Чӑваш чӗлхи корпусӗ

Шырав

Шырав ĕçĕ:

илет (тĕпĕ: ил) сăмах форми çинчен тĕплĕнрех пăхма пултаратăр.
Инҫетре, хирӗҫри ҫыран ҫывӑхӗнче, ӑшӑхлӑхсемпе пӗчӗкҫеҫ утравсем курӑнкалаҫҫӗ, хутран-ситрен ҫутӑ мӗлтлетсе илет — пӗр-пӗр пӗчӗк пӳрт кантӑкӗнчи ҫурта ҫути ӗнтӗ вӑл — тепӗр чух шыв ҫинче те чӗлтӗрти ҫутӑ хӗлхемӗ курма пулать — е сулӑ, е шаланда ҫинче, — унта юрлани те, сӗрме купӑс калани те илтӗнкелет.

Вдали, у того берега, виднелись отмели и островки, да кое-где мелькнет иной раз огонек — свеча в окне какой-нибудь хибарки, а иной раз и на воде увидишь искорку-другую — на плоту или на шаланде, или услышишь, как там поют или играют на скрипке.

Вунтӑххӑрмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Унтан аякра-аякра тӑсмак сулӑ курӑнса каять, ун ҫинче пӗр-пӗр услапӗ вутӑ ҫурать — сулӑ ҫинче яланах вутӑ ҫураҫҫӗ — сулмаклӑн аялалла анакан пуртӑ ялкӑшса илет, унӑн сасси хӑй тепӗр хут ҫӳлелле ҫӗкленсен тин илтӗнет, шыв ҫинче сасӑ час ҫитмест.

Потом видишь, как далеко-далеко по реке тянется плот и какой-нибудь разиня колет на плоту дрова, — они всегда норовят колоть дрова на плоту, — видишь, как сверкает опускающийся топор, но ничего не слышишь; видишь, как опять поднимается топор, и только когда он занесен над головой, слышится: «трах!» — так много времени нужно, чтобы звук долетел по воде.

Вунтӑххӑрмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Ниҫта та пӗр сас-чӗвӗ ҫук, ҫав тери шӑп, пӗтӗм тӗнче ҫывӑрса кайнӑ тейӗн, хутран-ситрен ҫеҫ шапа кваклатса илет.

Нигде ни звука, полная тишина, весь мир точно уснул, редко-редко заквакает где-нибудь лягушка.

Вунтӑххӑрмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Сайра хутра вӑл кӑмӑллӑн кулкаласа илет.

Улыбался он редко, и улыбка была приятная.

Вунсаккӑрмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Ахальтен мар ваттисем: «Негра пӳрнене тыттарсан, вӑл пӗтӗм алла татса илет», тенӗ.

Недаром говорит старая пословица: «Дай негру палец — он заберет всю руку».

Вунулттӑмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Джим сике-сике тӑрса: «Акӑ вӑл, Кейро», — тесе кӑшкӑрмассерен, манӑн чӗре карт! сиксе илет, ҫав тӗлте чӑнах та Кейро курӑнса каяс пулсан, эпӗ куляннипе вилсех выртмалла.

Каждый раз, как Джим подскакивал и кричал: «Вот он, Кейро!», меня прошибало насквозь точно пулей, и я думал, что, если это в самом деле окажется Кейро, я тут же умру со стыда.

Вунулттӑмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Мӗн чухлӗ илес килет, ҫавӑн чухлӗ илет — пӗтӗмпех унӑн пулать.

Сколько хочет, столько и получает, — всё его.

Вунтӑваттӑмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

— Мӗн чухлӗ илет? — терӗм эпӗ.

— Сколько получает? — сказал я.

Вунтӑваттӑмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

— Тен, тавҫӑрса илет те пулӗ.

— Может, и не догадается.

Вунвиҫҫӗмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Урайӗнчи этем турткаланса илет те пӗрмай пӗр сӑмахах калать:

Человек на полу только ежился и все повторял:

Вуниккӗмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Вӗлерессе ывӑлне хӑех вӗлернӗ пуль-ха, анчах вӑрӑ-хурахсем ҫине шухӑшламалла хӑтланнӑ; кайран ӗнтӗ вӑл Гек укҫине ҫавӑрса илет те, судсем тӑрӑх сӗтӗрӗнсе ҫӳреме те кирлӗ пулмасть.

Небось сам убил, а подстроил все так, чтобы думали на бандитов; а там, глядишь, зацапает себе Гековы денежки, и по судам таскаться не надо будет.

Вунпӗрмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Вӑт ҫав негр банк уҫрӗ те кам унта пӗр доллар хывать, ҫавӑ ҫулталӑкран тата тӑватӑ доллар илет терӗ.

Так вот, он завел банк и сказал, что кто внесет один доллар, через год получит еще четыре доллара.

Саккӑрмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Хӑй ҫӳлелле сиксе илет те ҫухӑрса ярать.

А потом вдруг подскочил да как взвизгнет.

Улттӑмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Ывӑлне ҫын аран-аран ӳстерсе ҫитерет те халӗ ӗнтӗ канма та вӑхӑт, ывӑл ӗҫлетӗр, ашшӗне кӑшт пулӑштӑр тесе шутлать, — ак хайхи, саккун ӑна кап! ярса илет.

А как только вырастил в конце концов этого сына, думаешь: пора бы и отдохнуть, пускай теперь сын поработает, поможет отцу чем-нибудь, — тут закон его и цап!

Улттӑмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Эпир ҫав пӗчӗк кивӗ пӳртре пурӑнатпӑр, ҫӗрле атте алӑка яланах питӗрсе илет, ҫӑраҫҫине пуҫелӗкӗ айне хурать.

Жили мы в этой старой хибарке, и он всегда запирал на ночь дверь, а ключ клал себе под голову.

Улттӑмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Атте пӗр урине тепри ҫине хуҫлатса хунӑ; хӑрах атти унӑн ҫӑварне карнӑ, унтан икӗ пӳрни тухса тӑрать, вӑл вӗсене выляткаласа илет.

Одну ногу он задрал на колено; сапог на этой ноге лопнул, оттуда торчали два пальца, и он ими пошевеливал время от времени.

Пиллӗкмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Ӗнелпе Пиш ушкӑнне кӗрекен ялсене пӗр-пӗринпе хирӗҫтерсе ярса, вӗсен тавлашуллӑ утравне туртса илет.

Куҫарса пулӑш

«Ӗмӗр сакки сарлака» романпа унан авторӗ // Николай Григорьев. Мранька Н.Ф. Ӗмӗр сакки сарлака. Роман. 1-мӗш том. Виҫҫӗмӗш кӑларӑм. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1989. — 592 с.

Ҫулне пӳлме хӑйнӑ ҫынна асаплантарса кӗлмӗҫе кӑларас шутпа Михха Ҫтаппана тӗрлӗ майпа тавӑрма тытӑнать: икӗ хутчен лашине вӑрлаттарать, ӗнипе пӑрӑвне вӗлерттерет, килне-ҫуртне салатать, икӗ ят ҫӗрне туртса илет.

Куҫарса пулӑш

«Ӗмӗр сакки сарлака» романпа унан авторӗ // Николай Григорьев. Мранька Н.Ф. Ӗмӗр сакки сарлака. Роман. 1-мӗш том. Виҫҫӗмӗш кӑларӑм. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1989. — 592 с.

Вӑл вилмен-и вара? тесе шухӑшласа илет Елена.

«Разве она не умерла?» — думает она.

XXXIV // Михаил Рубцов. Тургенев И.С. Умӗн: роман. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1955. — 160 с.

Елена ҫаврӑнса пӑхать те ку Катя, хӑйӗн мӗскӗн тантӑшӗ, пулнине палласа илет.

Елена вглядывается: это Катя, ее бедная подружка.

XXXIV // Михаил Рубцов. Тургенев И.С. Умӗн: роман. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1955. — 160 с.

Страницăсем:

Меню

 

Статистика

...тĕплӗнрех