Чӑваш чӗлхи корпусӗ

Шырав

Шырав ĕçĕ:

тытрӗ (тĕпĕ: тыт) сăмах форми çинчен тĕплĕнрех пăхма пултаратăр.
Леш ӑна шалти кӗсйине тирпейлӗн чиксе хучӗ, тепӗр хут: «Тепӗр сехетрен!» тесе, алӑк патнелле утма пуҫларӗ, анчах каялла парт ҫаврӑнчӗ те, Санин патне чупса пырса ӑна аллинчен ярса тытрӗ, ун аллине кӑкри ҫумне чӑмӑртаса, пуҫне ҫӳлелле ҫӗклерӗ:

Тот бережно положил его в боковой карман — и, еще раз повторив: «Через час!» — направился было к дверям: но круто повернул назад, подбежал к Санину, схватил его руку — и притиснув ее к своему жабо, подняв глаза к небу, воскликнул:

XVII // Николай Сандров. Тургенев И.С. Ҫурхи шывсем: повесть. — Шупашкар: Чӑваш государство издательстви, 1952. — 142 с.

Унтан чараканни хӑй ура ҫине тӑрса, аллине картуз сӑмси патне тытрӗ; вӑл хӑйне йӗркеллӗн тытрӗ, йӗркеллӗн калаҫрӗ.

Потом сам приподнялся — и, приложась к козырьку рукою, не без некоторого оттенка почтительности в голосе и манерах.

XVI // Николай Сандров. Тургенев И.С. Ҫурхи шывсем: повесть. — Шупашкар: Чӑваш государство издательстви, 1952. — 142 с.

Джемма пӗр чӗнмесӗр ура ҫине тӑчӗ: Клюбер аллине кӗлентӗр пек тытрӗ, Джемма ӑна хӑй аллине пачӗ — вара вӑл, чаплӑн утса, трактир патнелле кайрӗ; апатланнӑ вырӑнтан кайнӑҫемӗн ун утти, кӗлетки пекех, чаплӑланнӑҫемӗн чаплӑланчӗ.

Джемма поднялась молча; он подставил ей руку калачиком, она подала ему свою — и он направился к трактиру величественной походкой, которая, так же как и осанка его, становилась все величественней и надменней, чем более он удалялся от места, где происходил обед.

XVI // Николай Сандров. Тургенев И.С. Ҫурхи шывсем: повесть. — Шупашкар: Чӑваш государство издательстви, 1952. — 142 с.

Кондитерскине пӗр 19 ҫулхи хӗр, хура кӑтрисене ҫара хулпуҫҫийӗсем ҫине сапаласа янӑскер, чавса таранах ҫара аллисене тӑсса хӑвӑрт чупса тухрӗ, Санина курсанах ун патне ҫитсе ӑна аллинчен ярса тытрӗ те пӳлӗннӗ сассипе: «хӑвӑртрах, хӑвӑртрах, кунта, хӑтарӑр!» тесе, хӑй хыҫҫӑн сӗтӗрме пуҫларӗ.

В кондитерскую, с рассыпанными по обнаженным плечам темными кудрями, с протянутыми вперед обнаженными руками, порывисто вбежала девушка лет девятнадцати и, увидев Санина, тотчас бросилась к нему, схватила его за руку и повлекла за собою, приговаривая задыхавшимся голосом: «Скорей, скорей, сюда, спасите!»

II // Николай Сандров. Тургенев И.С. Ҫурхи шывсем: повесть. — Шупашкар: Чӑваш государство издательстви, 1952. — 142 с.

Вӑл та ӑна хулӗнчен тытрӗ.

Он взял его тоже под руку.

XXI // Асклида Соколова. Фраерман Р.И. Динго йытӑ е пӗрремӗш юрату ҫинчен. Повесть. Чӑвашла Соколова А. А куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1983. — 128 с.

Вӑл ӑна хулӗнчен ачашшӑн тытрӗ те каларӗ:

Он ласково взял ее под руку и сказал:

XXI // Асклида Соколова. Фраерман Р.И. Динго йытӑ е пӗрремӗш юрату ҫинчен. Повесть. Чӑвашла Соколова А. А куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1983. — 128 с.

Таня тачка туратран тытрӗ те Филька патне йывӑҫ ҫине сиксе хӑпарчӗ.

Таня схватилась за толстый сук, подпрыгнула и тоже взобралась на дерево.

XX // Асклида Соколова. Фраерман Р.И. Динго йытӑ е пӗрремӗш юрату ҫинчен. Повесть. Чӑвашла Соколова А. А куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1983. — 128 с.

Вӑл амӑшӗн пуҫне ытамласа тытрӗ, хӑйӗн ача сывлӑшӗпе ҫӳҫне вӑркӑштарса ун ҫумне вӗри питҫӑмартисемпе ҫыпҫӑнчӗ.

Она обхватила рукою голову матери, горячей щекой прильнула к ее волосам, обдавая их своим детским дыханием.

XIX // Асклида Соколова. Фраерман Р.И. Динго йытӑ е пӗрремӗш юрату ҫинчен. Повесть. Чӑвашла Соколова А. А куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1983. — 128 с.

Таня кӑкӑрне тытрӗ.

Таня схватилась за грудь.

XIX // Асклида Соколова. Фраерман Р.И. Динго йытӑ е пӗрремӗш юрату ҫинчен. Повесть. Чӑвашла Соколова А. А куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1983. — 128 с.

Вӑл йывӑҫ кравать хӗрринчен ҫатӑрласа тытрӗ, амӑшӗ вырӑн ҫине унпа юнашар вырнаҫрӗ.

Она сидела, уцепившись за край деревянной кровати, и мать опустилась рядом с ней на постель.

XIX // Асклида Соколова. Фраерман Р.И. Динго йытӑ е пӗрремӗш юрату ҫинчен. Повесть. Чӑвашла Соколова А. А куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1983. — 128 с.

Коля ӑна кӑкӑрӗнчен ҫатӑрласа тытрӗ, анчах, чир хыҫҫӑн халсӑрланнӑскер, хускатаймарӗ те.

Коля схватил его за грудь, но, ослабевший после болезни, не мог его даже покачнуть.

XVII // Асклида Соколова. Фраерман Р.И. Динго йытӑ е пӗрремӗш юрату ҫинчен. Повесть. Чӑвашла Соколова А. А куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1983. — 128 с.

Хӗрача ӑна хӑвӑртрах ҫатӑрласа тытрӗ.

Она судорожно вцепилась в нее.

XV // Асклида Соколова. Фраерман Р.И. Динго йытӑ е пӗрремӗш юрату ҫинчен. Повесть. Чӑвашла Соколова А. А куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1983. — 128 с.

Таня ӑна мӑйӗнчен ҫавӑрса тытрӗ.

Таня обхватила его за шею.

XV // Асклида Соколова. Фраерман Р.И. Динго йытӑ е пӗрремӗш юрату ҫинчен. Повесть. Чӑвашла Соколова А. А куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1983. — 128 с.

Хӗрача нарта тупанӗнчен ярса тытрӗ.

Таня схватилась за полоз.

XV // Асклида Соколова. Фраерман Р.И. Динго йытӑ е пӗрремӗш юрату ҫинчен. Повесть. Чӑвашла Соколова А. А куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1983. — 128 с.

Ответлес вырӑнне Таня унӑн аллине хӑй чӗри ҫине тытрӗ.

Но вместо ответа Таня приложила ее руку к своему сердцу:

XV // Асклида Соколова. Фраерман Р.И. Динго йытӑ е пӗрремӗш юрату ҫинчен. Повесть. Чӑвашла Соколова А. А куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1983. — 128 с.

Вӑл хӗрачана аллинчен тытрӗ те, иккӗшӗ вӗсем вӑрӑм урампа чупрӗҫ.

Она схватила девочку за руку, и вдвоем они побежали вдоль длинной улицы.

XV // Асклида Соколова. Фраерман Р.И. Динго йытӑ е пӗрремӗш юрату ҫинчен. Повесть. Чӑвашла Соколова А. А куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1983. — 128 с.

Таня йывӑҫран ярса тытрӗ.

Таня схватилась за деревце.

XIV // Асклида Соколова. Фраерман Р.И. Динго йытӑ е пӗрремӗш юрату ҫинчен. Повесть. Чӑвашла Соколова А. А куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1983. — 128 с.

Вара, ашшӗ патне пырса, ӑна аллинчен тытрӗ.

И, подойдя к отцу, она взяла его за руки:

XIV // Асклида Соколова. Фраерман Р.И. Динго йытӑ е пӗрремӗш юрату ҫинчен. Повесть. Чӑвашла Соколова А. А куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1983. — 128 с.

Хӗрача ӑна хӗпӗртеттерсе ячӗ, ҫавӑнпа вӑл сцена ҫинче те хӑйне савӑнӑҫлӑ тытрӗ.

Она доставила ему удовольствие, и на сцене он был тоже весел.

XIII // Асклида Соколова. Фраерман Р.И. Динго йытӑ е пӗрремӗш юрату ҫинчен. Повесть. Чӑвашла Соколова А. А куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1983. — 128 с.

Пӗр пӗчӗк хӗрача вара, ҫӑмӑл ураллӑскер, ӑна кӗрӗкӗнчен тытрӗ.

А маленькая девочка с проворными ногами даже ухватила его за шубу.

XII // Асклида Соколова. Фраерман Р.И. Динго йытӑ е пӗрремӗш юрату ҫинчен. Повесть. Чӑвашла Соколова А. А куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1983. — 128 с.

Страницăсем:

Меню

 

Статистика

...тĕплӗнрех