Чӑваш чӗлхи корпусӗ

Шырав

Шырав ĕçĕ:

каламарӗ (тĕпĕ: кала) сăмах форми çинчен тĕплĕнрех пăхма пултаратăр.
Хальхинче Коля тиркесе нимӗн те каламарӗ.

На этот раз Коля ничего не сказал дурного.

XIII // Асклида Соколова. Фраерман Р.И. Динго йытӑ е пӗрремӗш юрату ҫинчен. Повесть. Чӑвашла Соколова А. А куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1983. — 128 с.

Вӑл ытлашши темех каламарӗ пулин те — куна пурте илтрӗҫ ӗнтӗ, — ҫапах пурин те самай чӑрманма тиврӗ.

И хотя, как многие слышали, писатель ничего особенного не сказал, а все же доставил всем немало хлопот.

XIII // Асклида Соколова. Фраерман Р.И. Динго йытӑ е пӗрремӗш юрату ҫинчен. Повесть. Чӑвашла Соколова А. А куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1983. — 128 с.

Анчах Таня ӑна нимӗн те каламарӗ, мӗншӗн тесен ҫапла шухӑшларӗ:

Но она ему ничего не сказала, потому что думала так:

IX // Асклида Соколова. Фраерман Р.И. Динго йытӑ е пӗрремӗш юрату ҫинчен. Повесть. Чӑвашла Соколова А. А куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1983. — 128 с.

Анчах Таня нимен те тавӑрса каламарӗ, мӗншӗн тесен кун пирки вӑл чӑнах та нимӗн те калаймасть.

Но Таня ничего не ответила, потому что в самом деле ничего на это не могла сказать.

I // Асклида Соколова. Фраерман Р.И. Динго йытӑ е пӗрремӗш юрату ҫинчен. Повесть. Чӑвашла Соколова А. А куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1983. — 128 с.

Джима вӗсем хытӑ вӑрҫрӗҫ, пӗр-икӗ хут питӗнчен ҫупкӑ та пачӗҫ, Джим пӗр сӑмах та каламарӗ, хӑй мана пӗлнине пач та палӑртмарӗ; вара ӑна хӑй ларнӑ хӳшше каллех кайса хупрӗҫ, кивӗ тумнех тӑхӑнтартса, каллех сӑнчӑрларӗҫ, анчах халӗ кравать уринчен мар, стенан аялти пӗрени ҫине ҫапса лартнӑ тимӗр ункӑран кӑкарчӗҫ, унӑн хуҫи киличчен шывпа ҫӑкӑр кӑна ҫитерме хушрӗҫ, хуҫи килмесен, аукционтан сутса яричченех ӑна ҫапла усрамалла терӗҫ; эпир чавнӑ ҫула питӗрсе хучӗҫ, ҫӗрле икӗ фермера пӑшалпа хурал тӑратма, кӑнтӑрла алӑк умне бульдог кӑкарма йышӑнчӗҫ; пӗтӗм ӗҫсем пирки калаҫса татӑлнӑ хыҫҫӑн вӗсем Джима татах тепӗр кана ахалех, ӗҫсӗр аптранипе, вӑрҫма тытӑнчӗҫ, вара ватӑ тухтӑр кӑштах итлекелесе тӑчӗ те ҫапла каларӗ:

Они долго ругали Джима и раза два-три угостили его хорошей затрещиной, а Джим все молчал и даже виду не подал, что он меня знает; а они отвели его в тот же сарай, переодели в старую одежду и опять приковали на цепь, только уже не к кровати, а к кольцу, которое ввинтили в нижнее бревно в стене, а по рукам тоже сковали, и на обе ноги тоже надели цепи, и велели посадить его на хлеб и на воду, пока не приедет его хозяин, а если не приедет, то до тех пор, пока его не продадут с аукциона, и завалили землей наш подкоп, и велели двум фермерам с ружьями стеречь сарай по ночам, а днем привязывать около двери бульдога; потом, когда они уже покончили со всеми делами, стали ругать Джима просто так, от нечего делать; а тут подошел старичок доктор, послушал и говорит:

Хӗрӗх иккӗмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Куна хирӗҫ мӗн тавӑрса каламалли маншӑн паллӑччӗ ӗнтӗ: — Ҫук, эпӗ нимӗн те илтмерӗм, никам та нимӗн те каламарӗ, — терӗм.

Разумеется, на это можно было ответить только одно, и я сказал: — Нет, я ничего ровно не слыхал, никто ничего не говорил.

Вӑтӑр тӑваттӑмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Урӑх вӑл та нимӗн каламарӗ, эпӗ те.

Больше и он ничего не говорил, и я ничего не говорил.

Вӑтӑр тӑваттӑмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Урӑх Сайлас тете нимӗн те каламарӗ.

Больше дядя Сайлас ничего не сказал.

Вӑтӑр виҫҫӗмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Кун пирки герцог пӗр сӑмах та тавӑрса каламарӗ, кӑшт тӑрсан ман еннелле ҫаврӑнчӗ те: — Сан шутупа мӗнле пек, негр пирӗн ҫинчен кайса пӗлтермӗ-ши, — терӗ, — апла тусан, эпир унӑн тирне сӗветпӗр!

На это герцог ни слова не ответил, а потом повернулся ко мне и говорит: — Как, по-твоему, негр на нас не донесет? А то мы с него шкуру спустим!

Вӑтӑр пӗрремӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Иккӗшӗ те вил-ӳсӗр пуличчен ӗҫрӗҫ, анчах эпӗ сӑнарӑм, ҫапах король пӗрре те укҫана хӑй вӑрламан тесе каламарӗ.

Оба они здорово нализались, но только я заметил, что король хоть и нализался, а все-таки ни разу не забылся и не сказал, что это не он украл деньги.

Вӑтӑрмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Вӑрласса кӗҫӗр вӑрласан лайӑхрах, мӗншӗн тесен тухтӑр мӗн пӗлнине пӗтӗмпех каламарӗ пуль; унран хӑранипе ултавҫӑсем тухса тарма пултараҫҫӗ.

А красть все-таки лучше нынче ночью, потому что доктор, наверное, не все сказал, что знает; как бы он их отсюда не спугнул.

Ҫирӗм улттӑмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Вӑл мана эсӗ кунтине каламарӗ, шыв ҫӗленӗсене курма тесе ҫеҫ чӗнсе килчӗ.

Он ведь мне не говорил, что ты здесь; просто позвал сюда, будто хочет мне показать водяных змей.

Вунсаккӑрмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Ҫакна хирӗҫлесе Джим нимӗн те каламарӗ, калама тӑрӑшмарӗ те.

Джим на это ничего сказать не мог, даже и не пробовал.

Вуниккӗмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Вӑл тӳрех каламарӗ, кӑшт тӑхтасан тин чӗнчӗ: — Тен, каламасан аванрах та, — терӗ вӑл.

Он замялся и, должно быть, около минуты молчал; потом сказал: — Может, лучше не говорить…

Саккӑрмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Елена ҫийӗнчех хирӗҫ каламарӗ.

Елена не тотчас отвечала:

XXXV // Михаил Рубцов. Тургенев И.С. Умӗн: роман. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1955. — 160 с.

Рендич нимӗн те каламарӗ, айккинелле ҫеҫ пӑрӑнса тӑчӗ.

Рендич ничего не сказал и только посторонился.

XXXIV // Михаил Рубцов. Тургенев И.С. Умӗн: роман. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1955. — 160 с.

— Ним… ним те каламарӗ.

— Да ни… ничего не сказал.

XXIX // Михаил Рубцов. Тургенев И.С. Умӗн: роман. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1955. — 160 с.

Елена, хӑйне ҫапма тӑнине сирсе янӑ пек, аллине малалла тӑсрӗ, нимӗн те каламарӗ; унӑн тутисем чӗтрерӗҫ, пичӗ хӗп-хӗрлӗ хӗрелсе кайрӗ.

Елена протянула руки, как будто отклоняя удар, и ничего не сказала, только губы ее задрожали и алая краска разлилась по всему лицу.

XXVI // Михаил Рубцов. Тургенев И.С. Умӗн: роман. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1955. — 160 с.

Анна Васильевна ӑна кӑмӑллӑн кӗтсе илчӗ, хӑйсене пачах манса кайнӑшӑн ӳпкелешрӗ, вӑл шуранка сӑнлине курсан, унӑн сывлӑхӗ ҫинчен ыйтса пӗлчӗ; Николай Артемьевич ӑна пӗр сӑмах та каламарӗ, шухӑша кайнӑ пек пулса, интересленнипе кӑна пӑхса илчӗ; Шубин сиввӗн пӑхрӗ; анчах Елена ӑна тӗлӗнтерчӗ.

Анна Васильевна встретила его ласково, попеняла ему, что он совсем их забыл, и, найдя его бледным, осведомилась о его здоровье; Николай Артемьевич ни слова ему но сказал, только поглядел на него с задумчиво-небрежным любопытством; Шубин обошелся с ним холодно; но Елена удивила его.

XXIV // Михаил Рубцов. Тургенев И.С. Умӗн: роман. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1955. — 160 с.

Пулма пултараймасть. Вӑл, килме пулса ҫӑвар уҫса каламарӗ

Быть не может… Он словами не обещал прийти…

XVII // Михаил Рубцов. Тургенев И.С. Умӗн: роман. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1955. — 160 с.

Страницăсем:

Меню

 

Статистика

...тĕплӗнрех