Чӑваш чӗлхи корпусӗ

Шырав

Шырав ĕçĕ:

Казбич (тĕпĕ: ) сăмах форми çинчен тĕплĕнрех пăхма пултаратăр.
Казбич чупса пынӑ ҫӗртех пӑшалне йӗннинчен туртса кӑларчӗ те персе ячӗ.

на бегу Казбич выхватил из чехла ружье и выстрелил,

Бэла // Николай Пиктемир, Нестор Янкас. Михаил Лермонтов. Пирӗн вӑхӑтри герой. Н. Пиктемирпа Н. Янкас куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑвашкӗнекеиздат, 1964

Унччен те пулмарӗ, пӑхатӑп, Казбич шартах сикрӗ, сӑнран улшӑнчӗ, тӳрех чӳрече патнелле ыткӑнчӗ: чӳречи — инкеке — картиш еннелле пӑхатчӗ.

вдруг, смотрю, Казбич вздрогнул, переменился в лице — и к окну; но окно, к несчастию, выходило на задворье.

Бэла // Николай Пиктемир, Нестор Янкас. Михаил Лермонтов. Пирӗн вӑхӑтри герой. Н. Пиктемирпа Н. Янкас куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑвашкӗнекеиздат, 1964

Тепӗр кунне ирпе ирех Казбич пырса ҫитрӗ, сутма тесе вӑл пӗр вунӑ така ертсе килчӗ.

На другой день утром рано приехал Казбич и пригнал десяток баранов на продажу.

Бэла // Николай Пиктемир, Нестор Янкас. Михаил Лермонтов. Пирӗн вӑхӑтри герой. Н. Пиктемирпа Н. Янкас куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑвашкӗнекеиздат, 1964

Ак хайхи пӗррехинче Казбич пычӗ те, такасем тата пыл кирлӗ мар-и сире, тесе ыйтрӗ; эпӗ ӑна тепӗр кун илсе килме каласа ятӑм.

Вот раз приехал Казбич и спрашивает, не нужно ли баранов и меда; я велел ему привести на другой день.

Бэла // Николай Пиктемир, Нестор Янкас. Михаил Лермонтов. Пирӗн вӑхӑтри герой. Н. Пиктемирпа Н. Янкас куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑвашкӗнекеиздат, 1964

Кайран эпӗ Печорина хӑйнех каларӑм та, анчах вӑл: чурӑс черкес хӗрӗ ман пек савнӑ упӑшкипе телейлӗ пулӗ, терӗ, мӗншӗн тесен кунти йӑлапа эпӗ ҫапах та унӑн упӑшки пулӑп, Казбич хураха вара пӗрре асӑнтармаллах, терӗ вӑл мана.

Я после и говорил это Печорину, да только он мне отвечал, что дикая черкешенка должна быть счастлива, имея такого милого мужа, как он, потому что, по-ихнему, он все-таки ее муж, а что — Казбич разбойник, которого надо было наказать.

Бэла // Николай Пиктемир, Нестор Янкас. Михаил Лермонтов. Пирӗн вӑхӑтри герой. Н. Пиктемирпа Н. Янкас куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑвашкӗнекеиздат, 1964

— Хӑҫан вара? — Акӑ Казбич кӑна кунта килтӗр: вӑл кунта пӗр вунӑ така илсе килме пулнӑччӗ; ытти — ман ӗҫ пулӗ.

— Когда же? — В первый раз, как Казбич приедет сюда; он обещался пригнать десяток баранов: остальное — мое дело.

Бэла // Николай Пиктемир, Нестор Янкас. Михаил Лермонтов. Пирӗн вӑхӑтри герой. Н. Пиктемирпа Н. Янкас куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑвашкӗнекеиздат, 1964

Печорин ӑна асӑрхаман пек тӑвать; эпӗ сӑмаха урӑх еннелле пӑрма тӑрӑшатӑп, вӑл пур — куҫ кӗретех пирӗн сӑмаха Казбич лаши ҫинех сулӑнтарать.

а Печорин будто не замечает; я заговорю о другом, а он, смотришь, тотчас собьет разговор на лошадь Казбича.

Бэла // Николай Пиктемир, Нестор Янкас. Михаил Лермонтов. Пирӗн вӑхӑтри герой. Н. Пиктемирпа Н. Янкас куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑвашкӗнекеиздат, 1964

Лашасем ҫинчен сӑмах хускатрӗҫ те, Печорин Казбич лашине мухтама тытӑнчӗ: вӑл ҫав тери ҫивӗч те, хитре те, хир качаки пекех, тет, — ӗнтӗ, ун сӑмахӗпе калас пулсан, ҫавӑн пек лаша пӗтӗм тӗнчипе те урӑх ҫук, темелле.

Зашел разговор о лошадях, и Печорин начал расхваливать лошадь Казбича: уж такая-то она резвая, красивая, словно серна, — ну, просто, по его словам, этакой и в целом мире нет.

Бэла // Николай Пиктемир, Нестор Янкас. Михаил Лермонтов. Пирӗн вӑхӑтри герой. Н. Пиктемирпа Н. Янкас куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑвашкӗнекеиздат, 1964

Кӑшкӑрашу та шав, пӑшал пенӗ сасӑсем; Казбич ҫеҫ утне утланнӑччӗ, халӑх хушшинче хӗҫӗпе сулкаласа урам тӑрӑх эсрелӗ пек ҫаврӑнкаларӗ.

Крик, шум, выстрелы; только Казбич уж был верхом и вертелся среди толпы по улице, как бес, отмахиваясь шашкой.

Бэла // Николай Пиктемир, Нестор Янкас. Михаил Лермонтов. Пирӗн вӑхӑтри герой. Н. Пиктемирпа Н. Янкас куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑвашкӗнекеиздат, 1964

Азамат хӑйӗн ҫурӑк бешмечӗпе чупса кӗнӗ те, имӗш, Казбич мана чиксе пӑрахма тӑчӗ, тенӗ пулать.

Азамат вбежал туда в разорванном бешмете, говоря, что Казбич хотел его зарезать.

Бэла // Николай Пиктемир, Нестор Янкас. Михаил Лермонтов. Пирӗн вӑхӑтри герой. Н. Пиктемирпа Н. Янкас куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑвашкӗнекеиздат, 1964

Азамат ӑна кӑлӑхах кунӑҫма йӑлӑнчӗ, куҫҫульне те тӑкрӗ, йӑпӑлтатса та пӑхрӗ, тупа та турӗ; юлашкинчен Казбич ӑна чӑтаймасӑр татса пӳлчӗ:

Напрасно упрашивал его Азамат согласиться, и плакал, и льстил ему, и клялся; наконец Казбич нетерпеливо прервал его:

Бэла // Николай Пиктемир, Нестор Янкас. Михаил Лермонтов. Пирӗн вӑхӑтри герой. Н. Пиктемирпа Н. Янкас куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑвашкӗнекеиздат, 1964

Казбич темӗнччен пӗр сӑмах та чӗнмерӗ.

Долго, долго молчал Казбич;

Бэла // Николай Пиктемир, Нестор Янкас. Михаил Лермонтов. Пирӗн вӑхӑтри герой. Н. Пиктемирпа Н. Янкас куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑвашкӗнекеиздат, 1964

Енчен эпӗ ӑна мана сутмасан, эп вилетӗп, Казбич! — терӗ Азамат чӗтрекен сасӑпа.

Я умру, Казбич, если ты мне не продашь его! — сказал Азамат дрожащим голосом.

Бэла // Николай Пиктемир, Нестор Янкас. Михаил Лермонтов. Пирӗн вӑхӑтри герой. Н. Пиктемирпа Н. Янкас куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑвашкӗнекеиздат, 1964

Казбич чӗнмерӗ.

Казбич молчал.

Бэла // Николай Пиктемир, Нестор Янкас. Михаил Лермонтов. Пирӗн вӑхӑтри герой. Н. Пиктемирпа Н. Янкас куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑвашкӗнекеиздат, 1964

— Итле-ха, Казбич, — терӗ Азамат йӑпӑлтатса, — эсӗ ырӑ ҫын, эсӗ хӑюллӑ джигит, ман атте акӑ вырӑссенчен хӑрать те мана ту ҫине кӑлармасть, пар мана хӑвӑн утна, сана уншӑн мӗн кирлӗ, йӑлтах парӑп, аттен чи лайӑх винтовкине е хӗҫне вӑрласа килӗп те сана парӑп, кала, мӗн кӑна кирлӗ сана, — хӗҫӗ унӑн чӑн-чӑн гурда, ҫивӗччине аллу ҫумне тыт кӑна, хӑех ӳте касса кӗрет, санӑнни пек кольчуга вара уншӑн нимӗне те тӑмасть.

— Послушай, Казбич, — говорил, ласкаясь к нему, Азамат, — ты добрый человек, ты храбрый джигит, а мой отец боится русских и не пускает меня в горы; отдай мне свою лошадь, и я сделаю все, что ты хочешь, украду для тебя у отца лучшую его винтовку или шашку, что только пожелаешь, — а шашка его настоящая гурда: приложи лезвием к руке, сама в тело вопьется; а кольчуга — такая, как твоя, нипочем.

Бэла // Николай Пиктемир, Нестор Янкас. Михаил Лермонтов. Пирӗн вӑхӑтри герой. Н. Пиктемирпа Н. Янкас куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑвашкӗнекеиздат, 1964

— Йок, кирлӗ мар, — терӗ Казбич лӑпкӑн.

— Йок, не хочу, — отвечал равнодушно Казбич.

Бэла // Николай Пиктемир, Нестор Янкас. Михаил Лермонтов. Пирӗн вӑхӑтри герой. Н. Пиктемирпа Н. Янкас куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑвашкӗнекеиздат, 1964

— Тӗрӗс, — терӗ Казбич пӑртакҫӑ чӗнмесӗр тӑнӑ хыҫҫӑн: — ун пеккине пӗтӗм Кавардара та урӑх тупаймастӑн.

— Да, — отвечал Казбич после некоторого молчания, — в целой Кабарде не найдешь такой.

Бэла // Николай Пиктемир, Нестор Янкас. Михаил Лермонтов. Пирӗн вӑхӑтри герой. Н. Пиктемирпа Н. Янкас куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑвашкӗнекеиздат, 1964

«Казбич иккен!» — тесе шухӑшларӑм та эпӗ вӑл кольчуга тӑхӑннине аса илтӗм.

«А! Казбич!» — подумал я и вспомнил кольчугу.

Бэла // Николай Пиктемир, Нестор Янкас. Михаил Лермонтов. Пирӗн вӑхӑтри герой. Н. Пиктемирпа Н. Янкас куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑвашкӗнекеиздат, 1964

— Чаплӑ-ҫке санӑн лашу! — тет Азамат, — енчен эпӗ килте хам хуҫа пулсан, виҫ ҫӗр лаша таран кӗтӳ тытсассӑн, сан урхамахушӑн ҫур кӗтӗвӗме панӑ пулӑттӑм, Казбич!

— Славная у тебя лошадь! — говорил Азамат, — если бы я был хозяин в доме и имел табун в триста кобыл, то отдал бы половину за твоего скакуна, Казбич!

Бэла // Николай Пиктемир, Нестор Янкас. Михаил Лермонтов. Пирӗн вӑхӑтри герой. Н. Пиктемирпа Н. Янкас куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑвашкӗнекеиздат, 1964

Ҫав каҫхине Казбич яланхи пек мар тӗксӗмрехчӗ, бешмечӗ айне кольчуга тӑхӑннине те асӑрхарӑм эпӗ.

В этот вечер Казбич был угрюмее, чем когда-нибудь, и я заметил, что у него под бешметом надета кольчуга.

Бэла // Николай Пиктемир, Нестор Янкас. Михаил Лермонтов. Пирӗн вӑхӑтри герой. Н. Пиктемирпа Н. Янкас куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑвашкӗнекеиздат, 1964

Страницăсем:

Меню

 

Статистика

...тĕплӗнрех