Чӑваш чӗлхи корпусӗ

Шырав

Шырав ĕçĕ:

кӑтартрӗ (тĕпĕ: кӑтарт) сăмах форми çинчен тĕплĕнрех пăхма пултаратăр.
Анчах арҫынӗ сивлекрех куҫӗсемпе Таня ҫине кӑшт ҫеҫ пӑхса илчӗ, арҫын ачи аллипе чечексем ҫине кӑтартрӗ те: — Эсӗ вӗсене сутатӑн-и? — тесе ыйтрӗ.

Но взгляд человека был сух и недолог, а толстый мальчик показал рукой на цветы и спросил: — Ты продаешь их?

IV // Асклида Соколова. Фраерман Р.И. Динго йытӑ е пӗрремӗш юрату ҫинчен. Повесть. Чӑвашла Соколова А. А куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1983. — 128 с.

Вӑл вӗсене нянине кӑтартрӗ.

Она показала их няне.

III // Асклида Соколова. Фраерман Р.И. Динго йытӑ е пӗрремӗш юрату ҫинчен. Повесть. Чӑвашла Соколова А. А куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1983. — 128 с.

Унтан Филька хулла кедр вулли ҫумне ҫапса силлерӗ те ӑна Таньӑна кӑтартрӗ.

Тогда Филька стряхнул их, слегка ударив веткой по кедру, и показал ее Тане.

I // Асклида Соколова. Фраерман Р.И. Динго йытӑ е пӗрремӗш юрату ҫинчен. Повесть. Чӑвашла Соколова А. А куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1983. — 128 с.

Ҫакна вӑл хут татӑкӗ ҫине ҫырса кӑтартрӗ.

И он начертил все это на клочке бумаги.

Ҫирӗм тӑххӑрмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Ара, акӑ тӑрать вӑл, эпӗ ӑна тӳрех палласа илтӗм, — ман ҫинелле кӑтартрӗ вӑл.

Да вот он стоит, я его сразу узнал, — и он показал на меня.

Ҫирӗм тӑххӑрмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Мери Джейн пире ҫӳле илсе хӑпартрӗ те тетӗшӗсене пӳлӗмсене кӑтартрӗ, пӳлӗмӗсем пӗчӗкҫеҫ, анчах тирпейлӗ те хӑтлӑ.

Мэри-Джейн повела нас наверх и показала дядюшкам их комнаты, очень простенькие, зато уютные.

Ҫирӗм улттӑмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Король, герцог патнелле ҫаврӑнса, ӑна пӳрнисемпе тӗрлӗрен паллӑсем туса кӑтартрӗ, герцог малтан ун ҫине ухмах ҫын пек кӑн-кан пӑхкаларӗ, унтан мӗн тумаллине ӑнланса-ши, сасартӑк король патне пычӗ те пит савӑнӑҫлӑн гӑ-гӑ-гӑ теме тытӑнчӗ, ӑна темиҫе хут ытала-ытала илчӗ.

Он оборачивается к герцогу и начинает ему делать знаки, что-то показывает на пальцах, а герцог сначала смотрит на него дурак дураком, а потом вдруг бросается к королю, будто бы понял, в чем дело, и гугукает вовсю от радости и обнимает его чуть не двадцать раз подряд.

Ҫирӗм пиллӗкмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Ҫакна курса тӑракансем: «Питӗ тӗрӗс туса кӑтартрӗ, шӑп та шай ҫакӑн пек пулса иртрӗ», — терӗҫ.

Те, которые все видели, говорили, что он изобразил точка в точку, как было, говорили, что именно так все и произошло.

Ҫирӗм пӗрремӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Унтан герцог тепӗр пӗчӗк пӗлтерӳ кӑтартрӗ, уншӑн вӑл укҫа пӗртте илмен, мӗншӗн тесен ӑна пире валли пичетленӗ.

Потом он показал нам другое маленькое объявление, за которое он тоже ничего не взял, потому что напечатал его для нас.

Ҫирӗммӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Вара герцог хӑйӗн кӗнекине илчӗ те рольсене питӗ уҫӑ сасӑпа янратса вулама тытӑнчӗ; мӗнле вылямаллине сулӑ ҫинче сиккелесе кӑтартрӗ; унтан кӗнекине короле тыттарса роле пӑхмасӑр калама вӗренме хушрӗ.

Тогда герцог достал свою книжку и начал читать роли самым внушительным и торжественным голосом; расхаживая по плоту, он показывал, как это надо играть; потом отдал королю книжку и велел ему выучить роль наизусть.

Ҫирӗммӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Герцог вара ӑна пӗтӗмпех каласа кӑтартрӗ: кам вӑл Ромео кам вӑл Джульетта, хӑй вӑл Ромеона выляма хӑнӑхнӑ, ҫавӑнпа королӗн Джульетта пулма лекет терӗ.

Тут герцог рассказал ему все, что полагается: кто такой был Ромео и кто такая Джульетта, и прибавил, что сам он привык играть Ромео, так что королю придется быть Джульеттой.

Ҫирӗммӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Эпир мӗн тӗрлӗ асап тӳснине курнӑ хыҫҫӑн та хӑш-пӗрисем ҫӗлен тирне тытнинчен ним хӑрушши те ҫук тейӗҫ, ӗненместӗр пулсан, тата малалла вулӑр, ун чух ӗненӗр вара: мӗн чухлӗ инкек кӑтартрӗ пире ҫӗлен тирӗ.

Всякий, кто еще не верит, как опасно брать в руки змеиную кожу, даже после всего, что с нами случилось, обязательно поверит, когда почитает дальше, что она с нами натворила.

Вунулттӑмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Джим ҫӗркаҫ хӑй мӗн тери хӑрани ҫинчен каласа кӑтартрӗ.

Джим рассказал, что ночью чуть не умер со страха.

Вунтӑваттӑмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Вӑл мана йӑлмакласа авнӑ тӑхлан пралук кӑтартрӗ, питӗ тӗл лектерекенччӗ-ха, анчах ҫак кунсенче алла мӑкӑлтарӑм, халӗ тивертеетӗп-ши тет.

Она показала мне свинцовую полосу, скрученную узлом, заметив, что вообще-то она попадает метко, только вывихнула руку на днях и не знает, попадет ли теперь.

Вунпӗрмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Тӗмсем патне ҫитсен, Том Сойер пире пурне те вӑрттӑнлӑха упратпӑр тесе тупа тутарчӗ, унтан ҫӗр хӑвӑлне кӗмелли ҫула кӑтартрӗ.

Когда подошли к кустам, Том Сойер заставил всех нас поклясться, что мы не выдадим тайны, а потом показал ход в пещеру.

Иккӗмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Хӑйӗн произведенийӗсенче писатель ҫӗршывӑмӑр чапӗпе тӗрекӗшӗн ӗҫпе те кӗрешӳпе мала тухнӑ коммунистсемпе комсомолецсен асра юлакан йышлӑ сӑнарӗсене ҫырса кӑтартрӗ.

Куҫарса пулӑш

«Ӗмӗр сакки сарлака» романпа унан авторӗ // Николай Григорьев. Мранька Н.Ф. Ӗмӗр сакки сарлака. Роман. 1-мӗш том. Виҫҫӗмӗш кӑларӑм. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1989. — 592 с.

Совет халӑхӗ пӗтӗм тӗнче умӗнче хӑйӗн иксӗлми хӑватне кӑтартрӗ, ылханлӑ вӑрҫа аслӑ Ҫӗнтерӳпе вӗҫлерӗ.

Куҫарса пулӑш

«Ӗмӗр сакки сарлака» романпа унан авторӗ // Николай Григорьев. Мранька Н.Ф. Ӗмӗр сакки сарлака. Роман. 1-мӗш том. Виҫҫӗмӗш кӑларӑм. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1989. — 592 с.

Анчах Елена хӑй телейӗпе пӗр шухӑшсӑр киленеймерӗ: унӑн нумай пулмасть курса-илтнипе хумханнӑ чӗри лӑпланма пултараймарӗ; Инсаров вара, дожсен керменӗ ҫумӗнчен иртсе пынӑ чух, керменӗн аялти хутӗнчен курӑнса тӑракан австриецсен тупписен кӗпҫи ҫине шӑппӑн тӗллесе кӑтартрӗ те шлепкине куҫхаршисем ҫине антарса лартрӗ.

Но Елена уже не могла беспечно предаваться чувству своего счастия: сердце ее, потрясенное недавними впечатлениями, не могло успокоиться; а Инсаров, проходя мимо Дворца дожей, указал молча на жерла австрийских пушек, выглядывавших из-под нижних сводов, и надвинул шляпу на брови.

XXXIII // Михаил Рубцов. Тургенев И.С. Умӗн: роман. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1955. — 160 с.

Унсӑр пуҫне тата вӑл халь те черногорец тесе чӗнекен Инсаровпа курнӑҫма килӗшменни ҫинчен Анна Васильевнӑна татӑклӑн пӗлтерчӗ, анчах клуба ҫитсен, хӑйӗн юлташне, отставкӑна тухнӑ генерал-инженера кирлӗ мар ҫӗртенех Елена туйӗ ҫинчен каласа кӑтартрӗ.

Сверх того, он решительно объявил Анне Васильевне, что не желает встретиться с Инсаровым, которого продолжал величать черногорцем, а приехавши в клуб, безо всякой нужды заговорил о свадьбе Елены с своим партнером, отставным инженерным генералом.

XXXI // Михаил Рубцов. Тургенев И.С. Умӗн: роман. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1955. — 160 с.

Вӑл, ораторсем пекех, аллине малалла тӑсса, хӗрне пукан ҫине кӑтартрӗ, Елена, ашшӗн хусканӑвне ӑнланса илеймесӗр, ун ҫине ыйтуллӑн пӑхсан, вӑл пуҫне пӑрмасӑрах: «сире ларма ыйтатӑп», тесе хучӗ.

Ораторским движением руки указал он своей дочери на стул, и когда та, не понявши его движения, вопросительно посмотрела на него, он промолвил с достоинством, но не оборачивая головы: «Прошу вас сесть».

XXX // Михаил Рубцов. Тургенев И.С. Умӗн: роман. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1955. — 160 с.

Страницăсем:

Меню

 

Статистика

...тĕплӗнрех