Чӑваш чӗлхи корпусӗ

Шырав

Шырав ĕçĕ:

хула сăмах пирĕн базăра пур.
хула (тĕпĕ: хула) сăмах форми çинчен тĕплĕнрех пăхма пултаратăр.
Шыв кукринчен виҫӗ миля анатарах пӗр пӗчӗкҫеҫ хула ларать, кӑнтӑрлахи апат хыҫҫӑн герцог: «Пӗр япала шухӑшласа кӑлартӑм, халӗ ӗнтӗ эпир кӑнтӑрла та ишме пултаратпӑр. Джимшӑн нимӗн те хӑрамалли ҫук», — терӗ.

Милями тремя ниже излучины стоял какой-то маленький городишко, и после обеда герцог сказал, что он придумал одну штуку и теперь мы можем плыть и днем, нисколько не опасаясь за Джима.

Ҫирӗммӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

— Юрӑхлӑ хула тупӑнсанах, зал тӳлесе илетӗп те «III-мӗш Ричардри» ҫапӑҫӑва тата «Ромеопа Джульеттӑри» балкон ҫинчи сценӑна кӑтартатпӑр.

— В первом же подходящем городе мы снимем зал и представим поединок из «Ричарда III» и сцену на балконе из «Ромео и Джульетты».

Ҫирӗммӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Часах эпир пӗчӗк ҫутӑ ушкӑнӗ куртӑмӑр — ҫакӑ хула пулчӗ те ӗнтӗ — тӗттӗмре ун ҫывӑхӗнчен ӑнӑҫлах ишсе иртрӗмӗр.

Скоро мы завидели маленькую кучку огней — это и был город — и в темноте благополучно проскользнули мимо него.

Ҫирӗммӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

— Эпӗ пӗр имҫам сутма кайсаччӗ, шӑл ҫинчи эрех чулне тасатакан эмел — тасатасса вӑл чӑнах та тасатать, анчах шӑлӑн ҫиелти сийне те ҫисе ярать, — эпӗ унта пӗр каҫ ытларах тытӑнса тӑтӑм, кӗҫ-вӗҫ тухса шӑвӑнас тенӗччӗ, хула хӗрринче сире тӗл пултӑм, эсир мана хӑвалаҫҫӗ, пулӑшӑр терӗр.

— Да вот, продавал я одно снадобье, для того чтобы счищать винный камень с зубов — счищать-то оно, положим, счищает, но только и эмаль вместе с ним сходит, — и задержался на один вечер дольше, чем следует; и только-только собрался улизнуть, как повстречал вас на окраине города и вы мне сказали, что за вами погоня, и попросили вам помочь.

Вунтӑххӑрмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Камин ҫамкинче кантӑк виткӗҫлӗ сехет ларать, кантӑкӗн аялти ҫуррине хула сӑнне ӳкернӗ, хӗвел вырӑнне ҫаврашка ункӑ та тунӑ, кантӑк витӗр сехет маятникӗ ӗҫлени курӑнать.

Посредине каминной доски стояли часы под стеклом, и на нижней половине стекла был нарисован город с кружком вместо солнца, и видно было, как за стеклом ходит маятник.

Вунҫиччӗмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Тул ҫутӑлас умӗн чӑнах та тепӗр хула курӑнчӗ, эпӗ каллех кайса пӗлесшӗнччӗ, анчах ку тӗлте ҫыран питӗ чӑнкӑ пирки каймарӑм.

Перед рассветом нам попался еще один город, и я опять хотел поехать на разведку, только берег тут был высокий, и я не поехал.

Вунулттӑмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

— Эппин мӗнле хула ку?

— Так какой же это город?

Вунулттӑмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Эпӗ, кимӗ ҫине ларса, ку мӗнле хула иккенне пӗлме кайрӑм.

Я поехал в челноке узнать, что это за город.

Вунулттӑмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Каҫхине, вунӑ сехетсенче, шыв кукрин сулахай енче эпир темӗнле хула ҫутисене куртӑмӑр.

Вечером, часов около десяти, мы увидели огни какого-то города в излучине на левом берегу.

Вунулттӑмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Тата ҫирӗм мильӑна яхӑн анаталла ишсен, сулахай енче пӗр хула пулмалла.

Проплывешь еще миль двадцать вниз по реке, там увидишь город на левом берегу.

Вунулттӑмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Ку вӑл ватӑ Кейро, ырӑ хула, эпӗ пӗлетӗп!

Это добрый старый Кейро, я уж знаю!

Вунулттӑмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Хула курӑнасса куҫ илмесӗр пӑхса пыратпӑр, курмасӑр иртсе каяс марччӗ тетпӗр.

Делать было нечего, только глядеть в оба, когда покажется город, и не прозевать его.

Вунулттӑмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Ку хула пулчӗ иккен.

Это был городок.

Вунвиҫҫӗмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Тепӗр кунне, пӗтӗм хула ҫакӑн ҫинчен калаҫнӑ чух, ватӑ Финн сасартӑк таврӑнать те тӳрех Тэчер судья патне пырса вӑрҫма тытӑнать; лешӗнчен вӑйпах укҫа ыйтать тата Джима шырама пӗтӗм Иллинойсра облава тума хушать.

А на другой день, когда весь город только об этом и говорил, вдруг возвращается старый Финн, идет прямо к судье Тэтчеру и поднимает шум: требует, чтобы тот дал денег и устроил облаву на этого негра по всему Иллинойсу.

Вунпӗрмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Юханшыв тӑрӑх хура пӗренесем юхса анаҫҫӗ, кунтан виҫӗ мильӑри хула курӑнать.

и стал смотреть на широкую реку, на черные плывущие бревна и на город в трех милях отсюда.

Ҫиччӗмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Укҫине илсен атте кашнинчех вил-ӳсӗр пуличчен ӗҫет: вара хула тӑрӑх ҫапкаланса, ҫапӑҫса ҫӳрет; йӗркесӗр хӑтланнӑшӑн кашнинчех ӑна тӗрмене лартаҫҫӗ.

Всякий раз, получив деньги, он напивался пьян; и всякий раз, напившись, шатался по городу и буянил; и всякий раз, как он набезобразничает, его сажали в тюрьму.

Улттӑмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Эпӗ судьяран виҫӗ доллар илсе патӑм, старик ҫав укҫапа ӗҫсе ӳсӗрӗлнӗ те хула тӑрӑх ҫапкаланса ҫӳренӗ, кӑшкӑрашнӑ, йӗркесӗр хӑтланнӑ, вӑрҫнӑ, ҫур ҫӗр ҫитичченех ҫатма ҫапнӑ: ӑна вара тытса хупнӑ, ирхине суд туса татах тепӗр эрнене лартнӑ.

Я занял три доллара у судьи, а старик их отнял и напился пьян и в пьяном виде шатался по всему городу, орал, безобразничал, ругался и колотил в сковородку чуть ли не до полуночи, его поймали и посадили под замок, а наутро повели в суд и опять засадили на неделю.

Пиллӗкмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Хӑш-пӗр чух инкеке сирсе яма май килет, анчах ку ун йышши инкек мар — эпӗ вара ӑна сирес тесе тӑрӑшса та пӑхмарӑм, ӑна кӗтсе, хула тӑрӑх салхуллӑн сулланса ҫӳрерӗм.

В некоторых случаях можно отвести беду, только это был не такой случай, так что я и не пробовал ничего делать, а просто шатался по городу в самом унылом настроении и ждал беды.

Тӑваттӑмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Пӗррехинче Том пӗр ачана ҫунакан патак йӑттарса пӗтӗм хула тӑрӑх чупма кӑларса ячӗ, патакне вӑл «пароль» тет (пӗтӗм ушкӑна пӗр тӗле пухӑнма чӗнекен паллӑ), кайран пире акӑ мӗн каларӗ: хӑйӗн лазутчикӗсем ӑна вӑрттӑн пӗлтернӗ пулать, — ыран пирӗн ҫӗр хӑвӑлӗ тӗлӗнче пуян арабсемпе Испани купсисен пысӑк караванӗ чарӑнмалла, вӗсем икҫӗр слонпа, ултҫӗр верблюдпа тата пин вӑкӑрпа алмаз турттарса килеҫҫӗ, хуралҫисем пӗтӗмпе те тӑватҫӗр салтак ҫеҫ.

Раз Том послал одного мальчика бегать по всему городу с горящей палкой, которую он называл «пароль» (знак для всей шайки собираться вместе), а потом сказал нам, что он получил от своих лазутчиков тайное сообщение, будто завтра около пещеры остановится целый караван богатых арабов и испанских купцов, с двумя сотнями слонов, шестью сотнями верблюдов и тысячей вьючных мулов, нагруженных алмазами, а охраняют их всего-навсего четыреста солдат.

Виҫҫӗмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Еленӑна та сивӗ пула пуҫларӗ; вӑл ҫул тӑрӑх малалла пӑхать: инҫетре, вӗҫекен юр витӗр, хула курӑнать.

Елене тоже холодно; она смотрит вдоль по дороге: город виднеется вдали сквозь снежную пыль.

XXXIV // Михаил Рубцов. Тургенев И.С. Умӗн: роман. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1955. — 160 с.

Страницăсем:

Меню

 

Статистика

...тĕплӗнрех