Чӑваш чӗлхи корпусӗ

Шырав

Шырав ĕçĕ:

аслашшӗ сăмах пирĕн базăра пур.
аслашшӗ (тĕпĕ: аслашшӗ) сăмах форми çинчен тĕплĕнрех пăхма пултаратăр.
Аслашшӗ вӗсене тахҫанах автомобиль туса пама пулнӑччӗ.

Дедушка когда-то обещал сделать ребятам автомобиль.

Вуннӑмӗш сыпӑк // Михаил Юрьев. Смирнов В.И. Саша Чекалин: повесть. — Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1960. — 340 с.

— Вулани вӑл — лайӑх! — терӗ аслашшӗ.

— Читает — это хорошо! — говорил дедушка.

Вуннӑмӗш сыпӑк // Михаил Юрьев. Смирнов В.И. Саша Чекалин: повесть. — Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1960. — 340 с.

Сашӑна аслашшӗ мӑлатук тытма та ирӗк парать.

Дед разрешал Саше брать молот в руки.

Тӑваттӑмӗш сыпӑк // Михаил Юрьев. Смирнов В.И. Саша Чекалин: повесть. — Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1960. — 340 с.

Аслашшӗ патне, тимӗрҫӗ лаҫҫине, Саша час-часах кӗрсе тухать.

Саша любил заглядывать к дедушке в кузницу.

Тӑваттӑмӗш сыпӑк // Михаил Юрьев. Смирнов В.И. Саша Чекалин: повесть. — Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1960. — 340 с.

Аслашшӗ аллипе чӳрече ҫинелле тӗллесе кӑтартрӗ: унта, аслӑ ҫул ҫинче, е кирпӗч, е пӗрене, е тата тырӑ тиенӗ машинӑсем ирте-ирте каяҫҫӗ.

— Дедушка указал рукой на окно, за которым по большаку тяжело тарахтели машины, груженные то кирпичом, то лесом, то мешками с зерном.

Тӑваттӑмӗш сыпӑк // Михаил Юрьев. Смирнов В.И. Саша Чекалин: повесть. — Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1960. — 340 с.

— Халӗ урӑх пурнӑҫ ҫав, — терӗ аслашшӗ хулӑн сасӑпа.

— Другая жизнь теперь, — гудел густым басом дедушка.

Тӑваттӑмӗш сыпӑк // Михаил Юрьев. Смирнов В.И. Саша Чекалин: повесть. — Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1960. — 340 с.

Аслашшӗ вара мӑнукӗ шкулта мӗнле вӗреннипе яланах интересленет.

Дедушка очень интересовался учебой внука.

Тӑваттӑмӗш сыпӑк // Михаил Юрьев. Смирнов В.И. Саша Чекалин: повесть. — Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1960. — 340 с.

Амӑшӗ ҫакна малтанах пӗлет: аслашшӗ патне Саша начар паллӑпа нихҫан та каймасть.

Дома знали: с плохой отметкой Саша к дедушке не пойдет.

Тӑваттӑмӗш сыпӑк // Михаил Юрьев. Смирнов В.И. Саша Чекалин: повесть. — Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1960. — 340 с.

Витюшӑна та вӑхӑтлӑха аслашшӗ патне куҫарчӗҫ.

На время к дедушке переселили и Витюшку.

Иккӗмӗш сыпӑк // Михаил Юрьев. Смирнов В.И. Саша Чекалин: повесть. — Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1960. — 340 с.

Колхоз ҫинчен калаҫнине халӗ ӗнтӗ Саша халӑх пухӑнакан вырӑнсенче пур ҫӗрте те — шыв хӗрринче те, ҫӑл патӗнче те, кооперативра та, аслашшӗ патӗнче тимӗрҫ лаҫҫинче те — илтме пуҫларӗ.

Разговор о колхозе Саша слышал теперь всюду, где собирались люди: на речке, у колодца, в кооперативе, у дедушки в кузнице.

Иккӗмӗш сыпӑк // Михаил Юрьев. Смирнов В.И. Саша Чекалин: повесть. — Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1960. — 340 с.

Аслашшӗ каланине итленӗ май Саша та хӑйне ҫав юмахри паттӑр ҫынсем пек вӑйлӑ та пултаруллӑ, тӗрӗслӗхшӗн вута та, шыва та кӗме хатӗр, хӑйӗн юлташне инкекрен ҫӑлса хӑварма тата юлташне кӳрентерекен ҫынна хаяррӑн питлеме пултаракан ҫын пулнӑн туйнӑ.

Слушая деда, чувствует себя Саша таким же сильным, могучим, способным за правду пойти в огонь и в воду, выручить своего товарища и сурово наказать обидчика.

Пӗрремӗш сыпӑк // Михаил Юрьев. Смирнов В.И. Саша Чекалин: повесть. — Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1960. — 340 с.

— Вӗсем тӗрӗслӗхшӗн кӗрешнӗ, — каласа паратчӗ аслашшӗ, сухалне чӗтретсе.

— Бились они за правду, — рассказывает дед, шевеля черной бородой.

Пӗрремӗш сыпӑк // Михаил Юрьев. Смирнов В.И. Саша Чекалин: повесть. — Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1960. — 340 с.

Вӗсем те, Саша аслашшӗ пекех, ӗҫлеме юратаҫҫӗ, никама улталамасӑр тата никамран хӑрамасӑр тӳрӗ кӑмӑлпа пурӑнаҫҫӗ.

Любят они трудиться, живут честно, не кривя душой и никого не боясь.

Пӗрремӗш сыпӑк // Михаил Юрьев. Смирнов В.И. Саша Чекалин: повесть. — Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1960. — 340 с.

Аслашшӗ вара Сашӑна хӑй патне, чӗркуҫҫи ҫине, илсе лартатчӗ.

Дедушка сажает маленького Сашу к себе на колени.

Пӗрремӗш сыпӑк // Михаил Юрьев. Смирнов В.И. Саша Чекалин: повесть. — Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1960. — 340 с.

Аслашшӗ сӑмах хушсанах, пурте шӑп пулатчӗҫ, ялан пакӑлтатма юратакан кинӗсем те лӑпланса ларатчӗҫ.

От одного слова дедушки все замолкают, даже болтливые снохи.

Пӗрремӗш сыпӑк // Михаил Юрьев. Смирнов В.И. Саша Чекалин: повесть. — Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1960. — 340 с.

Аслашшӗ, Николай Осипович, яланах пӗр вырӑна — кӗтесри турӑш айне ларатчӗ.

Дедушка Николай Осипович садился на свое обычное место — в углу, под образами.

Пӗрремӗш сыпӑк // Михаил Юрьев. Смирнов В.И. Саша Чекалин: повесть. — Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1960. — 340 с.

Кӗпер урлӑ каҫсан сулахай енче, аслашшӗ ӗҫлекен тимӗрҫ лаҫҫи патне ҫитичченех, типӗ улӑх сарӑлса выртать, тӗмсем лараҫҫӗ, ун хыҫӗнче вара — ешӗл хурӑн вӑрманӗ.

Слева за мостом до дедушкиной кузни — чахлая выбитая луговина, мелкий кустарник, за которым зеленеет березовый лес.

Пӗрремӗш сыпӑк // Михаил Юрьев. Смирнов В.И. Саша Чекалин: повесть. — Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1960. — 340 с.

Анкартипе тата Вырка шывӗ урлӑ каяс пулсан — аслашшӗ патне ҫитме пӗрре те инҫе мар.

Напрямик, через Вырку и огороды, до дедушки близко.

Пӗрремӗш сыпӑк // Михаил Юрьев. Смирнов В.И. Саша Чекалин: повесть. — Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1960. — 340 с.

Йытӑсемпе вылянӑ хыҫҫӑн пиччӗшӗпе шӑллӗ аслашшӗ патне кайма шутларӗҫ.

Поиграв с собаками, братья решают отправиться к дедушке.

Пӗрремӗш сыпӑк // Михаил Юрьев. Смирнов В.И. Саша Чекалин: повесть. — Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1960. — 340 с.

Аслашшӗ пӳрчӗ ҫӳллӗ те тӗреклӗ, ӑна йӑлтах шултра пӗренесенчен пураласа тунӑ, ҫине тимӗр витнӗ, йӗри-тавра хуралтӑсем ҫавӑрнӑ…

Там дом высокий, из толстых еловых бревен, рубленных в лапу, с железной крышей, окруженный пристройками.

Пӗрремӗш сыпӑк // Михаил Юрьев. Смирнов В.И. Саша Чекалин: повесть. — Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1960. — 340 с.

Страницăсем:

Меню

 

Статистика

...тĕплӗнрех