Чӑваш чӗлхи корпусӗ

Шырав

Шырав ĕçĕ:

аяккалла (тĕпĕ: аякка) сăмах форми çинчен тĕплĕнрех пăхма пултаратăр.
Аяккалла кайса тӑр.

Отойди!

Ялти эмелҫӗсем // Иван Мучи. Антон Чехов. Калавсем. Чӑвашгосиздат, 1940. — 71–80 стр.

Аяккалла кайса тӑр!

Отойди!

Ялти эмелҫӗсем // Иван Мучи. Антон Чехов. Калавсем. Чӑвашгосиздат, 1940. — 71–80 стр.

Аяккалла кайса тӑр!

Отойди!

Ялти эмелҫӗсем // Иван Мучи. Антон Чехов. Калавсем. Чӑвашгосиздат, 1940. — 71–80 стр.

Вара Гаврила аяккалла, лӗмсӗркке хура пӗлӗт витсе тӑракан ҫеҫенхир еннелле, тӗттӗмелле чупма тытӑнчӗ.

Тогда Гаврила бросился бежать вдаль, где над туманной степью висела мохнатая черная туча и было темно.

III сыпӑк // Ҫемен Элкер. Максим Горький. Сочиненисем. Чӑваш АССР государство издательстви, 1953. — 20–49 стр.

Эсӗ ҫӳретӗн, ҫапла хӑвӑн ҫулупа ҫӳре те аяккалла ан пӑрӑн.

… Идешь ты, ну и иди своим путем, не сворачивая в сторону.

Макар Чудра // Хумма Ҫеменӗ, Феодосия Ишетер. Максим Горький. Сочиненисем. Чӑваш АССР государство издательстви, 1953. — 7–19 стр.

Радда аяккалла ывӑтса янӑ ҫӗҫҫе Данило илчӗ те, кӑвак мӑйӑхне чӗтреткелесе, нумайччен ҫав ҫӗҫҫе тинкерсе пӑхса тӑчӗ, — ҫӗҫҫи ҫинче Радда юнӗ хытса ларайман ха, ҫӗҫҫи кукӑр та пит ҫивӗчскер.

А Данило поднял нож, брошенный в сторону Раддой, и долго смотрел на него, шевеля седыми усами, на том ноже еще не застыла кровь Радды, и был он такой кривой и острый.

Макар Чудра // Хумма Ҫеменӗ, Феодосия Ишетер. Максим Горький. Сочиненисем. Чӑваш АССР государство издательстви, 1953. — 7–19 стр.

Вӑл алӑпа сулчӗ те аяккалла кайса тӑчӗ.

Махнул он рукой, да и отошел в сторону.

Макар Чудра // Хумма Ҫеменӗ, Феодосия Ишетер. Максим Горький. Сочиненисем. Чӑваш АССР государство издательстви, 1953. — 7–19 стр.

Радда ҫӗҫҫе туртса кӑларчӗ те аяккалла ывӑтса ячӗ, ҫӗҫӗпе чикнӗ тӗле хӑйӗн хура ҫӳҫ пайӑркине тытса лартрӗ, йӑл кулса, уҫӑ сасӑпа ҫапла каларӗ:

А Радда вырвала нож, бросила его в сторону и, зажав рану прядью своих черных волос, улыбаясь, сказала громко и внятно:

Макар Чудра // Хумма Ҫеменӗ, Феодосия Ишетер. Максим Горький. Сочиненисем. Чӑваш АССР государство издательстви, 1953. — 7–19 стр.

Лойко шартах аяккалла сикрӗ те, хӑйне кӑкӑртан амантнӑ пек, пӗтӗм ҫеҫенхир илтӗнмелле кӑшкӑрса ячӗ, Радда чӗтренсе илчӗ, ҫапах та ӑна палӑртмарӗ.

Прянул в сторону Лойко и крикнул на всю степь, как раненный в грудь, дрогнула Радда, но не выдала себя.

Макар Чудра // Хумма Ҫеменӗ, Феодосия Ишетер. Максим Горький. Сочиненисем. Чӑваш АССР государство издательстви, 1953. — 7–19 стр.

Радда аяккалла ҫаврӑнса тӑчӗ, анасласа илсе, ҫапла каларӗ: — Эсӗ, Зобар, ӑслӑ та маттурскер, тетчӗҫ, — авӑ епле суяҫҫӗ иккен ҫынсем!» — терӗ те аяккалла утрӗ.

Радда отвернулась в сторону и, зевнув, сказала: «А еще говорили, что Зобар умен и ловок, — вот лгут люди!» — и пошла прочь.

Макар Чудра // Хумма Ҫеменӗ, Феодосия Ишетер. Максим Горький. Сочиненисем. Чӑваш АССР государство издательстви, 1953. — 7–19 стр.

Хӗр аяккалла ҫаврӑнса тӑчӗ, мӗнпур сӑмахӗ те ҫав пулчӗ вара унӑн!

А та отвернулась в сторону, да и только!

Макар Чудра // Хумма Ҫеменӗ, Феодосия Ишетер. Максим Горький. Сочиненисем. Чӑваш АССР государство издательстви, 1953. — 7–19 стр.

Ав, пӗр-пӗрин хыҫҫӑн хӑваласа, кунпа ҫӗр епле ӗмӗрех ҫӗр йӗри-тавра чупаҫҫӗ, эсӗ те ҫапла, пурнӑҫран сивӗнес мар тесен, ун ҫинчен шухӑшлама пӑрахса аяккалла тар.

Вон как день и ночь бегают, гоняясь друг за другом, вокруг земли, так и ты бегай от дум про жизнь, чтоб не разлюбить её.

Макар Чудра // Хумма Ҫеменӗ, Феодосия Ишетер. Максим Горький. Сочиненисем. Чӑваш АССР государство издательстви, 1953. — 7–19 стр.

— Ан ҫыпҫӑнӑр! — кӑшкӑрса пӑрахрӗ арман хуҫи, карчӑк аллине аяккалла сирсе.

— Отстаньте вы! — крикнул мельник и отстранил ее руку.

Арманта // Василий Алагер. Антон Чехов. Калавсем. Чӑвашгосиздат, 1940. — 34–45 стр.

Арман хуҫи пӗр чӗнмесӗр аяккалла пӑхса ларчӗ.

Мельник молчал и глядел в сторону.

Арманта // Василий Алагер. Антон Чехов. Калавсем. Чӑвашгосиздат, 1940. — 34–45 стр.

Тӗлӗнсе кайӑн! — терӗ сасартӑк вӑл, — итле, задачӑсене каллех шутламастпӑр акӑ, аяккалла ытлашши пӑхас мар, — терӗ.

Позавидуешь! — И спохватывался: — Слушай, опять мы с задачкой засядем, давай не смотреть по сторонам…

35-мӗш сыпӑк // Валентин Урташ. Алексей Мусатов. Стожар. Валентин Урташ куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1951

Вӑл хӑйӗн кунтӑкне шурӑ кӑмпасем ҫеҫ хӑварчӗ, хурӑнпа ӑвӑс кӑмписене, яка кӑмпасене, тилӗ кӑмпине, мӑнтӑр кӑмпана аяккалла уйӑрса хучӗ.

У себя в кузовке он оставлял только белые грибы, подберезовики и подосиновики, а сыроежки, лисички, маслята откладывал в сторону.

22-мӗш сыпӑк // Валентин Урташ. Алексей Мусатов. Стожар. Валентин Урташ куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1951

Вӑл аяккалла сикрӗ, анчах йыт ҫӗмӗрчӗн турачӗ ӑна питӗнчен сӗрсе те илчӗ.

Он отпрянул в сторону, но тут мокрая ветка крушины мазнула его по лицу.

22-мӗш сыпӑк // Валентин Урташ. Алексей Мусатов. Стожар. Валентин Урташ куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1951

— Эсӗ хулпуҫҫипе питӗ вӑхӑтра тӗревлерӗн, — аяккалла пӑхса каларӗ Санька.

— Ты это вовремя плечо-то подставил, — глядя в сторону, сказал Санька.

21-мӗш сыпӑк // Валентин Урташ. Алексей Мусатов. Стожар. Валентин Урташ куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1951

Лиска хыҫалтан тӗртсе пыракан лава чӑтаймасӑр ачана сирпӗтсе хӑварса аяккалла сиккипе каяс пекех туйӑнчӗ.

Казалось, что вот-вот Лиска не выдержит давления напиравшего сзади воза, опрокинет мальчика и понесется вскачь.

21-мӗш сыпӑк // Валентин Урташ. Алексей Мусатов. Стожар. Валентин Урташ куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1951

Лешӗ аяккалла тапса сикрӗ.

Та шарахнулась в сторону.

21-мӗш сыпӑк // Валентин Урташ. Алексей Мусатов. Стожар. Валентин Урташ куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1951

Страницăсем:

Меню

 

Статистика

...тĕплӗнрех