Чӑваш чӗлхи корпусӗ

Шырав

Шырав ĕçĕ:

терӗм (тĕпĕ: те) сăмах форми çинчен тĕплĕнрех пăхма пултаратăр.
— Итле-ха, Бэла, — терӗм ӑна, — арку ҫумне ҫӗлесе янӑ пек, ялан кунта лармалла мар-ҫке унӑн: вӑл ҫамрӑк ҫын, тискер кайӑк хыҫҫӑн ҫӳреме юратать, — ҫӳрет-ҫӳрет те килет акӑ; эсӗ пӗрмаях ҫапла кулянса тӑрсан, ӑна йӑлӑхтарса та ҫитерӗн.

— Послушай, Бэла, ведь нельзя же ему век сидеть здесь как пришитому к твоей юбке: он человек молодой, любит погоняться за дичью, — походит, да и придет; а если ты будешь грустить, то скорей ему наскучишь.

Бэла // Николай Пиктемир, Нестор Янкас. Михаил Лермонтов. Пирӗн вӑхӑтри герой. Н. Пиктемирпа Н. Янкас куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑвашкӗнекеиздат, 1964

Паян кайрӗ-и? — терӗм те, Бэла нимӗн те чӗнмерӗ, сӑмах уҫса калама та йывӑрччӗ ӑна.

— Сегодня ушел? — Она молчала, как будто ей трудно было выговорить.

Бэла // Николай Пиктемир, Нестор Янкас. Михаил Лермонтов. Пирӗн вӑхӑтри герой. Н. Пиктемирпа Н. Янкас куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑвашкӗнекеиздат, 1964

«Кирек мӗн пулсан та, — терӗм эпӗ, вучах хӗррине ларса, — халӗ эсир хӑвӑрӑн Бэла ҫинчен пуҫланӑ историйӗре каласа пӗтеретӗрех ӗнтӗ: ӗҫ унпах пӗтмен пулӗ-ха, тетӗп эпӗ».

— Все к лучшему! — сказал я, присев у огня, — теперь вы мне доскажете вашу историю про Бэлу; я уверен, что этим не кончилось.

Бэла // Николай Пиктемир, Нестор Янкас. Михаил Лермонтов. Пирӗн вӑхӑтри герой. Н. Пиктемирпа Н. Янкас куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑвашкӗнекеиздат, 1964

— Ҫапах та, тӳррипех калӑр-ха, — терӗм эпӗ, — вӗсемсӗр пире тата кансӗр пулнӑ пулӗччӗ-ҫке.

— Признайтесь, однако, — сказал я, — что без них нам было бы хуже.

Бэла // Николай Пиктемир, Нестор Янкас. Михаил Лермонтов. Пирӗн вӑхӑтри герой. Н. Пиктемирпа Н. Янкас куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑвашкӗнекеиздат, 1964

— Эсир ҫак чаплӑ сӑн-сӑпата курма хӑнӑхса ҫитнӗ пулӗ ӗнтӗ? — терӗм ӑна эпӗ.

— Вы, я думаю, привыкли к этим великолепным картинам? — сказал я ему.

Бэла // Николай Пиктемир, Нестор Янкас. Михаил Лермонтов. Пирӗн вӑхӑтри герой. Н. Пиктемирпа Н. Янкас куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑвашкӗнекеиздат, 1964

— Лаши ҫухалнӑшӑн тавӑрнӑ ӗнтӗ вӑл, — терӗм эпӗ, хампа калаҫакан мӗн калӗ-ха тесе.

— Он вознаградил себя за потерю коня и отомстил, — сказал я, чтоб вызвать мнение моего собеседника.

Бэла // Николай Пиктемир, Нестор Янкас. Михаил Лермонтов. Пирӗн вӑхӑтри герой. Н. Пиктемирпа Н. Янкас куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑвашкӗнекеиздат, 1964

— Мӗнле-ха, — терӗм эпӗ малалла, — ашшӗ те пӗлмен-и вара хӗрӗ сирӗн патӑрта крепоҫра пулнине?

— Да неужели, — продолжал я, — отец не догадался, что она у вас в крепости?

Бэла // Николай Пиктемир, Нестор Янкас. Михаил Лермонтов. Пирӗн вӑхӑтри герой. Н. Пиктемирпа Н. Янкас куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑвашкӗнекеиздат, 1964

Вӗсен хӑйсен йӗрки пур, урӑхла пӑхса ӳстернӗ ҫав вӗсене», — терӗм эпӗ.

У них свои правила: они иначе воспитаны.

Бэла // Николай Пиктемир, Нестор Янкас. Михаил Лермонтов. Пирӗн вӑхӑтри герой. Н. Пиктемирпа Н. Янкас куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑвашкӗнекеиздат, 1964

 — «Эсир черкес хӗрӗсене пӗлместӗр-ха, — терӗм эпӗ, — вӗсем грузинкӑсем пек мар, Кавказ леш енчи тутар хӗрӗсем пек те мар, — пачах вӗсем пек мар.

— Вы черкешенок не знаете, — отвечал я, — это совсем не то, что грузинки или закавказские татарки, совсем не то.

Бэла // Николай Пиктемир, Нестор Янкас. Михаил Лермонтов. Пирӗн вӑхӑтри герой. Н. Пиктемирпа Н. Янкас куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑвашкӗнекеиздат, 1964

«Мӗн пулчӗ?» — терӗм эпӗ ӑна.

— Что, батюшка? — сказал я ему.

Бэла // Николай Пиктемир, Нестор Янкас. Михаил Лермонтов. Пирӗн вӑхӑтри герой. Н. Пиктемирпа Н. Янкас куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑвашкӗнекеиздат, 1964

Эпӗ хамӑрӑн духанщицӑна тара тытрӑм-ха, вӑл тутарла калаҫма пӗлет, пӗрле ҫӳрӗҫ, терӗм, ӑна хам енне ҫавӑрма та пулӑшӗ, терӗм, пур пӗрех вӑл урӑх никамӑн та пулмӗ, — тесе хушса хучӗ вӑл, сӗтел ҫине чышкипе ҫапса.

Я нанял нашу духанщицу: она знает по-татарски, будет ходить за нею и приучит ее к мысли, что она моя, потому что она никому не будет принадлежать, кроме меня, — прибавил он, ударив кулаком по столу.

Бэла // Николай Пиктемир, Нестор Янкас. Михаил Лермонтов. Пирӗн вӑхӑтри герой. Н. Пиктемирпа Н. Янкас куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑвашкӗнекеиздат, 1964

— Кӑтартӑр-ха эппин хӗрӗре, — терӗм эпӗ.

— Да покажите мне ее, — сказал я.

Бэла // Николай Пиктемир, Нестор Янкас. Михаил Лермонтов. Пирӗн вӑхӑтри герой. Н. Пиктемирпа Н. Янкас куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑвашкӗнекеиздат, 1964

Ҫапах та, ашшӗ ӑна ыйта пуҫласан, тытса тӑма юрамасть, терӗм эпӗ ӑна кӑшт чӗнмесӗр ларнӑ хыҫҫӑн.

Однако ж после некоторого молчания я ему сказал, что если отец станет ее требовать, то надо будет отдать.

Бэла // Николай Пиктемир, Нестор Янкас. Михаил Лермонтов. Пирӗн вӑхӑтри герой. Н. Пиктемирпа Н. Янкас куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑвашкӗнекеиздат, 1964

Ну, тӳррипех каласа пар-ха, — терӗм эпӗ ӑна.

Ну, признайся, — сказал я ему.

Бэла // Николай Пиктемир, Нестор Янкас. Михаил Лермонтов. Пирӗн вӑхӑтри герой. Н. Пиктемирпа Н. Янкас куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑвашкӗнекеиздат, 1964

«Итле-ха, Григорий Александрович, тӳррипех кала, лайӑх мар вӗт капла», — терӗм эпӗ.

и сказал: — Послушай, Григорий Александрович, признайся, что нехорошо.

Бэла // Николай Пиктемир, Нестор Янкас. Михаил Лермонтов. Пирӗн вӑхӑтри герой. Н. Пиктемирпа Н. Янкас куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑвашкӗнекеиздат, 1964

— Пурне те пӗлетӗп, — терӗм эпӗ, кравать патне ҫывхарса.

— Я все знаю, — отвечал я, подошед к кровати.

Бэла // Николай Пиктемир, Нестор Янкас. Михаил Лермонтов. Пирӗн вӑхӑтри герой. Н. Пиктемирпа Н. Янкас куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑвашкӗнекеиздат, 1964

— Прапорщик господин! — терӗм эпӗ хытӑ сасӑпа, — курмастӑр-и вара эпӗ хӑвӑр пата килнине?

— Господин прапорщик! — сказал я как можно строже. — Разве вы не видите, что я к вам пришел?

Бэла // Николай Пиктемир, Нестор Янкас. Михаил Лермонтов. Пирӗн вӑхӑтри герой. Н. Пиктемирпа Н. Янкас куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑвашкӗнекеиздат, 1964

— «Мӗн пулчӗ сана?» — терӗм эпӗ.

— Что с тобой? — спросил я.

Бэла // Николай Пиктемир, Нестор Янкас. Михаил Лермонтов. Пирӗн вӑхӑтри герой. Н. Пиктемирпа Н. Янкас куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑвашкӗнекеиздат, 1964

Эпӗ сана арҫын пулӗ терӗм, эсӗ ача кӑна иккен-ха, сана юлан утпа ҫӳреме ытла ир…

Я думал, что ты мужчина, а ты еще ребенок: рано тебе ездить верхом…

Бэла // Николай Пиктемир, Нестор Янкас. Михаил Лермонтов. Пирӗн вӑхӑтри герой. Н. Пиктемирпа Н. Янкас куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑвашкӗнекеиздат, 1964

«Ют ӗҫкӗри мухмӑр — начар япала», — терӗм те эпӗ Григорий Александрович аллинчен тытса: — Пирӗн кунтан часрах шӑвӑнни лайӑхрах пулӗччӗ! — терӗм.

— Плохое дело в чужом пиру похмелье, — сказал я Григорью Александровичу, поймав его за руку, — не лучше ли нам поскорей убраться?

Бэла // Николай Пиктемир, Нестор Янкас. Михаил Лермонтов. Пирӗн вӑхӑтри герой. Н. Пиктемирпа Н. Янкас куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑвашкӗнекеиздат, 1964

Страницăсем:

Меню

 

Статистика

...тĕплӗнрех