тытрӗҫ, ӑна тав турӗҫ, сӑмахларӗҫ; унтан герцог аллине тыта-тыта чӑмӑртарӗҫ: ну, унпа вӗсем калаҫмарӗҫ, йӑл-йӑл кулкаласа пуҫӗсене тӑмсайла сулларӗҫ кӑна, хӑй вӑл, аллисене тӗрлӗ май вылятса, темскерсем туса кӑтартать, калаҫма вӗренеймен пӗчӗк ача евӗр пӗрмай гӑ-гӑ-гӑ тет.

Зато остальные были тут, поблизости, и все они подходили по очереди и пожимали руку королю, благодарили его и беседовали с ним; потом пожимали руку герцогу; ну, с ним-то они не разговаривали, а только улыбались и мотали головой, как болванчики, а он выделывал руками всякие штуки и гугукал все время, точно младенец, который еще не умеет говорить.

Ҫирӗм пиллӗкмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Страницăсем:

Меню

 

Статистика

...тĕплӗнрех