Чӑваш чӗлхи корпусӗ

Шырав

Шырав ĕçĕ:

ак сăмах пирĕн базăра пур.
ак (тĕпĕ: ак) сăмах форми çинчен тĕплĕнрех пăхма пултаратăр.
— Моnseieur Dimitri! — вӑл сыхлануллӑн калаҫма пуҫларӗ, — эпӗ паян кунӗпех сире пӗр япала парасшӑнччӗ… анчах тытӑнса тӑтӑм: халӗ ак сире кӗтмен ҫӗртен каллех куртӑм та ҫавӑн пек пӳрнӗ пулӗ тесе шутларӑм.

— Monsieur Dimitri, — начала она осторожным голосом, — я в течение целого нынешнего дня хотела вам дать одну вещь… но не решалась; и вот теперь, неожиданно увидя вас снова, подумала, что, видно, так суждено…

XX // Николай Сандров. Тургенев И.С. Ҫурхи шывсем: повесть. — Шупашкар: Чӑваш государство издательстви, 1952. — 142 с.

Гарсиа — Отелло, эпӗ — вара вӑл ак ҫак сӑмахсене каланӑ чухне…

Гарсиа был Отелло — я был Яго — и когда он произносил эту фразу…

VI // Николай Сандров. Тургенев И.С. Ҫурхи шывсем: повесть. — Шупашкар: Чӑваш государство издательстви, 1952. — 142 с.

Ак тата тӗлӗнтермӗш!

Но какой это странный лес!

XVIII // Асклида Соколова. Фраерман Р.И. Динго йытӑ е пӗрремӗш юрату ҫинчен. Повесть. Чӑвашла Соколова А. А куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1983. — 128 с.

Халӗ, ак йывӑр юр пуснипе ватӑ хырсен турачӗсем усӑннӑ, ҫамрӑк хурӑнсем кӑкӑр таранах юр ӑшне путса ларнӑ.

А теперь от тяжести снега согнулись у старых елей ветви, молодые березы ушли в него по грудь.

XVIII // Асклида Соколова. Фраерман Р.И. Динго йытӑ е пӗрремӗш юрату ҫинчен. Повесть. Чӑвашла Соколова А. А куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1983. — 128 с.

Таня яланах хӑйпе юнашар туссем пуррине туйма, вӗсене куҫран пӑхма хӑнӑхнӑ, халь ак вӗсем ун еннелле ҫурӑмпа тӑнине курсан, вӑл тӗлӗнсе кайрӗ.

Таня привыкла чувствовать всегда рядом с собой друзей, видеть их лица и, увидев сейчас их спины, была изумлена.

XVI // Асклида Соколова. Фраерман Р.И. Динго йытӑ е пӗрремӗш юрату ҫинчен. Повесть. Чӑвашла Соколова А. А куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1983. — 128 с.

Ак тата, Коля кулса ячӗ, халӗ унӑн пачах кулмалла марччӗ ӗнтӗ.

Потом она услышала его смех, между тем как смеяться ему бы вовсе не следовало.

XV // Асклида Соколова. Фраерман Р.И. Динго йытӑ е пӗрремӗш юрату ҫинчен. Повесть. Чӑвашла Соколова А. А куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1983. — 128 с.

Халӗ те ак Филька ӑна шкулта спектакль курма кӗтет, тата уҫӑ хапха умӗнче унӑн ӗлӗкхи тусӗсем кӗпӗрленсе тӑраҫҫӗ.

Да и сейчас Филька ждет ее в школе на спектакле, и у открытых ворот толпятся ее старые друзья.

XV // Асклида Соколова. Фраерман Р.И. Динго йытӑ е пӗрремӗш юрату ҫинчен. Повесть. Чӑвашла Соколова А. А куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1983. — 128 с.

Ак тата тахӑшӗн хура аллисем кантӑк патнелле тӑсӑлчӗҫ те, пулӑ ҫухалчӗ.

Но вот чьи-то темные руки протянулись к окну, и рыба исчезла.

XIV // Асклида Соколова. Фраерман Р.И. Динго йытӑ е пӗрремӗш юрату ҫинчен. Повесть. Чӑвашла Соколова А. А куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1983. — 128 с.

Ак халех, ачасем, — терӗ Фролов.

— А вот сейчас, ребята, — сказал Фролов.

XIV // Асклида Соколова. Фраерман Р.И. Динго йытӑ е пӗрремӗш юрату ҫинчен. Повесть. Чӑвашла Соколова А. А куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1983. — 128 с.

Кайран ак, хӑҫан та пулин, нумай-нумай ҫул иртсен — пӗр пилӗк ҫулсенчен — эпӗ те вӗсене: «Тӗнчере сахал мар куркаланӑ», — теме пултаратӑп.

И когда-нибудь потом, много-много времени спустя — лет так через пять, — и я смогу сказать друзьям, что видела кое-что на свете».

XIII // Асклида Соколова. Фраерман Р.И. Динго йытӑ е пӗрремӗш юрату ҫинчен. Повесть. Чӑвашла Соколова А. А куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1983. — 128 с.

Ак куна итлӗр.

Лучше послушайте вот что:

XIII // Асклида Соколова. Фраерман Р.И. Динго йытӑ е пӗрремӗш юрату ҫинчен. Повесть. Чӑвашла Соколова А. А куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1983. — 128 с.

Халӗ ак, ҫирӗм ҫул иртнӗ хыҫҫӑн, учительница шиклӗн ҫаврӑнса пӑхрӗ: ҫав карчӑк ҫук-и кунта!

И теперь, через двадцать лет, учительница оглянулась: нет ли и тут этой страшной снежной бабы?

XII // Асклида Соколова. Фраерман Р.И. Динго йытӑ е пӗрремӗш юрату ҫинчен. Повесть. Чӑвашла Соколова А. А куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1983. — 128 с.

Кунта ак, хулара, унран сунарҫӑ йытти тесе кулма пултараҫҫӗ.

Но здесь, в городе, его, наверно, примут за охотничью собаку или посмеются над ним.

XI // Асклида Соколова. Фраерман Р.И. Динго йытӑ е пӗрремӗш юрату ҫинчен. Повесть. Чӑвашла Соколова А. А куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1983. — 128 с.

Ак сана, чи юлашки самантра вӗсем сӑмса айӗнчен кӗрсе кайнӑ, хӑйсем кӑна мар-ха тата, индеецсем патӗнчен килнӗ хурах эшкерне те кӗртнӗ, вара леш негрӗпе пӗрле ҫӑмӑллӑнах тухса тарнӑ, — вӗсем хыҫҫӑн вунултӑ ҫынпа ҫирӗм икӗ йытӑ хӑваласа чупнӑ вӗт!

И вдруг в самую последнюю минуту — нате вам! — проскользнули у нас под носом и провели нас, да и не нас одних, а еще и целую шайку бандитов с индейской территории, и преспокойно удрали с этим самым негром, — а ведь за ними по пятам гнались шестнадцать человек и двадцать две собаки!

Хӗрӗх пӗрремӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

— Ӗнер каҫхине эпир, шӑллӑмпа иксӗмӗр, Испани утравӗ ҫине сунара кайрӑмӑр та, — тесе каласа патӑм эпӗ ӑна, — унта сулӑ тупрӑмӑр, ун ҫинчех ҫӗр каҫма юлтӑмӑр, ҫур ҫӗр ҫитеспе шӑллӑм ыйхӑ тӗлӗшпе пӑшала урипе тапнӑ пулмалла та, пӑшалӗ персе янӑ, пули унӑн урине лекнӗ; халӗ ак суран ҫыхма сире пыма ыйтатпӑр, тульккӑш никама та нимӗн те калама хушмастпӑр, мӗншӗн тесен эпир паян каҫалапа киле таврӑнасшӑн, пирӗн тӑвансем нимӗн те пӗлмеҫҫӗ-ха.

Я рассказал ему, что мы с братом вчера охотились на Испанском острове, нашли там плот и остались на нем ночевать, а около полуночи брат, должно быть, толкнул во сне ружье, оно выстрелило, и пуля попала ему в ногу; так вот мы просим доктора поехать туда и перевязать рану, только ничего никому не говорить, потому что мы хотим вернуться домой нынче вечером, а наши родные еще ничего не знают.

Хӗрӗх пӗрремӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Ак тата — хальхинче вуннӑшӗ те пур! — тет.

— Вот еще напасть — опять их десять!

Вӑтӑр ҫиччӗмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

— Эпӗ тӗлӗнтеретӗп пулать ӑна, курӑр-ха ак!

— Я его удивляю, скажите пожалуйста!

Вӑтӑр виҫҫӗмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

— Пуҫна аяларах чик… ак ҫапла… халь аван.

Нагни голову пониже, вот так — теперь хорошо.

Вӑтӑр иккӗмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Ак хайхи, чун кӗчӗ ҫаксене.

А потом они вдруг встрепенулись.

Вӑтӑр пӗрремӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

— Асӑрхарӑр-и эсир унӑн кӑкӑрӗ ҫинче кӑшт ҫеҫ курӑнакан пӗчӗк П тата Б саспаллисене, — Б-не кайран ҫырма пӑрахсаччӗ вӑл, — унтан У, вӗсем хушшинче тире, ак ҫапла: П — Б — У. —

— А видели вы у него на груди неясное маленькое П. и Б. — Б. он после перестал ставить, — а потом У. и тире между ними, вот так: П. — Б. — У. —

Ҫирӗм тӑххӑрмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Страницăсем:

Меню

 

Статистика

...тĕплӗнрех