Чӑваш чӗлхи корпусӗ

Шырав

Шырав ĕçĕ:

ыт сăмах пирĕн базăра пур.
ыт (тĕпĕ: ыт) сăмах форми çинчен тĕплĕнрех пăхма пултаратăр.
Чечексене кашни праҫникрех, сӑмахран, Ҫӗнӗ ҫул, Хӗрарӑмсен кунӗ, Май уявӗ ячӗпе, ҫула каякансене, килекенсене т. ыт. те парнелеме юрать.

Цветы дарят к каждому семейному торжеству и к другим датам, например к Новому году, традиционно к Международному женскому дню, к Первому мая, отъезжающим и приезжающим и т. д. Но цветы в горшках и в корзинах доставляют на дом.

Кама мӗн парнелемелле? // Роза Митрушкина. Аасамаа И. Т. Хӑвна мӗнле тытмалла. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1976. — 192 с.

Хаклӑ парнесенчен ҫаксем пулма пултараҫҫӗ: картинӑсем, гравюрӑсем, акварельпе ҫырнӑ картинӑсем, пӗчӗк калӑплӑ ӳкерчӗксем, сайра тӗл пулакан кӗнекесем т. ыт. те.

Из более ценных подарков можно назвать произведения изобразительного искусства: картины, гравюры акварели, миниатюры, уникальные издания книг и т. д.

Кама мӗн парнелемелле? // Роза Митрушкина. Аасамаа И. Т. Хӑвна мӗнле тытмалла. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1976. — 192 с.

Вӗсен шутне чечексем, пылак апат-ҫимӗҫсем, улма-ҫырла, хӗрлӗ эрех, кӗнекесем, тӗрлӗрен ручкӑсем, духисем, сигаретсем, сигарӑсем, чӗлӗмсем, муштук, портсигар, кӗл суланчи, кӗленчерен, хрустальрен, кӗмӗлтен тунӑ, тиртен ҫӗленӗ япаласем, тӑм савӑт-сапа, металран эрешленӗ япаласем (ҫурта лартмалли савӑт, стена ҫине ҫакмалли пластинӑсем, турилккесем, вазӑсем, брошкӑсем т. ыт. те) кӗреҫҫӗ.

Это цветы, сладости, фрукты, вино, книги, письменные принадлежности (почтовые наборы, вечное перо и т. д. ), духи, курильщикам — сигареты, сигары, табак и курительные принадлежности (трубка, мундштук, портсигар, пепельница и т. д. ); изделия из стекла, хрусталя, серебра, кожи (бювары, бумажники, обложки для книг, записные книжки, шкатулки и т. д. ); керамика, металлические изделия (подсвечники, настенные пластины, тарелки, вазы, броши и т. д. ).

Кама мӗн парнелемелле? // Роза Митрушкина. Аасамаа И. Т. Хӑвна мӗнле тытмалла. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1976. — 192 с.

Ҫи-пуҫа, аялти кӗпе-тума, шлепкене т. ыт. те упӑшкана е ҫывӑх тӑвансене ҫех парнелеме юрать.

Предметы туалета, такие как белье, носки, рубашки, шляпу и т. д. (галстук считается украшением) дарят только мужу или близким родственникам.

Кама мӗн парнелемелле? // Роза Митрушкина. Аасамаа И. Т. Хӑвна мӗнле тытмалла. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1976. — 192 с.

Ачасене пӗчӗккӗ чухнех ӳкермелли хатӗрсем: сӑрӑсем, пурӑ татӑкӗсем, каярахпа шывпа усӑ курмалли сӑрӑсем, тӗрлӗрен кӗлеткесем тума пластилин т. ыт. те — илсе памалла.

С раннего возраста можно дарить и принадлежности для рисования, вначале карандаши и мелки, а затем и водяные краски (не раньше, чем в 4-5 лет), пластилин для лепки и т. п.

Кама мӗн парнелемелле? // Роза Митрушкина. Аасамаа И. Т. Хӑвна мӗнле тытмалла. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1976. — 192 с.

Хӑшпӗр праҫниксене (сӑмахран, Ҫӗнӗ ҫула, Май уявне т. ыт. те) пая кӗрсе пухӑнса ирттерме юрать пулсан, ҫуралнӑ куна вара кашнин хӑй шучӗпе ирттермелле.

Если некоторые вечера (например, встречу Нового года, майские праздники и т. д. ) можно отмечать вскладчину, то расходы по празднованию дня рождения несет сам виновник торжества.

Ҫуралнӑ кун // Роза Митрушкина. Аасамаа И. Т. Хӑвна мӗнле тытмалла. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1976. — 192 с.

Пӗчӗк кайӑксен (чӑх-чӗп, карӑпчӑк т. ыт. те), шӑмӑллӑ какайне алла тытса ҫиме юрать.

Только кости маленьких птиц (цыпленок, вальдшнеп и т. д. ) разрешается держать в руке.

Мӗн тата мӗнле ҫимелле // Роза Митрушкина. Аасамаа И. Т. Хӑвна мӗнле тытмалла. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1976. — 192 с.

Хӑшпӗр чухне апат хатӗрлекенӗн аванмарланмалли самантсем те пулаҫҫӗ — апат ӑшӗнчен ҫӳҫ тухать, тӗслӗ купӑстара купӑста хурчӗ юлма пултарать т. ыт. те.

Случается, что и тот, кто готовил пищу, испытывает чувство неловкости — в еде может оказаться волосок, гусеница в цветной капусте и т. д.

Сӗтел хушшинче хӑвна мӗнле тытмалла // Роза Митрушкина. Аасамаа И. Т. Хӑвна мӗнле тытмалла. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1976. — 192 с.

Ҫӗҫӗпе апата (какая, ҫӑкӑра тата ыт. те) касса ҫимелле, вилка ҫине апат илнӗ чухне те унпа тӗксе хума юрать (сӑмахран, соуса е пахча-ҫимӗҫе).

Нож используется для нарезания и как вспомогательный инструмент для накладывания пищи на вилку, например, соуса или овощей.

Сӗтел хушшинче хӑвна мӗнле тытмалла // Роза Митрушкина. Аасамаа И. Т. Хӑвна мӗнле тытмалла. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1976. — 192 с.

Ҫиес теменнине пӗлтерсе: «Тавтапуҫ, эпӗ ку апата ҫиместӗп», «Мана ку юрамасть» т. ыт. те тесе лармаҫҫӗ.

Не принято отказываться от кушанья словами: «спасибо, я этого не ем», «мне этого нельзя» и т. п.

Сӗтел хушшинче хӑвна мӗнле тытмалла // Роза Митрушкина. Аасамаа И. Т. Хӑвна мӗнле тытмалла. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1976. — 192 с.

Лимонада, минераллӑ шыва т. ыт. те сӗтел ҫине ҫур литр кӗленчипе, килте тунӑ напитоксене, тӗрлӗрен соксене графинсемпе, кӑкшӑмпа лартаҫҫӗ.

Такие как лимонад, минеральная вода и др. ставят на стол в бутылках, напитки домашнего приготовления и всевозможные соки — в графинах и кувшинах.

Ӗҫмеллисем // Роза Митрушкина. Аасамаа И. Т. Хӑвна мӗнле тытмалла. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1976. — 192 с.

Хӑнасем ача ҫуралнӑ ятпа, менелникре, кама та пулин юбилей ячӗпе чысланӑ чух, мӑшӑрланакансен ячӗпе т. ыт. те тост ҫӗклеме пултараҫҫӗ.

Гости могут провозгласить тост только в том случае, если они подымают бокал в честь новорожденного, именинника, юбиляра, новобрачных и т. д.

Ӗҫмеллисем // Роза Митрушкина. Аасамаа И. Т. Хӑвна мӗнле тытмалла. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1976. — 192 с.

Шурӑ эрехсенчен тӗрлӗрен ӗҫмелли напитоксем тӑваҫҫӗ (глинтвейн, грог, жженка, крюшон т. ыт. те).

Дешевые белые вина (столовые) используют для изготовления таких напитков, как глинтвейн, грог, жженка, крюшон и т. д.

Ӗҫмеллисем // Роза Митрушкина. Аасамаа И. Т. Хӑвна мӗнле тытмалла. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1976. — 192 с.

Ҫӑмӑллӑнах касӑлакан япаласене (ҫу, паштет, студень т. ыт. те) сӗтел ҫине касмасӑрах лартма юрать.

Все, что легко резать и мазать на бутерброд — масло, паштет, холодец и др. можно ставить на стол куском.

Апат лартнӑ сӗтел // Роза Митрушкина. Аасамаа И. Т. Хӑвна мӗнле тытмалла. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1976. — 192 с.

Сӗтеле ҫиттипе витмесӗр салфеткӑсем ҫеҫ витнӗ пулсан, кофе янӑ чухне кирлӗ япаласем: сӗт, кофе савӑчӗсем, кукӑль хунӑ турилкке т. ыт. те — тепӗр пӗчӗк сӗтел ҫинче тӑма пултараҫҫӗ.

Если стол накрыт салфетками, то сахар, сливочник, кофейник, блюдо с пирожными и все прочие необходимые предметы могут находиться на вспомогательном или сервировочном столике рядом с хозяйкой.

Апат лартнӑ сӗтел // Роза Митрушкина. Аасамаа И. Т. Хӑвна мӗнле тытмалла. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1976. — 192 с.

Чӑнахах та вӑхӑт ҫук пулсан, каҫару ыйтса сӑлтавне ӑнлантармалла: больницӑна, театра т. ыт.

Если же действительно времени в обрез, можно извиниться и объяснить, что вы опаздываете к врачу, в театр и т. д.

7. Хӑнара // Роза Митрушкина. Аасамаа И. Т. Хӑвна мӗнле тытмалла. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1976. — 192 с.

Ҫынна тата хӑйне хисеплекен ҫын пӗр-пӗр ҫурта хырӑнмасӑр, ӳсӗр, ҫӑварта пирус тытса т. ыт. те пырса кӗмест.

Излишне говорить о том, что человек, уважающий хозяина и себя, не явится в дом во хмелю, небритым, с папиросой во рту и т. д.

7. Хӑнара // Роза Митрушкина. Аасамаа И. Т. Хӑвна мӗнле тытмалла. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1976. — 192 с.

Пысӑк праҫниксенче (Ҫӗнӗ ҫулта, Октябрь праҫникӗнче т. ыт. те) сахал палланӑ ҫынсем патне хӑнана ҫӳремеҫҫӗ.

В дни больших праздников, как Октябрьские, Новый год и другие, не ходят к малознакомым людям.

7. Хӑнара // Роза Митрушкина. Аасамаа И. Т. Хӑвна мӗнле тытмалла. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1976. — 192 с.

Пӗчӗк чӑматанра е сумкӑра ҫул ҫинче кирлӗ япаласем пулмалла: ҫул ҫинчи ҫи-пуҫ, вырӑн таврашӗ, кӗнеке-журнал, апат-ҫимӗҫ тата ыт. те.

Второе (небольшой чемодан или сумка) — для тех, которые нужны будут в дороге: спальные, туалетные принадлежности, книги и журналы, продукты и т. д.

Ҫула тухсан // Роза Митрушкина. Аасамаа И. Т. Хӑвна мӗнле тытмалла. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1976. — 192 с.

Ҫакна ҫын нумай вырӑнсенче (урамра, пляжра, стадионра т. ыт. ҫӗрте) шӑв-шава сахаллатас тесе тунӑ, мӗншӗн тесен шӑв-шав ҫынсен нерв тытӑмне пӑсать.

А связано это с тем, что в любом людном месте (на улице, пляже, стадионе и пр. ) дополнительный шум раздражающе действует на нервную систему людей.

Урамра // Роза Митрушкина. Аасамаа И. Т. Хӑвна мӗнле тытмалла. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1976. — 192 с.

Страницăсем:

Меню

 

Статистика

...тĕплӗнрех