Чӑваш чӗлхи корпусӗ

Шырав

Шырав ĕçĕ:

Зоя сăмах пирĕн базăра пур.
Зоя (тĕпĕ: Зоя) сăмах форми çинчен тĕплĕнрех пăхма пултаратăр.
Исаков тарӑн сывласа илчӗ, нумайччен сӑмах чӗнмесӗр тӑнӑ хыҫҫӑн каллех Зоя ҫине пӑхрӗ.

Исаков вздохнул, помолчал и снова посмотрел на Зою.

Пӗр-пӗрне ӑнлансан // Александра Лазарева. Лазарева А. Чипер Анна. Калавсем. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1956. — 116 с. — 3–23 с.

Зоя тӑруках ответ памарӗ.

Зоя ответила не сразу.

Пӗр-пӗрне ӑнлансан // Александра Лазарева. Лазарева А. Чипер Анна. Калавсем. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1956. — 116 с. — 3–23 с.

Юрамасӑр! — терӗ Зоя, тӗлӗннӗ пек пулса.

Как нельзя-то! — удивленно воскликнула Зоя.

Пӗр-пӗрне ӑнлансан // Александра Лазарева. Лазарева А. Чипер Анна. Калавсем. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1956. — 116 с. — 3–23 с.

Аслӑ урам тӑрӑх вӗсем васкамасӑр утса хӑпарчӗҫ те Зоя пурӑнакан ҫурт умне ҫитсен, чарӑнса тӑчӗҫ.

Они медленно поднялись по главной улице и остановились у дома, где проживала Зоя.

Пӗр-пӗрне ӑнлансан // Александра Лазарева. Лазарева А. Чипер Анна. Калавсем. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1956. — 116 с. — 3–23 с.

— Ӑсат, — терӗ Зоя, — кӑмӑлу пур пулсан…

— Проводи, — сказала Зоя, — если есть желание…

Пӗр-пӗрне ӑнлансан // Александра Лазарева. Лазарева А. Чипер Анна. Калавсем. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1956. — 116 с. — 3–23 с.

Исаков кун пирки Зоя мӗн шухӑшланине пӗлесшӗн пулчӗ.

Исаков поинтересовался, что думает об этом Зоя.

Пӗр-пӗрне ӑнлансан // Александра Лазарева. Лазарева А. Чипер Анна. Калавсем. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1956. — 116 с. — 3–23 с.

Тен, халӗ Зоя та хирӗҫ пулмӗ.

Может быть, сейчас и Зоя не станет отказываться.

Пӗр-пӗрне ӑнлансан // Александра Лазарева. Лазарева А. Чипер Анна. Калавсем. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1956. — 116 с. — 3–23 с.

— Степа, эсӗ халӗ те хуларах тем? — ыйтрӗ Зоя, кулкаласа.

— Степа, ты все еще в городе, как-никак? — спросила Зоя, улыбаясь.

Пӗр-пӗрне ӑнлансан // Александра Лазарева. Лазарева А. Чипер Анна. Калавсем. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1956. — 116 с. — 3–23 с.

Зоя ура ҫине тӑчӗ те хӑй ҫумне ҫыпӑҫнӑ хӑйӑра тасаткаласа илчӗ.

Зоя встала и почистила прилепившийся к ней песок.

Пӗр-пӗрне ӑнлансан // Александра Лазарева. Лазарева А. Чипер Анна. Калавсем. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1956. — 116 с. — 3–23 с.

Мӗншӗн вӗрентнӗ-ха пире, Зоя?

Почему нас выучили, Зоя?

Пӗр-пӗрне ӑнлансан // Александра Лазарева. Лазарева А. Чипер Анна. Калавсем. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1956. — 116 с. — 3–23 с.

Юри калатӑп, тетӗн-им? — тӳррӗнех ыйтрӗ унран Зоя, малтанхи пекех хӑйӑрпа выляса.

Думаешь нарочно говорю? — напрямик спросила Зоя, по-прежнему играя песком.

Пӗр-пӗрне ӑнлансан // Александра Лазарева. Лазарева А. Чипер Анна. Калавсем. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1956. — 116 с. — 3–23 с.

Зоя… — терӗ Исаков чылайран тин, хӑй пӑлханса кайнине пусарма тӑрӑшса.

— Зоя… — сказал Исаков через продолжительное время, стараясь подавить волнение.

Пӗр-пӗрне ӑнлансан // Александра Лазарева. Лазарева А. Чипер Анна. Калавсем. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1956. — 116 с. — 3–23 с.

Зоя сӑмахӗсенчен тӗлӗннипе Исаков нимӗн калама аптрарӗ.

Исаков растерялся от слов Зои.

Пӗр-пӗрне ӑнлансан // Александра Лазарева. Лазарева А. Чипер Анна. Калавсем. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1956. — 116 с. — 3–23 с.

Зоя ӑна сисмерӗ, вӗри хӑйӑра пӗр аллинчен теприн ҫине юхтарса, малалла каларӗ.

Зоя не заметила этого и, пересыпая горячий песок, продолжала:

Пӗр-пӗрне ӑнлансан // Александра Лазарева. Лазарева А. Чипер Анна. Калавсем. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1956. — 116 с. — 3–23 с.

— Мӗншӗн, Зоя?

— Почему, Зоя?

Пӗр-пӗрне ӑнлансан // Александра Лазарева. Лазарева А. Чипер Анна. Калавсем. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1956. — 116 с. — 3–23 с.

Зоя, темле тӗлӗнмелле япала курнӑ пек сасартӑк куҫӗсене чарса, Исаков ҫине тинкерсе пӑхрӗ, пӗр хушӑ чӗнмесӗр ларчӗ.

Зоя вдруг широко раскрыла глаза, как будто увидела что-то странное, и пристально посмотрела на Исакова, некоторое время просидела не вымолвив ни слова.

Пӗр-пӗрне ӑнлансан // Александра Лазарева. Лазарева А. Чипер Анна. Калавсем. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1956. — 116 с. — 3–23 с.

Эпир вара яланах пӗр-пӗрне пулӑшса ӗҫлӗттӗмӗр, вӗренеттӗмӗр, телейлӗ пурӑнӑттӑмӑр, — терӗ Исаков, Зоя аллине хуллен ачашласа илсе.

А мы бы всегда помогали друг другу, учились, жили бы счастливо, — сказал Исаков, тихонько поглаживая руку Зои.

Пӗр-пӗрне ӑнлансан // Александра Лазарева. Лазарева А. Чипер Анна. Калавсем. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1956. — 116 с. — 3–23 с.

Кала ара, итлетӗп! — терӗ Зоя, Исаков ҫине кӑмӑллӑн пӑхса.

Говори, я слушаю! — сказала Зоя, с удовольствием взглянув на Исакова.

Пӗр-пӗрне ӑнлансан // Александра Лазарева. Лазарева А. Чипер Анна. Калавсем. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1956. — 116 с. — 3–23 с.

Зоя, эпӗ сана хам шухӑша пӗлтересшӗн…

— Зоя, я хочу высказать тебе свое желание…

Пӗр-пӗрне ӑнлансан // Александра Лазарева. Лазарева А. Чипер Анна. Калавсем. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1956. — 116 с. — 3–23 с.

Исаков хӑйӑр ҫинчен сиксе тӑчӗ те Зоя ҫывӑхнерех пырса ларчӗ.

Исаков вскочил с песка и подсел поближе к Зое.

Пӗр-пӗрне ӑнлансан // Александра Лазарева. Лазарева А. Чипер Анна. Калавсем. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1956. — 116 с. — 3–23 с.

Страницăсем:

Меню

 

Статистика

...тĕплӗнрех