Чӑваш чӗлхи корпусӗ

Шырав

Шырав ĕçĕ:

Бэла (тĕпĕ: ) сăмах форми çинчен тĕплĕнрех пăхма пултаратăр.
Каҫхине эпӗ унпа нумайччен калаҫрӑм; вӑл ҫав мӗскӗн хӗр ҫине урӑх куҫпа пӑхма пуҫлани кӳрентерчӗ мана; ҫуршар кун сунарта ҫухалса ҫӳрет, килсен те Бэла ҫине сиввӗн пӑхакан пулчӗ; хутран-ситрен кӑна ӑна ачашлакалатчӗ; Бэла пӗтсе кайрӗ, чечен пит ҫӑмарти путса кӗчӗ, куҫӗ тӗксӗмленчӗ.

Вечером я имел с ним длинное объяснение: мне было досадно, что он переменился к этой бедной девочке; кроме того, что он половину дня проводил на охоте, его обращение стало холодно, ласкал он ее редко, и она заметно начинала сохнуть, личико ее вытянулось, большие глаза потускнели.

Бэла // Николай Пиктемир, Нестор Янкас. Михаил Лермонтов. Пирӗн вӑхӑтри герой. Н. Пиктемирпа Н. Янкас куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑвашкӗнекеиздат, 1964

Бэла, паянтан вара эсӗ крепоҫ валӗ патне тухса ан ҫӳре», — терӗ вӑл.

Бэла, с нынешнего дня ты не должна более ходить на крепостной вал».

Бэла // Николай Пиктемир, Нестор Янкас. Михаил Лермонтов. Пирӗн вӑхӑтри герой. Н. Пиктемирпа Н. Янкас куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑвашкӗнекеиздат, 1964

Пӗлтӗр ӑна Бэла питӗ килӗшнӗччӗ, ҫавна пӗлетӗп эпӗ, ун ҫинчен мана Казбич хӑех каласа панӑччӗ, — хулӑм укҫи ҫитерейсен, вӑл ӑна ҫураҫнӑ та пулӗччӗ, тен…»

Я знаю, что год тому назад она ему больно нравилась — он мне сам говорил, — и если б надеялся собрать порядочный калым, то, верно, бы посватался…

Бэла // Николай Пиктемир, Нестор Янкас. Михаил Лермонтов. Пирӗн вӑхӑтри герой. Н. Пиктемирпа Н. Янкас куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑвашкӗнекеиздат, 1964

Вӑхӑт кӑштах иртсен, Печорин сунартан таврӑнчӗ; Бэла ӑна мӑйӗнчен уртӑнчӗ, йынӑшмарӗ те вӑл, ӳпкелешмерӗ те ҫапла нумай ҫӳренӗшӗн…

Четверть часа спустя Печорин вернулся с охоты; Бэла бросилась ему на шею, и ни одной жалобы, ни одного упрека за долгое отсутствие…

Бэла // Николай Пиктемир, Нестор Янкас. Михаил Лермонтов. Пирӗн вӑхӑтри герой. Н. Пиктемирпа Н. Янкас куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑвашкӗнекеиздат, 1964

— Ку ман атте лаши, — терӗ Бэла, мана алӑран ярса тытса; — хӑй ҫулҫӑ пек чӗтрет, куҫӗ йӑлтӑртатать.

— Это лошадь отца моего, — сказала Бэла, схватив меня за руку; она дрожала, как лист, и глаза ее сверкали.

Бэла // Николай Пиктемир, Нестор Янкас. Михаил Лермонтов. Пирӗн вӑхӑтри герой. Н. Пиктемирпа Н. Янкас куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑвашкӗнекеиздат, 1964

Бэла, пӑх-ха, — терӗм эпӗ, — санӑн куҫу лайӑх курать, мӗнле джигит ҫав, кама тӗлӗнтерме килнӗ вӑл кунта?..

— Посмотри-ка, Бэла, — сказал я, — у тебя глаза молодые, что это за джигит: кого это он приехал тешить?..

Бэла // Николай Пиктемир, Нестор Янкас. Михаил Лермонтов. Пирӗн вӑхӑтри герой. Н. Пиктемирпа Н. Янкас куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑвашкӗнекеиздат, 1964

— Итле-ха, Бэла, — терӗм ӑна, — арку ҫумне ҫӗлесе янӑ пек, ялан кунта лармалла мар-ҫке унӑн: вӑл ҫамрӑк ҫын, тискер кайӑк хыҫҫӑн ҫӳреме юратать, — ҫӳрет-ҫӳрет те килет акӑ; эсӗ пӗрмаях ҫапла кулянса тӑрсан, ӑна йӑлӑхтарса та ҫитерӗн.

— Послушай, Бэла, ведь нельзя же ему век сидеть здесь как пришитому к твоей юбке: он человек молодой, любит погоняться за дичью, — походит, да и придет; а если ты будешь грустить, то скорей ему наскучишь.

Бэла // Николай Пиктемир, Нестор Янкас. Михаил Лермонтов. Пирӗн вӑхӑтри герой. Н. Пиктемирпа Н. Янкас куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑвашкӗнекеиздат, 1964

Паян кайрӗ-и? — терӗм те, Бэла нимӗн те чӗнмерӗ, сӑмах уҫса калама та йывӑрччӗ ӑна.

— Сегодня ушел? — Она молчала, как будто ей трудно было выговорить.

Бэла // Николай Пиктемир, Нестор Янкас. Михаил Лермонтов. Пирӗн вӑхӑтри герой. Н. Пиктемирпа Н. Янкас куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑвашкӗнекеиздат, 1964

Пӗр ирхине кӗретӗп те вӗсем патне — хальхи пекех куҫ умӗнче-ха: Бэла хура пурҫӑн бешмет тӑхӑннӑ, кравать ҫинче ларать, шуралса кайнӑ хӑй, салху: эпӗ хӑрасах ӳкрӗм.

Одно утро захожу к ним — как теперь перед глазами: Бэла сидела на кровати в черном шелковом бешмете, бледненькая, такая печальная, что я испугался.

Бэла // Николай Пиктемир, Нестор Янкас. Михаил Лермонтов. Пирӗн вӑхӑтри герой. Н. Пиктемирпа Н. Янкас куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑвашкӗнекеиздат, 1964

Лайӑх хӗрччӗ ҫав Бэла!

Славная была девочка, эта Бэла!

Бэла // Николай Пиктемир, Нестор Янкас. Михаил Лермонтов. Пирӗн вӑхӑтри герой. Н. Пиктемирпа Н. Янкас куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑвашкӗнекеиздат, 1964

«Кирек мӗн пулсан та, — терӗм эпӗ, вучах хӗррине ларса, — халӗ эсир хӑвӑрӑн Бэла ҫинчен пуҫланӑ историйӗре каласа пӗтеретӗрех ӗнтӗ: ӗҫ унпах пӗтмен пулӗ-ха, тетӗп эпӗ».

— Все к лучшему! — сказал я, присев у огня, — теперь вы мне доскажете вашу историю про Бэлу; я уверен, что этим не кончилось.

Бэла // Николай Пиктемир, Нестор Янкас. Михаил Лермонтов. Пирӗн вӑхӑтри герой. Н. Пиктемирпа Н. Янкас куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑвашкӗнекеиздат, 1964

Анчах Бэла историне вӗҫне ҫитиех пӗлесшӗн пуль-ха эсир? — каласах хурас-ха, эпӗ повеҫ ҫырмастӑп, ҫул ҫинче мӗн курни ҫинчен кӑна ҫыратӑп, ҫавӑнпа та штабс-капитана хӑй калас килнӗ пек кӑна калаттарма пултаратӑп.

Но, может быть, вы хотите знать окончание истории Бэлы? Во-первых, я пишу не повесть, а путевые записки; следовательно, не могу заставить штабс-капитана рассказывать прежде, нежели он начал рассказывать в самом деле.

Бэла // Николай Пиктемир, Нестор Янкас. Михаил Лермонтов. Пирӗн вӑхӑтри герой. Н. Пиктемирпа Н. Янкас куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑвашкӗнекеиздат, 1964

Бэла пире каярахпа тӳррипех каласа пачӗ, Печорина малтанхи хут тӗл пулсанах вӑл ӑна час-часах тӗлӗкӗнче курса тӗлӗрнӗ, ҫинчен тата ун кӑмӑлне ҫавӑнччен пӗр арҫын та Печорин пек хускатайман.

— Да, она нам призналась, что с того дня, как увидела Печорина, он часто ей грезился во сне и что ни один мужчина никогда не производил на нее такого впечатления.

Бэла // Николай Пиктемир, Нестор Янкас. Михаил Лермонтов. Пирӗн вӑхӑтри герой. Н. Пиктемирпа Н. Янкас куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑвашкӗнекеиздат, 1964

Печорин алӑк патне ҫитсе тӗртӗнчӗ ҫеҫ, Бэла сиксе те тӑчӗ, йӗрсе ячӗ апӑрша, унтан чупса пырса ун мӑйӗнчен ҫакӑнчӗ.

Только едва он коснулся двери, как она вскочила, зарыдала и бросилась ему на шею.

Бэла // Николай Пиктемир, Нестор Янкас. Михаил Лермонтов. Пирӗн вӑхӑтри герой. Н. Пиктемирпа Н. Янкас куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑвашкӗнекеиздат, 1964

«Бэла, — терӗ вӑл, — эпӗ сана мӗнле юратнине хӑвах пӗлетӗн.

«Бэла! — сказал он, — ты знаешь, как я тебя люблю.

Бэла // Николай Пиктемир, Нестор Янкас. Михаил Лермонтов. Пирӗн вӑхӑтри герой. Н. Пиктемирпа Н. Янкас куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑвашкӗнекеиздат, 1964

Бэла чӗтресе макӑрса ячӗ.

она задрожала, заплакала.

Бэла // Николай Пиктемир, Нестор Янкас. Михаил Лермонтов. Пирӗн вӑхӑтри герой. Н. Пиктемирпа Н. Янкас куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑвашкӗнекеиздат, 1964

Бэла ытлах хирӗҫмерӗ, темиҫе хутчен вӑл: «Поджалуста, поджалуста, не нада, не нада», — тесе кӑна илчӗ.

она слабо защищалась и только повторяла: «Поджалуста, поджалуйста, не нада, не нада».

Бэла // Николай Пиктемир, Нестор Янкас. Михаил Лермонтов. Пирӗн вӑхӑтри герой. Н. Пиктемирпа Н. Янкас куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑвашкӗнекеиздат, 1964

Кала-ха, кӑштах та пулин хаваслӑрах пулӑн-и? — Бэла, хӑйӗн хура куҫне унӑн куҫӗнчен илмесӗр, шухӑша кайса тӑчӗ, унтан вара, ачашшӑн йӑл кулса, унпа килӗшнӗ пек пуҫне тайрӗ.

Скажи, ты будешь веселей? Она призадумалась, не спуская с него черных глаз своих, потом улыбнулась ласково и кивнула головой в знак согласия.

Бэла // Николай Пиктемир, Нестор Янкас. Михаил Лермонтов. Пирӗн вӑхӑтри герой. Н. Пиктемирпа Н. Янкас куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑвашкӗнекеиздат, 1964

— Итле-ха, чунӑмҫӑм, ырӑ Бэла! — терӗ малалла Печорин, — куратӑн-ҫке эпӗ сана мӗнле савнине, сана хаваслантарасшӑн пулса, эпӗ хамӑн мӗн пуррине пӗтӗмпех пама хатӗр, телейлӗ тӑвас килет сана манӑн, енчен эсӗ каллех кулянма тытӑнсан, эпӗ вилетӗп.

— Послушай, милая, добрая Бэла! — продолжал Печорин, — ты видишь, как я тебя люблю; я все готов отдать, чтоб тебя развеселить: я хочу, чтоб ты была счастлива; а если ты снова будешь грустить, то я умру.

Бэла // Николай Пиктемир, Нестор Янкас. Михаил Лермонтов. Пирӗн вӑхӑтри герой. Н. Пиктемирпа Н. Янкас куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑвашкӗнекеиздат, 1964

 — Бэла, ҫак сӑмахран тӗлӗннӗ пек пулса, ун ҫине тинкерсе пӑхса илчӗ.

Она посмотрела ему пристально в лицо, как будто пораженная этой новой мыслию;

Бэла // Николай Пиктемир, Нестор Янкас. Михаил Лермонтов. Пирӗн вӑхӑтри герой. Н. Пиктемирпа Н. Янкас куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑвашкӗнекеиздат, 1964

Страницăсем:

Меню

 

Статистика

...тĕплӗнрех