Чӑваш чӗлхи корпусӗ

Шырав

Шырав ĕçĕ:

урапа сăмах пирĕн базăра пур.
урапа (тĕпĕ: урапа) сăмах форми çинчен тĕплĕнрех пăхма пултаратăр.
Киремет ҫихӗрни, урапа сасси, чӑпӑркка шартлатни мана вӗлерсе-лапчӑтсах хӑварчӗҫ.

Как заорет да кнутом прищелкнет — умереть со страху впору.

Сӑпай Ваҫук // Хветӗр Уяр. Уяр Ф. Е. Шурча таврашӗнче. 2 кӗнекеллӗ роман. 2-мӗш кӗнеке. Таркӑн. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке изд-ви, 1994. — 398 с.

Ҫул лакӑм-тӗкӗмлӗ те, ҫатанлӑ урапа ывӑннӑ лашасене турткалать-лӑскать кӑна: лӑнк та лӑнк каять, кӑрт тӑ кӑрт туртӑнать, ҫӑтӑр та ҫӑтӑр тӑвать.

Ухабистая дорога безжалостно мотала плетеный тарантас и усталых лошадей из стороны в сторону, и Вазюк с тревогой ждал: или тарантас развалится, или лопнут ободья колес и рассыплются все спицы.

Сӑпай Ваҫук // Хветӗр Уяр. Уяр Ф. Е. Шурча таврашӗнче. 2 кӗнекеллӗ роман. 2-мӗш кӗнеке. Таркӑн. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке изд-ви, 1994. — 398 с.

Вара урапа ҫине ик енне ларчӗҫ те хапхаран тухрӗҫ, уялла пӑрӑнчӗҫ.

Затем оба уселись по разные стороны телеги и степенно тронулись со двора.

Сӑпай Ваҫук // Хветӗр Уяр. Уяр Ф. Е. Шурча таврашӗнче. 2 кӗнекеллӗ роман. 2-мӗш кӗнеке. Таркӑн. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке изд-ви, 1994. — 398 с.

Сӑра лакӑмне урапа ҫине мала тухса лартрӗҫ.

Вынес из сеней лагун с пивом,

Сӑпай Ваҫук // Хветӗр Уяр. Уяр Ф. Е. Шурча таврашӗнче. 2 кӗнекеллӗ роман. 2-мӗш кӗнеке. Таркӑн. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке изд-ви, 1994. — 398 с.

Хвелюк хутаҫ ҫӗтӗкӗпе улӑмне кӑпӑр-капӑр пуҫтарса кӳлсе тӑратнӑ урапа ҫине хучӗ, кут айӗнчи улӑма кӑпкалатрӗ.

Тетушка Хвелюк проворно подобрала солому, втиснула в мешок и бросила его на телегу, деловито взбила сено под сиденьем.

Сӑпай Ваҫук // Хветӗр Уяр. Уяр Ф. Е. Шурча таврашӗнче. 2 кӗнекеллӗ роман. 2-мӗш кӗнеке. Таркӑн. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке изд-ви, 1994. — 398 с.

Урапа ҫинче халӗ ҫавӑнпа сӗмленсе пырать ҫамрӑк Сбоев, вунсаккӑрти йӗкӗт.

…Потому-то и размышляет юный Сбоев, восемнадцатилетний парень на телеге.

Сӑпай Ваҫук // Хветӗр Уяр. Уяр Ф. Е. Шурча таврашӗнче. 2 кӗнекеллӗ роман. 2-мӗш кӗнеке. Таркӑн. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке изд-ви, 1994. — 398 с.

Урапа ӳречи, кустӑрма тукунӗн ҫӳл енӗ шап-шурӑ.

Грядка телеги, ободья колес — белым-белые…

Сӑпай Ваҫук // Хветӗр Уяр. Уяр Ф. Е. Шурча таврашӗнче. 2 кӗнекеллӗ роман. 2-мӗш кӗнеке. Таркӑн. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке изд-ви, 1994. — 398 с.

Леш стена ҫумӗнче урапа ларать-мӗн.

У противоположной стены стояла телега

Сӑпай Ваҫук // Хветӗр Уяр. Уяр Ф. Е. Шурча таврашӗнче. 2 кӗнекеллӗ роман. 2-мӗш кӗнеке. Таркӑн. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке изд-ви, 1994. — 398 с.

Сбоев вӑтанса каялла урапа ҫине хӑпарса ларать.

Сбоев, смущенный, забрался обратно в телегу.

Сӑпай Ваҫук // Хветӗр Уяр. Уяр Ф. Е. Шурча таврашӗнче. 2 кӗнекеллӗ роман. 2-мӗш кӗнеке. Таркӑн. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке изд-ви, 1994. — 398 с.

Урапа ҫӑвӗпе таҫта шӑлавар пӗҫҫи вӗҫне вараланӑ вӑл.

Вывозившийся в дегте, стыдливо взобрался на телегу, замолчал.

Сӑпай Ваҫук // Хветӗр Уяр. Уяр Ф. Е. Шурча таврашӗнче. 2 кӗнекеллӗ роман. 2-мӗш кӗнеке. Таркӑн. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке изд-ви, 1994. — 398 с.

Урапа та ҫавнашкалах кӑрт-кӑрт, кӑрт-карт туртӑна-туртӑна илет.

Телега тоже скрипит натужно, жалобно.

Сӑпай Ваҫук // Хветӗр Уяр. Уяр Ф. Е. Шурча таврашӗнче. 2 кӗнекеллӗ роман. 2-мӗш кӗнеке. Таркӑн. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке изд-ви, 1994. — 398 с.

Типшӗм те лутра ача (аякран пӑхсан ачах ҫав ӗнтӗ, никам та ӑна вунтӑххӑра кайнӑ тес ҫук) ҫатан урапа ҫине саркаланса хӑпарса ларнӑ та мӑн ҫын пек курӑнма тӑрӑшса лавҫӑпа калаҫса пырать.

Худощавый, низкорослый парнишка (да парнишка и есть, никто ему по виду не даст восемнадцати), а забрался в тарантас и изо всех сил старается казаться взрослым, ведет с возницей серьезные разговоры.

Сӑпай Ваҫук // Хветӗр Уяр. Уяр Ф. Е. Шурча таврашӗнче. 2 кӗнекеллӗ роман. 2-мӗш кӗнеке. Таркӑн. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке изд-ви, 1994. — 398 с.

Вӑл тунӑ усал ӗҫсене урапа ҫине тиесен вунӑ лаша вырӑнтан хускатаймӗ.

Ее злые дела, что она натворила, десять лошадей с места не сдвинут.

Аптранӑ кӑвакал // Хветӗр Уяр. Уяр Ф. Е. Шурча таврашӗнче. 2 кӗнекеллӗ роман. 2-мӗш кӗнеке. Таркӑн. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке изд-ви, 1994. — 398 с.

Хӗре вӑл урапа ҫинчен пӳрте йӑтса кӗрсе вырттарчӗ.

Он на руках перенес девушку в дом, уложил в постель.

Тӗмерккепе Утлас // Хветӗр Уяр. Уяр Ф. Е. Шурча таврашӗнче. 2 кӗнекеллӗ роман. 2-мӗш кӗнеке. Таркӑн. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке изд-ви, 1994. — 398 с.

Лешӗ урапа тӗпне кӑлтӑрт ҫаврӑнса выртрӗ те кӗпине тӳрлетрӗ, питне аллипе хупларӗ.

Она тотчас перевернулась, поправила платье и закрыла лицо ладонями.

Тӗмерккепе Утлас // Хветӗр Уяр. Уяр Ф. Е. Шурча таврашӗнче. 2 кӗнекеллӗ роман. 2-мӗш кӗнеке. Таркӑн. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке изд-ви, 1994. — 398 с.

Урапа ҫинче хӑйматлӑх йыснӑшӗн усрав хӗрӗ хитре Эрнеслу выртать-мӗн.

На телеге лежала приемная дочь зятя красавица Эрнеслу.

Тӗмерккепе Утлас // Хветӗр Уяр. Уяр Ф. Е. Шурча таврашӗнче. 2 кӗнекеллӗ роман. 2-мӗш кӗнеке. Таркӑн. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке изд-ви, 1994. — 398 с.

Урапа ҫине сехӗрленсе пӑхса илчӗ.

С испугом глянул на возвышающийся на телеге предмет.

Тӗмерккепе Утлас // Хветӗр Уяр. Уяр Ф. Е. Шурча таврашӗнче. 2 кӗнекеллӗ роман. 2-мӗш кӗнеке. Таркӑн. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке изд-ви, 1994. — 398 с.

Темшӗн кӑштах хӑрама тытӑннӑ Тӗмеркке хапха патнелле ыткӑнчӗ, ӑна хупса ан тӑр, эп халех каятӑп тесе каласса кӗтсе (вӑл енне кайсан, лашине урамра та тӑратма пулатчӗ-ха) тата урапа ҫинче темӗн, шӑналӑкпа витнӗскер, лӗнчӗр-ленчӗр силленсе пынине курса (неушлӗ шӳрпе пӗҫерттерме — ӗҫкӗ ӗҫме — йысна сурӑх пустарса килет тесе) хапха алӑкне хупса хучӗ.

Тимеркке, предчувствуя что-то неладное, двинулся к воротам, надеясь услышать, мол, не закрывай, я ненадолго, скоро уеду (в таком случае необязательно было заезжать во двор). И тут увидел: на телеге под пологом вздымается что-то живое. «Неужто йысна привез овцу и хочет угостить всех супом с бараниной — шюрбе?..» Все с той же непонятной тревогой Тимеркке закрыл ворота

Тӗмерккепе Утлас // Хветӗр Уяр. Уяр Ф. Е. Шурча таврашӗнче. 2 кӗнекеллӗ роман. 2-мӗш кӗнеке. Таркӑн. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке изд-ви, 1994. — 398 с.

Вӑл ытти чухнехи пек кӑшкӑрса саламламарӗ, темле нӑшак туса илчӗ те хапхана уҫса ячӗ, алӑк айне юпа ҫумне тӑратса хучӗ, урапа кӳлнӗ лашине картишне ҫавӑтса кӗчӗ.

Он не поздоровался шумно и весело, как это делал обычно, а что-то промычал себе под нос и, растворив ворота, завел во двор запряженную в телегу лошадь.

Тӗмерккепе Утлас // Хветӗр Уяр. Уяр Ф. Е. Шурча таврашӗнче. 2 кӗнекеллӗ роман. 2-мӗш кӗнеке. Таркӑн. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке изд-ви, 1994. — 398 с.

Хӑйне Ухтиван урапа айне пулнӑ йытӑ пек туйнӑ.

Хотя Ухтиван чувствовал себя так, будто по нему проехала груженая телега.

Таркӑнсем // Хветӗр Уяр. Уяр Ф. Е. Шурча таврашӗнче. 2 кӗнекеллӗ роман. 1-мӗш кӗнеке. Таната. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1994. — 359 с.

Страницăсем:

Меню

 

Статистика

...тĕплӗнрех