Чӑваш чӗлхи корпусӗ

Шырав

Шырав ĕçĕ:

ҫитрӗ (тĕпĕ: ҫит) сăмах форми çинчен тĕплĕнрех пăхма пултаратăр.
Унтан, ҫӑварӗнчи ӑманне суллантарса, кӑвакал ҫитрӗ.

Потом прибежала утка, полоща в клюве червя.

II // Асклида Соколова. Фраерман Р.И. Динго йытӑ е пӗрремӗш юрату ҫинчен. Повесть. Чӑвашла Соколова А. А куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1983. — 128 с.

«Ҫапла-ҫке, ҫапла, — терӗ хӑйне хӑй Таня, — чӑнах та кӗркунне ҫитрӗ.

«Да, да, — сказала себе Таня, — это в самом деле осень.

II // Асклида Соколова. Фраерман Р.И. Динго йытӑ е пӗрремӗш юрату ҫинчен. Повесть. Чӑвашла Соколова А. А куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1983. — 128 с.

Кӗркунне ҫитрӗ те-и?» — шухӑшларӗ хӗрача.

Уже осень?» — подумала она.

II // Асклида Соколова. Фраерман Р.И. Динго йытӑ е пӗрремӗш юрату ҫинчен. Повесть. Чӑвашла Соколова А. А куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1983. — 128 с.

Куратӑп: майлӑ самант ҫитрӗ — ялт сиксе тӑтӑм та: — Эпӗ хулана чуптарам-ха, ӑна шыраса тупам, — терӗм.

Вижу, случай подходящий, я вскочил и говорю: — Я сбегаю в город, разыщу его.

Хӗрӗх пӗрремӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Ҫапла ӗнтӗ, виҫӗ эрнерен пирӗн пурте майлашӑнса-йӗркеленсе ҫитрӗ, ӗҫ кал-кал пырать.

Так вот, недели через три все у нас отлично наладилось и шло как по маслу.

Вӑтӑр тӑххӑрмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Унтан эпир ҫӗленсем патне кайрӑмӑр, икӗ теҫеткене яхӑн хурӑн пуҫлӑ ҫӗленсемпе пӑхӑр ҫӗленсем тытса миххе тултартӑмӑр та хамӑр пӳлӗмех илсе килсе хутӑмӑр; кутемӗн каҫхи апат вӑхӑчӗ те ҫитрӗ, яра куна пӗр ӳркенмесӗр ӗҫленӗскерсен, хырӑмсем чарлатсах выҫса кайнӑччӗ ӗнтӗ пирӗн.

Потом мы пошли за змеями и наловили десятка два ужей и медяниц, посадили их в мешок и положили в нашей комнате, а к тому времени пора было ужинать; да, мы и поработали в тот день как следует, на совесть, а уж проголодались — и не говорите!

Вӑтӑр тӑххӑрмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Икӗ сехете яхӑн хӑпмарӗҫ вӗсем ман ҫумран, чӗлхе ывӑниччен калаҫтарчӗҫ, юлашкинчен вӑл ҫаврӑнаймиех пулса ҫитрӗ, эпӗ вӗсене хам ҫемье ҫинчен — тепӗр майлӑ Сойерсен ҫемйи ҫинчен питӗ нумай каласа кӑтартрӑм, пӗр ҫемье ҫинчен мар, вунӑ ҫемье ҫинчен калаҫрӑм тейӗн ҫав.

Они ко мне целых два часа приставали, я весь язык себе отболтал, рассказывая, так что он едва ворочался; и рассказал я им про свою семью — то есть про семью Сойеров — столько, что хватило бы и на целый десяток таких семей.

Вӑтӑр иккӗмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Пӑрахут ир ҫитрӗ, тул ҫутӑлсанах; эпӗ япаласене пристане хӑвартӑм та хам хула курма кайрӑм, аяккарах та кайса уҫӑлса ҫӳрерӗм, вӑхӑт ирттӗр, сирӗн пата ытлашши ир килес мар терӗм, ҫавӑнпа эпӗ ҫулпа утман.

Пароход пришел рано, как раз на рассвете; я и оставил вещи на пристани, а сам пошел поглядеть город и дальше немножко прогулялся, чтобы убить время и прийти к вам не очень рано, так что я не по дороге шел.

Вӑтӑр иккӗмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Акӑ хайхи майлӑ самант ҫитрӗ тетӗп, халӗ ӗнтӗ вӗсем пире, Джимпа иксӗмӗре, часах кураймӗҫ.

Вот он, думаю, случай-то, теперь не скоро они нас с Джимом опять увидят!

Вӑтӑр пӗрремӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Кӑнтӑрла та ҫитрӗ, король ҫаплах ҫук, эпӗ, тӗрӗссипе, питӗ савӑнтӑм: тинех мӗнле те пулин улшӑну пулать тетӗп, тен, пурнӑҫ йӑлтах та улшӑнса кайӗ-ха тесе шутлатӑп.

Настал и полдень, а короля все не было, и я, признаться, очень обрадовался, — думаю: наконец хоть какая-то перемена, а может случиться, что все по-настоящему переменится.

Вӑтӑр пӗрремӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Кӑнтӑрла тӗлӗнче тупӑкҫӑ хӑйне пулӑшаканӗсемпе килсе ҫитрӗ; тупӑка вӗсем пӳлӗм варрине икӗ тенкел ҫине лартрӗҫ, ытти тенкелсене ретӗн-ретӗн вырнаҫтарчӗҫ тата кӳршӗсенчен те тенкелсем илсе килчӗҫ, ҫавӑнпа хӑна пӳлӗмӗнче те, апатланмалли пӳлӗмре те, малти пӳлӗмре те — пур ҫӗрте те туллиех тенкел лартса тултарчӗҫ.

В середине дня пришел гробовщик со своим помощником; они поставили гроб посреди комнаты на двух стульях, а все остальные стулья расставили рядами, да еще призаняли у соседей, так что и в гостиной, и в столовой, и в передней — везде было полно стульев.

Ҫирӗм ҫиччӗмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Кӑнтӑр ҫитеспе икӗ пӗчӗк пӑрахут иртсе кайрӗҫ, анчах вӗсем туран анакансем пулмарӗҫ; каярахпа пысӑкки ҫитрӗ, корольпе герцог ӑна чарчӗҫ.

Около середины дня прошли два маленьких парохода, но они были не с верховьев реки, а потом подошел большой, и король с герцогом его остановили.

Ҫирӗм тӑваттӑмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Ҫӗр ҫӑтасшӗ, ҫак хула ҫинчен те, Уилкссем ҫинчен те пӗтӗмпех пӗлсе ҫитрӗ ӗнтӗ: Питер мӗн ӗҫпе пурӑннӑ — вӑл тир-сӑран ӑстаҫи пулнӑ-мӗн, Джордж платникре ӗҫленӗ, Гарви темӗнле сектӑри проповедник иккен, тата ыттине те тӗпӗ-йӗрӗпе ыйтса пӗлчӗ те юлашкинчен ҫапла каларӗ:

Провалиться мне, если он не разузнал всю подноготную про этот самый город и про Уилксов тоже: и чем занимался Питер — он был кожевник, и Джордж — а он был плотник, и Гарви — а он проповедник в какой-то секте, и много еще чего, потом и говорит:

Ҫирӗм тӑваттӑмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Ну, ку япала старике килӗшрӗ, вӑл ӑна юлашкинчен пӑхмасӑр калама вӗренсе ҫитрӗ те чиперех вулама тытӑнчӗ.

Ну, старику эта штука понравилась, он очень скоро выучил ее наизусть и читал так, что лучше и не надо.

Ҫирӗм пӗрремӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Лешӗ, тепри, тӗттӗмре аллисемпе стенасене хыпашласа утать, Паккард манӑн каюта умне ҫитрӗ те ӑна: — Ҫакӑнта кӗр, ҫакӑнта, — терӗ.

Тот, другой, двигался ощупью, хватаясь за стенки в темноте, а когда Паккард добрался до моей каюты, сказал ему: — Сюда, входи сюда.

Вуниккӗмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Ҫур ҫӗр иртсе пӗр сехет те ҫитрӗ пулӗ ӗнтӗ, эпир утрав ҫумӗнчен тинех хӑпрӑмӑр, сулӑ ытла майӗпен шунӑ пек туйӑнать.

Было, верно, уже около часа ночи, когда мы в конце концов миновали остров; нам все время казалось, что плот еле-еле движется.

Вуниккӗмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Вӑл мана шутсӑр начар пӑхрӗ, эпӗ чӑтрӑм-чӑтрӑм та, чӑтӑм пӗтсе ҫитрӗ: вӑл пӗр-ик куна таҫта кайрӗ, эпӗ ҫав хушӑра унӑн хӗрӗн кивӗ кӗпине йӑкӑртса тухса тартӑм, виҫӗ каҫра вӑтӑр миля утса юханшыв хӗрринчен кунта ҫитрӗм.

Он обращается со мной так плохо, что я терпел-терпел и не вытерпел: он уехал куда-то дня на два, вот я и воспользовался этим случаем, стащил старое платье у его дочки и удрал и в три ночи прошел эти тридцать миль до реки.

Вунпӗрмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Тул ҫутӑлса ҫитрӗ темелле.

Теперь уже стало светлеть перед зарей.

Саккӑрмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Кӗҫех пӑрахут ман тӗле ҫитрӗ; вӑл утрав ҫумӗпех ишет, пусмине хурсанах ун ҫинчен ҫырана тухма пулать.

Скоро пароходик поравнялся с берегом; он шел так близко от острова, что можно было перекинуть сходни и сойти на берег.

Саккӑрмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Акӑ кимӗ ҫывхарсах килчӗ, часах вӑл ман тӗле ҫитрӗ, унта пӗр ҫын кӑна ларать.

Вот лодка приблизилась, и скоро оказалась рядом со мной, а в ней только один человек сидит.

Ҫиччӗмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Страницăсем:

Меню

 

Статистика

...тĕплӗнрех